Загадъчната чайна, която изчезва без следа: бъг в Матрицата или призрачно явление?
Тази история е споделена през 1993 г. от строителния инженер Тони Кларк, който през 50-те години на миналия век работи в Иран. Той уверява, че този случай е напълно истински.
Един ден през лятото на 1956 г. Тони Кларк и неговият ирански колега отиват в района на Манджил, за да проверят изграждането на циментов завод. Това е много отдалечено място от цивилизацията и няма дори кафене, където да хапнат. След работния ден те си тръгват много гладни.
След като изминават около 50 километра по лош път, изведнъж се натъкват на малко селце с бедни едноетажни къщи от кал. На едно място забелязват огромна купчина камъни, специално положени за неразбираема цел, а недалеч от нея, за тяхно учудване, виждат малка чайна или кафене.
Когато влизат вътре не очакват нищо приемливо, но са толкова гладни, че дори са готови да ядат и стари торти. В помещението има обикновени дървени маси и столове, а по стената висят хамаци, в които почиват няколко посетители.
Четете още: Изключително ясни кадри на велосипедист, който изчезва във въздуха (видео)
Собственикът на заведението ги поздравява на английски, за голяма изненада на Кларк. Той казва, че фамилното му име е Ованисян и е арменец по националност, а съпругата му е от Беларус. Когато Кларк и колегата му молят за нещо за ядене, Оганесян им носи няколко ястия, които се оказват вкусни – традиционен кебап, сърми, някаква странна супа от кисело мляко с краставици, кафе и вино с отлично качество. За всичко това Оганесян иска толкова малка сума, че за пореден път инженерите се изумяват.
На тръгване Кларк хвали домакина за гостоприемството и вкусната храна, а Оганесян им каза:
“Не забравяйте да дойдете отново при мен и да доведете приятелите си.”
Преди да продължат към Техеран, Кларк внимателно записва характеристиките на мястото, където се намира селото, за да не се изгуби следващия път. Той е сигурен, че се е натъкнал на “най-добрия ресторант в света” и по-късно разказва за него на всеки, който срещне в Техеран, но никой не му вярва.
Приятелите му се чудят:
„Как може да има добра и вкусна храна в такава дупка и толкова невероятно евтина? Сигурно си прегрял от Слънцето!“
Три месеца по-късно Кларк отново е изпратен да инспектира фабриката в Манджил, но този път е придружен не от иранеца, а от друг англичанин, също инженер. Неговият колега е особено скептичен към думите му за “най-добрия ресторант в света” и иска да го заведе в заведението.
Те бързо намират селото и всичко е абсолютно същото като преди три месеца, но когато стигат до купчината камъни – там няма нищо, просто запустяло място.
Кларк не може да разбере какво се е случило и когато разпитва местен мъж, той казва с изненадан поглед, че през последните 40 години, откакто живее тук, никога не са имали чайна в селото. А когато е попитан за човек на име Оганесян, той казва, че чува това име за първи път.
Кларк и колегата му си тръгват гладни и разочаровани, а Кларк е и уплашен и объркан … Повече никога не вижда чайната и Оганесян …
Lucky е съвременен митолог и разказвач. Той превръща древни легенди, неразгадани мистерии и любопитни исторически факти в увлекателни статии. Със силен фокус върху историческата достоверност и потайните аспекти на човешката култура, той изследва теми от мистични цивилизации и изчезнали империи до тайните на съвременното изкуство и наука. Всяка негова статия е пътешествие, което ви кара да погледнете отвъд очевидното.
