Погребани живи: истинската история зад зловещия израз „Спасен от камбаната“
Изразът „спасен от камбаната“ е идиом, често използван за описание на хора, които са се измъкнали от трудни ситуации благодарение на решение в последния момент. Но зад безгрижната фраза всъщност се крие истинска страшна история, свързана с медицинско състояние, известно като каталепсия.
При каталепсията пациентът изпитва неконтролирано състояние на мускулна ригидност и липса на реакция. Състоянието често е свързано с епизоди на кататония.
Въпреки, че болестта днес е широко изследвана и разбрана, в миналото е причинявала погрешно погребване на живи болни. След като вестниците съобщават за тези трагични случаи, писатели като Едгар Алън По описват подобни инциденти в своите зловещи истории.
Честотата на погрешното приемане на пациенти с каталепсия за мъртви води до поредица от бързи решения от страна на лекари и пазители на гробове, въпреки, че много от тези идеи създават свои собствени нови ужаси.
Едно добронамерено, но зловещо решение е създаването на „чакащи морги“. В тези „болници за мъртви“ телата на внезапно изпаднали в кататония пациенти са наблюдавани няколко дни, за да се уверят, че наистина са починали. Чакащите морги били добре заредени с храна, вино и пури, в случай че пациент се събуди.
Четете още: Месецът на призраците: жертвоприношения – зазидани живи
Друго, по-зловещо „решение“ за избягване на погребването на все още живи е да се извършват прегледи за „тестване на смъртта“ на пациента.
На хора, смятани за мъртви, са били отрязвани пръстите или са били излагани на буквално изгаряне на задните части. Предполагало се, че ако човекът не се събуди, това означава, че е недвусмислено мъртъв. В противен случай процедурата била използвана за съживяване на хора, които са били на ръба на смъртта, чрез предполагаемите възстановителни свойства на тютюна.
Но има един проблем с такъв тест: каталепсията не позволява на пациентите да усещат болка по време на кататоничното си състояние, така че използването на крайни мерки се оказва неефективен метод за потвърждаване дали човек е мъртъв или жив.
Истински страшни истории за погребани живи хора пораждат създаването на „безопасни ковчези“. В Европа през XVIII и XIX век, особено във Викторианска Англия, много хора погрешно са били погребвани живи, така че производителите на ковчези измислят редица решения.
Тези ковчези са проектирани с надземни рогове или камбанки, с които човек, който погрешно е бил погребан жив би могъл да звънне отвътре, когато се събуди заклещен под земята. Някои от тези безопасни ковчези били снабдени и със запас от отрова в случай, че човекът разбере, че няма да бъде спасен.
Други модели използват стъкла, които се замъгляват, ако човекът все още диша. Някои имали тръбички, които гробарите трябвало да подушват всеки ден, за да потвърдят, че тялото вътре действително се разлага. Други хора са погребвани с ключовете от собствения си ковчег в джоба си.
Но моделите на камбаните били сред най-разпространените. Според някои, от тези зловещи устройства произлиза изразът „спасен от камбаната“.
Не е ясно дали ковчезите за безопасност са допринесли по някакъв начин за намаляване на броя на хората, случайно погребани живи. Но мисълта да бъдете в капан без изход за вечността е достатъчна, за да ви побият тръпки …
Lucky е съвременен митолог и разказвач. Той превръща древни легенди, неразгадани мистерии и любопитни исторически факти в увлекателни статии. Със силен фокус върху историческата достоверност и потайните аспекти на човешката култура, той изследва теми от мистични цивилизации и изчезнали империи до тайните на съвременното изкуство и наука. Всяка негова статия е пътешествие, което ви кара да погледнете отвъд очевидното.
