Телефонни обаждания от отвъдното: Истински истории

ОтJabba

Обикновеният телефон едва ли е първото нещо, което бихме свързали със свръхестественото, но през годините са регистрирани множество случаи на хора, които твърдят, че са получили обаждания от починали близки. Именно това е темата на тази колекция от „Странни, но истински“ истории: телефонни обаждания от мъртвите…

През 1969 г. музикант от Ню Джърси на име Карл Ъпхоф получава телефонно обаждане от баба си. Нищо необичайно на пръв поглед, освен че бабата на Карл е починала два дни по-рано. Тогава Карл е на осемнайсет години. Между него и баба му винаги е съществувала специална връзка, въпреки че тя била глуха. Обикновено звъняла на приятелите му и питала: „Карл там ли е?“, а след това, без да изчака отговор (тъй като не чува), казвала: „Кажете му веднага да се прибере.“ Това обикновено дразнело приятелите на Карл, които му се карали, че е дал телефоните им на баба си.

След смъртта ѝ Карл бил разстроен, но не вярвал в спиритуализъм и нямал никакви очаквания, че ще я чуе отново. Само че грешал. Една вечер, докато бил в мазето на апартамент в Монтклеър с приятели, майката на един от тях дошла да каже, че Карл има обаждане. Когато той вдигнал, разбрал, че говори с баба си. Преди да успее да я попита как е възможно да му се обажда след смъртта си, тя затворила. Последвали още няколко подобни обаждания, но всеки път, щом Карл се опитвал да научи как общува с него или какво има „от другата страна“, жената затваряла. В крайна сметка обажданията спрели, но Карл останал с усещането, че баба му все още го наблюдава и закриля.

Друг зловещ случай се случва през 1977 г. в Уилмслоу, Чешър, когато млада жена на име Мери Мередит получава обаждане от братовчедка си Шърли в Манчестър. Гласът по телефона бил слаб и смущаващ. Мери се разтреперила, защото само минути преди това получила друг разговор от леля си, която ѝ съобщила, че Шърли е загинала в автомобилна катастрофа… преди около час. И този път, преди да успее да зададе въпрос, мистериозният глас затворил.

През 1995 г. в радио станция в Ливърпул гостувал медиумът Джеймс Бърн. Той участвал в телефонно предаване и твърдял, че може да предава съобщения от отвъдното. Всяка негова поява предизвиквала вълна от обаждания и претоварване на телефонните линии. Жена на име госпожа Уилсън от Елсмир Порт отчаяно се опитвала да се свърже с него, тъй като дядо ѝ бил починал преди година. Линиите били толкова натоварени, че тя се отказала и просто слушала предаването по радиото.

Около 22:00 часа, когато започнало новинарското предаване, телефонът ѝ звъннал. Отсреща проговорил познат, но отдалечен глас: „Чуй, мило, добре съм. Страхотно е тук; с баба ти съм и с всички добри хора, които са си отишли.“

Шокирана, госпожа Уилсън прошепнала: „Дядо… ти ли си?“, усещайки краката си омекнали.

„Да, мило. И слушай внимателно – спри да живееш в миналото. Продължавай напред. Аз още съм с теб. Давам ти любовта си, предай поздрави на децата. Трябва да тръгвам. Чао.“ – гласът избледнял и накрая останало само лекото бръмчене в слушалката.

Обезпокоена, жената набрала 1471, за да провери от кой номер е дошло обаждането. Автоматичният глас съобщил нейния собствен номер. Госпожа Уилсън нямала вътрешна линия, така че била напълно убедена, че дядо ѝ по някакъв начин ѝ се е обадил от отвъдното.

В края на 80-те години жена на име Сейди от Манчестър загубила съпруга си при трагични обстоятелства. След смъртта му получила значително наследство и се преместила със 7-годишната си дъщеря Абигейл в стара селска къща край Сандбач. Наемът бил учудващо нисък, но мястото изглеждало идилично. Градината била обрасла и занемарена, но в центъра ѝ растяла тъжна плачеща върба.

Три месеца след преместването, една декемврийска вечер Абигейл развълнувано казала на майка си, че е видяла „добра стара жена“ с дълга черна рокля под върбата, която ѝ се усмихнала и помахала, преди да изчезне. Абигейл не била склонна към измислици, което леко обезпокоило Сейди. Повече призрачни прояви не последвали, но скоро започнали странни събития.

Една нощ Абигейл се почувствала замаяна. Майка ѝ я сложила да спи по-рано, мислейки, че просто е уморена. Около час по-късно, в 23:00, на вратата се почукало. Уплашена, Сейди отворила и пред нея застанал добре облечен сивокос мъж с куфарче, който се представил за лекар. Той казал, че бил извикан да прегледа момиче на име Абигейл. Знаел името и фамилията на Сейди, което още повече я смутило.

Без да е сигурна какво става, тя го пуснала вътре. Лекарят прегледал детето и забелязал обрив по ръцете ѝ. След кратка диагностика заключил, че симптомите са на менингит. Незабавно откарал Сейди и Абигейл до болница, където диагнозата била потвърдена. Благодарение на бързото реагиране и ранната интервенция с антибиотици, животът на детето бил спасен.

Подобни статии