Ужасите на сънната парализа: реални преживявания на ръба на съня

Сънната парализа е все още слабо проучено състояние на човек, когато той е на ръба на съня и будността. В такива моменти човек ясно осъзнава, че не спи, но мускулите на тялото му са „парализирани“ и не реагират на желанието да се движи.

Много често в това състояние (75 % от преживелите сънна парализа) хората виждат и чуват странни и плашещи неща. Най-често се вижда тъмна човешка фигура да стои близо до леглото или влиза в стаята.

Медицината оценява сънната парализа като неврологично заболяване, което може да бъде успешно лекувано с лекарства. Смята се, че се среща предимно при хора с проблеми със съня и чести стресове.

Но езотерици и парапсихолози вярват, че в моменти на сънна парализа човек не вижда халюцинации, а по-скоро отваря завесата към други светове, които обикновено са недостъпни за човек в нормално състояние.

Потребители на Редит споделят най-странните неща, които са виждали, докато са били под сънна парализа.

По-долу Ви представяме техните разкази:

„Спомням си, че се събудих и бях в сънна парализа. Видях черен квадрат с назъбени ръбове на тавана. Продължих да го гледам, опитвайки се да разбера какво гледам. В крайна сметка сънят ме надви и затворих очи. Няколко мига по-късно се събудих отново и погледнах към тавана – там нямаше нищо. Черният квадрат вероятно беше с размерите на малка кутия, като Биг Мак на Макдоналдс.“

* * * * *

„Когато се събудих парализиран, видях голям паяк да пълзи от вентилационния отвор на тавана. Гледах го как пълзи към мен и изобщо не можех да помръдна. Докато се взирах в това нещо с ужас, то изчезна и бавно можех да се движа отново.“

* * * * *

„Имах и епизоди с гигантски паяк, висящ точно над лицето ми, и просто се взирах в него, докато тялото ми не можеше да се движи, след което започвах да проверявам леглото за гигантски паяк. Имаше няколко други неща в парализата, но паякът беше най-лошият.“

* * * * *

„Имаше черен паяк с размерите на чиния за салата, който прекоси леглото ми и след това изчезна от погледа ми. Да, ужас!“

* * * * *

„Събудих се посред нощ и видях Сив извънземен до леглото си, който ме гледаше. Започнах да се паникьосвам, но не можех да помръдна. Затворих очи и си казах, че това не е вярно. След това се насилих да ги отворя и там имаше двама Сиви, които стояха до мен и ме гледаха, буквално до леглото ми.

След това се събудих и беше сутрин. Бях вкъщи в леглото си. Честно казано, мисля, че това беше просто сънна парализа с добавен малко кошмар. Но съм чувал хора да твърдят, че е подобно на аспекти на отвличане от извънземни, но не мога да твърдя, че съм преживял това.”

* * * * *

„Посред нощ нещо, което приличаше на мъж, скочи на леглото ми, притисна ме и започна да ме души крещейки: „Ще те убия! Ще те убия!“, отново и отново и отново. От време на време той сумтеше от удоволствие. Гласът му беше дрезгав, но дълбок и почти демоничен.

Усещането на студените му ръце около гърлото ми, тежестта на тялото му върху стомаха ми, дъхът и слюнката, бълваща от устата му при всеки яростен вик, всичко изглеждаше толкова невероятно реално. Някъде по това време имах чести епизоди на сънна парализа, но това беше толкова реално, че изобщо не ми хрумна, че е халюцинация. Мислех, че ще умра.

След като се борих безуспешно, изглеждаше като цяла вечност, затворих очи, спрях да се боря и затаих дъх, преструвайки се на мъртъв. Мислех си, че ако успея да го убедя, че задушаването му ме е убило, ще спре. За мой късмет се получи. Той спря да ме разтърсва, спря да крещи и усетих как ръцете му отпускат врата ми.

Изчаках няколко секунди, преди да скоча и да метна одеялото върху него с един замах. Разбира се, там нямаше никого, затова запалих лампата. В стаята нямаше никого освен мен. Въпреки това бях толкова уплашен, че оставих лампата включена през останалата част от нощта, държах кухненски нож в ръката си и се насилих да остана буден. Излишно е да казвам, че не спах в тази стая около 4 месеца след това.”

* * * * *

„Първият ми опит със сънна парализа беше преди почти 40 години. Внезапно се събудих, бях парализиран и неспособен да дишам. Видях ясно въртящ се облак от гъста светеща мъгла с диаметър около 1 метър в горния ъгъл на спалнята ми. Не беше аморфен, а по-скоро приличаше на въртящи се ивици от някакъв плътен, бледо оцветен синкаво-лилав светещ газ, който се въртеше, тесни кръгове се въртяха един около друг.

Бях обзет от непреодолимо чувство на страх и паника. Мислех си, че умирам. Спомням си, че въздухът в стаята беше потискащ и беше мъртвешки тихо. Буквално се задушавах. Мина най-малко минута преди да мога да дишам, и едва когато присъствието изчезна, парализата премина и аз можех да се движа отново. Въздухът отново стана нормален и звуците се върнаха.

Спомням си, че си поемах дъх, като някой, който едва не се е удавил. Въздишах толкова силно, че събудих съквартиранта си, чиято стая беше в другия коридор срещу моята. Това беше едно от най-страшните неща, които съм преживявал. Усещането за злонамереност, излъчвано от този облак, беше невъобразимо. Оттогава имах още няколко случая на парализа, но никой не беше толкова ужасяващ.”

