Двама братя от Юта влизат в тайнствена пещера и се натъкват на слепи мистериозни същества
Тази история наскоро е публикувана в ЮТуб и Редит от потребител с никнейм Creepwerks. Той твърди, че разказва случка, което е чул в детството си от спелеолог.
Creepwerks прекарва детските си години (през 80-те години на миналия век), пътувайки с баща си из Юта, САЩ, посещавайки различни изоставени мини и слушайки много истории от други “фенове на рока“, както ги нарича той.
Може би това е просто история на ужасите, която се разказва вечер край огъня, или може би е истинска. Той не гарантира …
Онзи спелеолог му разказва, че един ден двама братя, единият от които е геолог, а другият антрополог, и които обичат да се разхождат в пещерите, чуват истории за малко проучена пещера, намираща се близо до язовир в северната част на Юта.
Според легендите, тази пещера е много голяма, а общият брой на тунелите й е около 32 000 метра. За да се влезе вътре трябва да се плува известно време под водата, защото главният й вход отдавна е наводнен.
Малко хора знаят за тази пещера, защото изкачването до нея е много опасно. Но братята решават да рискуват и заедно с няколко други любители на екстремната спелеология отиват до мястото.
Те благополучно преплуват през входа и се озовават в живописни подземни зали със сталактити. Изведнъж в един пасаж те виждат сред скалите признаци на старо присъствие на хора – камини, спретнато облицовани с камъни и остатъци от храна – изгризани рибни кости.
Четете още: В Аржентина охранителна камера пред дома на полицай заснема гоблин (видео)
Там е живял някой и то повече от един ден, но по стените няма графити и туристически боклуци, като тенекиени кутии или торбички с чипс. Групата изследователи са изненадани, но след това продължават да изследват тунелите.
Те се разделят – двамата братя тръгват в един от тунелите, а другите в друг. Братята вървят напред, а техните челници са единственият източник на светлина в тъмнината на пещерата. Когато решават да си починат малко, те изключват фенерите и пълната тъмнина обгръща всичко наоколо.
Няколко минути по-късно отново включват светлините и виждат пред тях в тунела две малки хуманоидни фигури, не по-високи от 120 см. Те са напълно голи, кожата им е доста бледа, а очите им са млечни, сякаш са напълно слепи.
Мъжете изпадат в страх, а джуджетата, издавайки остри панически викове, се втурват напред през тунела и изчезват зад завоя.
Братята се опитват да проследят джуджетата, но след това останалата част от групата се затичва към тях уплашена. Те съобщават, че са срещнали “странни хора” и се страхуват, че могат да ги нападнат, ако усетят заплаха.
Всички решават да излязат от пещерата възможно най-бързо. Когато са вече навън, веднага отиват при местния пазач-лесовъд и му разказват за голите малки слепци. Лицето на пазача изглежда вкаменено и той рязко им казва да не разказват на никого за случилото се.
По-късно братът, който е антрополог, предполага, че в пещерата живеят потомци на едно от индианските племена. Някога племето им може да е било хванато в капан в пещера и те оцеляват, като успяват да се адаптират към тъмнината, като ядат пещерни риби.
С течение на времето те вероятно са се адаптирали към тъмнината, загубили са пигментация на кожата и са ослепели, а междусемейните отношения в малката им общност изострят мутациите.
Lucky е съвременен митолог и разказвач. Той превръща древни легенди, неразгадани мистерии и любопитни исторически факти в увлекателни статии. Със силен фокус върху историческата достоверност и потайните аспекти на човешката култура, той изследва теми от мистични цивилизации и изчезнали империи до тайните на съвременното изкуство и наука. Всяка негова статия е пътешествие, което ви кара да погледнете отвъд очевидното.
