Психологът Матю МакКей установява контакт с убития си син


През 2008 г. 23-годишният американец Джордан МакКей става жертва на нападение, когато се прибира с велосипед през нощта след работна смяна. Той е ограбен и застрелян. Убийците така и не са открити.

Бащата на Джордан, психологът Матю МакКей, обича сина си и приема смъртта му много тежко. А обичайните психологически методи всъщност не му помагат.

Няколко месеца по-късно той е толкова отчаян, че отива в Чикаго, за да се види психиатъра Алън Боткин, който твърди, че има метод, чрез който хората могат да се свържат с душите на починали роднини.

Матю МакКей днес

През 1995 г. Боткин работи в болница с ветерани от войната във Виетнам и прилага пионерската техника на д-р Шапиро за лечение на посттравматични стресови разстройства – десенсибилизация и преработка на движението на очите.

Идеята е, че за известно време пациентът трябва да движи бързо очите си в същия ритъм, както се случва по време на сън (REM). След това пациентът трябва да затвори здраво очи, при което се свързва с подсъзнанието и несъзнаваното, и полчава просветление и спокойствие.

Боткин установява, че след тези сесии пациентите му не само имат “просветление“, но около 15 % от тях имат някакъв контакт с отдавна починали хора – техни роднини или такива, чиято смърт ги е разстроила особено силно.

Например, един ветеран винаги се тревожил за виетнамско момиче, което е обичал като дъщеря, и което е починало в ръцете му от рана от куршум. По време на сесия той изведнъж я вижда като възрастна жена и е убеден, че сега тя живее „някъде там в другия свят“.

Въз основа на техниката на д-р Шапиро, Боткин по-късно създава своя собствена техника, наречена „индуцирана посмъртна комуникация“.

Матю МакКей отива при д-р Боткин, за да се опита да се свърже с починалия си син Джордан. Преди началото на сесията Боткин го моли да си спомни добре момента, когато току-що е научил за смъртта на сина си, а след това провежда с него серия от упражнения за очи. Боткин казва: “Сега затворете очи и оставете да бъде това, което ще бъде!“.

Починалият Джордан МакКей

Отначало нищо не се случва. МакКей започва да мисли, че напразно е изминал дългия път, но изведнъж чува гласа на сина си: “Татко … Татко … Татко … Татко. Кажи на майка, че съм тук. Не плачи … Всичко е наред, всичко е наред. Мамо, добре съм. Кажи й, че съм добре, всичко е наред. Обичам те.”.

Това е точният глас на сина му Джордан и МакКей е 100 % сигурен в това. Той е убеден, че това не е неговото въображение и не е в главата му: “Беше съвсем ясно, че това не се случва в главата ми … Той беше там, говореше с мен.”.

В един момент, всичко, което МакКей знае за живота и смъртта, и върху което е изградил вярванията си, се срива. Преди това той е твърд скептик и се доверява само на ясни научни данни.

Четете още: Жена беше мъртва 8 минути: „Смъртта е илюзия, защото душата ни никога не умира“

Оттогава тези “разговори” със сина му стават редовни. Джордан му дава съвети по време на терапевтичните сесии или го предупреждава, ако Матю каже нещо неподходящо. Веднъж казва на баща си, че вече се е преродил в ново тяло и сега живее като момиче на 12 години. По-точно, някаква част от душата му живее в него.

Според индуистката митология човешката душа се състои от няколко части (слоя) и някои са способни да се преродят, но частта, наречена “Атман“, може да остане в света на духовете и да общува с роднини оттам.

Матю МакКей казва:

“Душите са на различни нива на развитие. Някои тепърва започват своя цикъл на въплъщение. Можем да ги наречем млади души, те са в началното училище на растежа. А други души са преживели стотици прераждания, натрупали са огромен опит и знания, и имат голяма мъдрост.

Не помним всичките си минали животи. Ние не помним хора от нашата душевна група. Ние сме лишени от всички тези неща, за да растем и да се учим във всеки живот. Но когато се върнете в духовния свят, вие помните всичко, имате достъп до всичко. Вие разбирате как работи духовният свят. И разбирате природата на Бог, която е много различна от това, на което ме учеха в католическото училище.”

МакКей говори на сина си за природата на Бог и това също е откровение за него:

“Ние сме в интересна парадоксална позиция. Ние сме отделни души с индивидуални характеристики и знания, но в същото време сме част от Цялото.

Това е като пчели в кошер. Пчелите излитат и събират мед, който е мъдрост и знание, и след това го връщат обратно в кошера. Ние правим същото. Ние се учим през целия си живот и носим всичко, което научаваме, със себе си в Отвъдното, в духовния свят, в цялото съзнание.

Всички наши преживявания и всичко, което научаваме, става това, което Бог научава. Това е много различно от католическата версия на Бог като съвършен и непроменлив. Джордан ми каза: “Не, не, не – Аллах или Бог, или както Го наричаме, всъщност непрекъснато расте и се развива.”. И ние, като индивидуални души, му позволяваме да направи това.”

Матю МакКей със съпругата си, майката на Джордан, днес

Джордан разказва на баща си за мястото, където отиват душите след смъртта на тялото:

“Това е гранична земя от енергия, която е позната, успокояваща и понякога объркваща, защото, каза ми той, това е мястото, където мислите могат да се оформят.

Някои водачи и консултанти помагат на душата да се адаптира и да започне да се лекува от травмата от смъртта или неразрешени преживявания от минали животи. Ключът към изцелението е любовта. Съсредоточете се върху любовта. Това отваря канала.”

Оттогава изминават 16 години и Матю МакКей изучава планини от материали за контактите с отвъдния живот и отново и отново стига до убеждението, че всичко това наистина съществува. Той е написал няколко книги, а на 9 септември 2025 г. ще излезе новата му книга “В търсене на любимия човек от другата страна”.

Днес Матю МакКей все още работи като психолог, специализиран в тревожни разстройства и травми от стрес, но той добавя духовност към работата, чието съществуване все още се отрича от науката.


Подобни статии