След разрушително наводнение жителите на Кентъки започват да срещат таласъми
Тази история е публикувана през август 2025 г. в престижното американско списание Oxford American.
В края на юли 2022 г. в източната част на Кентъки, САЩ, се случва голямо наводнение, поради проливните дъждове. Хиляди хора загубват домовете си, а много селскостопански животни умират.
Това е отдалечен и доста беден селски район в Апалачите и никога не е преживявал наводнения от такъв мащаб. Загиват 38 души и много животни. И тогава, изведнъж, местните жители започват да срещат странни същества, които наричат „таласъми“.
Първата такава история е разказана от двойка от селището Макинг. Те пътуват по пътищата на областта щом водата утихва, в търсене на жертви и нуждаещи се от вода и храна. Докато карат по Магистрала 15, изведнъж виждат отпред две малки деца.
Но щом се приближават и забавят скоростта разбират, че тези „деца“ дори не са хора, а някакви странни сиви същества, високи колкото 2-годишно дете. Едното е напълно голо, а другото носи нещо като кожена пола.
Съществата приличат на гоблини от народните приказки, но не изглеждат страшни и агресивни, а по-скоро нещастни. Едното създание седи на земята и се люлее напред-назад, а другото стои до него с объркан поглед.
Шокирани от видяното, двойката веднага си тръгва оттам и започва да разказва на всички, които срещат за “водните таласъми“.
Когато журналистката от Oxford American Лора Ели Смит чува историята, тя отива при местна активистка на име Гуен Джонсън, която знае много за Апалачите.
Пита я дали някога е виждала такива същества, а Гуен веднага отговаря: “Да!”. Тя й казва, че това се е случило преди 2 или 3 години, тоест малко след ужасното наводнение. Но в нейния случай съществото имало крила. Според Гуен, създанието е летяло до камиона й, докато е карала по магистралата.
Гуен разказва:
“… В нашето разбиране не беше фея, защото не беше красива. Полетя до автомобила ми и си помислих: “Какво, по дяволите?”. Веднага натиснах спирачката, то продължи, а после се обърна и полетя зад мен. Аз се върнах обратно, за да го видя по-добре. И предполагам, че хората са ме помислили за луда, защото карах по пътя, опитвайки се да го видя отново.”
Когато Гуен се върнала у дома, тя отново видяла съществото и вярва, че най-вероятно се е “закачило” за камиона й и по този начин е пътувало с нея до дома й.
Според нейното описание таласъмът приличал на елфа Доби от филма за Хари Потър.
Гуен решава, че е непривично таласъмите да са близо до човешки къщи и отива в гората, надявайки се, че таласъмът отново ще тръгне след нея. И така се случва … Когато стига до дере и излиза навън, тя вижда двама таласъми, които излизат сякаш от нищото.
Гуен разказва:
„Кълна се във всичко свято, че те бяха двама и се появиха от нищото. После си тръгнаха и изчезнаха в тъмната зеленина.”
След това журналистката Лора Ели Смит и местният фермер Тим Дийтън-Конуей, който й помага, прекарват месеци в търсене на други свидетели.
Скоро те откриват лекаря-парамедик Бо Морган от съседен Тенеси, който се е сблъсквал с гоблини два пъти, когато е отивал да помогне на жертвите на наводненията през 2022 г. в окръг Лечър, Кентъки.
Забележително е, че Бо Морган не знае, че има други очевидци на тези същества, докато журналистката не му казва за това.
Бо Морган обикалял квартала с медицинските си консумативи, спирал във всяка къща, която срещал, и питал дали някой се нуждае от медицинска помощ. И изведнъж видял, както му се сторило, дете, “заседнало в канавка“.
Приближавайки се, Бо осъзнал, че това не е човек, а може би малко еленче. Но когато се приближил, видял нещо слабо, със заострени уши, дълги пръсти и огромни черни очи. Съществото изглеждало високо само около 50 см.
Кожата му била покрита с мръсотия и сякаш силно изгорена на Слънцето. Било облечено в нещо като нагръдник, изработен от животинска кожа.
Бо Морган казва:
„Не знам как да го опиша, но той беше точно като Доби от Хари Потър. И изведнъж си тръгна …”
Вторият път, когато Бо се сблъсква с подобно същество, е когато пристига в къщата на приятеля си. Тогава, седнал в колата си близо до сградата, той забелязва някакво ниско същество в далечината до гората – то просто стояло там и гледало към него.
Било със заострени уши, дълги пръсти, големи очи – много приличало на първото същество, само че имало сив на цвят и изглеждало около метър високо.
Носело някакви дрехи, но било трудно да се види по-добре. Когато Бо казва на приятеля си по радиото да излезе навън и да погледне таласъма, радиото изведнъж се развалило. Таласъмът скоро избягал от ръба на гората и тогава радиото отново заработило нормално.
Четете още: Гоблин или Нагуал: какво е откритото в Мексико зловещо създание?
Според Бо Морган това, което е видял, не го е уплашило, защото се е почувствал така, сякаш таласъмите се нуждаят от помощ. Казва, че е нямал време да ги заснеме, тъй като е бил твърде шокиран в онзи момент.
През 1955 г. в същия щат Кентъки, само че в западната му част, се случва това, което спокойно може да се нарече „най-известната история за среща с таласъми в Съединените щати“ – случая във фермата Сътън близо до град Хопкинсвил.
Въпреки че много уфолози смятат, че тези същества са извънземни, други са сигурни, че са таласъми поради външния им вид и поведение.
В нощта на 21 срещу 22 август 1955 г. във фермата се появява същество с височина 1 метър, с големи заострени уши, дълги ръце и голо тяло.
Отначало се появява едно същество и когато поглежда през прозореца, един от възрастните в къщата го застрелва с пистолет. Съществото изчезва, но когато един от мъжете излиза навън, ръка с нокти го сграбчва от покрива. Оказва се, че на покрива седят още трима таласъми.
Хората стрелят по тях, но куршумите не причиняват никакви щети на съществата. Кошмарът продължава няколко часа, след което хората избягват и отиват направо в полицията. Когато се връщат с полицаите във фермата, там няма никой.
Има теория, че мащабното наводнение в Кентъки може да е наводнило много стари мини в низините, които са били обитавани от същества, наречени „Томикнокърс“ в английския фолклор. И в опитите си да се спасят, те излизат навън.
Томикнокърс са тези, които чукат в мините. Според минните вярвания, ако чуете такова странно почукване, напуснете този тунел – скоро ще има свлачище.
Или могат да започнат да чукат на вратата на миньорска къща, след като мъж от тази къща загива при срутване в мина.
Томикнокърс приличат на малки същества с големи, заострени уши и големи черни очи. Легендите за тях произхождат от британския Корнуол и Уелс, където винаги е имало много мини, а след това мигрират със заселници в Съединените щати, главно в богатия на въглища регион Кентъки, както и в Пенсилвания.
Lucky е съвременен митолог и разказвач. Той превръща древни легенди, неразгадани мистерии и любопитни исторически факти в увлекателни статии. Със силен фокус върху историческата достоверност и потайните аспекти на човешката култура, той изследва теми от мистични цивилизации и изчезнали империи до тайните на съвременното изкуство и наука. Всяка негова статия е пътешествие, което ви кара да погледнете отвъд очевидното.