Четете още: Ужасяващите създания, появяващи се при сънна парализа

* * * * *

„За първи път го видях, когато вратата на гардероба ми се отвори и излезе разлагащ се мъж. Нямаше очи, нос или устни по лицето си, само празни орбити. Обърна се към мен за момент и изчезна.

Друг път странно хуманоидно същество седна в подножието на леглото ми, погледа ме известно време и след това изчезна.

Третата ми парализа беше най-страшна. В стаята ми влезе младо момиче с нощница. Беше млада, може би почти тийнейджърка, а тъмната й коса покриваше лицето й, което постоянно беше обърнато към пода. Тя бавно се приближи до леглото ми и започна да почуква по дървената рамка към страната, където беше главата ми.

Тогава дойдох в пълно съзнание и потупването спря. След като бях напълно буден, станах и отидох при баща ми като му разказах за случилото се. Той каза нещо, което ме смрази … Каза, че през последните няколко нощи е имал извънтелесно преживяване и е видял това младо момиче да влиза в моята стая от всекидневната ни.

След това ме попита как изглежда и веднага описа нея и дрехите й, преди да имам възможност да отговоря. Баща ми е пастор в града и има някои християнски масла у дома, така че се върнахме в стаята ми и разтрихме маслото върху всички места по леглото, които момичето беше докоснало. От онази нощ не съм имал сънна парализа.

Аз съм религиозен, така че съм убеден, че това, което видях не беше просто сънна парализа, особено след като баща ми очевидно е видял същото нещо да влиза в стаята ми онази нощ. Може да има научно обяснение за това, но аз все още не съм го намерил.”

* * * * *

„Най-запомнящият ми момент на сънна парализа беше в нощта на погребението на брат ми. По това време все още живеех в къщата на родителите си в сутерена. Спомням си как лежах в леглото, гледайки стената, неспособен да заспя, а след това си спомням, че се събудих от силни стъпки на горния етаж.

В този момент от живота си знаех, че всъщност не съм буден, и че тези звуци са част от халюцинация. Следващото нещо, което си спомням са силни стъпки, идващи от стълбите на мазето и те ставаха все по-бързи и по-бързи. Щом стъпките спряха пред вратата ми, изпаднах в ужас.

Тогава вратата ми се отваря и брат ми стоеше там. Беше зачервен, сякаш е бягал дълго време. Тогава той се приближи до мен, потри челото си, погледна ме право в очите и казва: „Добре съм!“ и тогава изтича.”

* * * * *

„Малко маймуноподобно същество подскачаше на ръба на леглото ми. В стаята ми беше тъмно като в рог по онова време, така че не можех да видя нищо освен слаб силует. Това беше единственият случай на сънна парализа, който някога съм имал.“

* * * * *

„Имал съм сънна парализа вероятно 100 пъти в живота си. Най-странното нещо, което съм виждал беше, че съм заседнал във въглищна мина и там имаше висок над метър черен гремлин, носещ миньорска каска. Беше страшно.“

* * * * *

„През целия си живот съм имал сънна парализа, но в един случай беше различно. На седемнадесет години се събудих и видях пет високи същества с люспеста сива кожа, стоящи около леглото ми. Носеха наметала, ръце им бяха напред, а очите им светеха в жълто.

Погледнах към най-близкия до мен и се паникьосах. Сърцето ми биеше лудо в гърдите. Успях да се помръдна, бях напълно буден, а те все още бяха там. Едва когато паднах от леглото те изчезнаха. Сигурно съм припаднал, а когато се съвзех рамото ме болеше, имах синини, видях счупено чекмедже на бюрото и бъркотия на пода.”

* * * * *

„Беше преди няколко години. Виждах хора да минават през стените. Черни същества от типа на стоножка излизаха от гърдите ми, а черни фигури кръжаха точно над мен и ме приковаваха към земята.“

* * * * *

„Къщата, в която живея с приятеля си принадлежеше на неговия дядо, който беше починал наскоро. Така или иначе за мен къщата беше страховита. Това е мястото, където за първи път започнах да имам сънна парализа. В онази вечер аз и приятелят ми бяхме в леглото и се събудих парализирана. Видях одеялото да се движи и усетих малка ръка, като ръчичка на бебе, върху крака си.

Тогава видях дълга коса, стърчаща отстрани, и си помислих: „О, малката дъщеря на моя приятел идва да се гушка.“. Тогава си спомням страха, ледената студенина във вените ми, която не бях изпитвала никога преди, нито след това, когато внезапно ми хрумна мисълта: „Тя не е тук този уикенд!“. За щастие бързо се отървах от това, но бях толкова уплашена.”

* * * * *

“Глава от хуманоиден тип, много голяма и много кръгла, като балон, висяща в тъмнината зад вратата. Всичко, което можех да видя, бяха много големи черни кръгли очи и малки къдрици коса, висящи надолу. Всичко в него беше много тъмно.”

* * * * *

А Вие имали ли сте сънна парализа? Разкажете ни.

Lucky

Lucky е съвременен митолог и разказвач. Той превръща древни легенди, неразгадани мистерии и любопитни исторически факти в увлекателни статии. Със силен фокус върху историческата достоверност и потайните аспекти на човешката култура, той изследва теми от мистични цивилизации и изчезнали империи до тайните на съвременното изкуство и наука. Всяка негова статия е пътешествие, което ви кара да погледнете отвъд очевидното.