Призрачната лейди Мери Катрин от Стоктън Хаус
В Ричмънд, Кентъки, САЩ, се намира Стоктън Хаус, по-известна като “Призрачното имение на Мери Катрин“.
Тази голяма триетажна къща е построена през 1880 г. от фармацевта Робърт Стоктън и членовете на семейство Стоктън живеят в нея до 1937 г., когато тогавашният глава на семейството – Едуард Стоктън, се самоубива поради Голямата депресия.
След това къщата е отдадена под наем на различни семейства и нито едно от тях не съобщава за странности. Но през 1983 г. друго семейство решава не просто да наеме къща, а да я купи. Семейство Джоунс – Дейвид Джоунс и съпругата му, името й не се споменава в медиите, също работят като фармацевти.
Това, което се случва след това, може да се счита или за инцидент или за “призрачен механизъм”, но по един или друг начин семейство Джоунс започват да забелязват, че в къщата се случва нещо неразбираемо.
Отначало една от картините внезапно се измества от здрав пирон и пада от стената на пода, след което лампата започва да се включва и изключва сама. Семейство Джоунс купуват нова лампа, но тя се държи по същия начин.
На 19 юли 1983 г. Дейвид Джоунс внезапно се събужда в 2:20 часа през нощта и вижда призрачна възрастна жена близо до леглото си.
Джоунс разказва:
“Изглеждаше точно така, както човек би си представил призрак. Тя беше облечена в много слоеве дрехи, полупрозрачни и струящи. Всъщност това не беше нещо материално, а по-скоро образ. Призракът имаше руса коса до раменете, хлътнали очи с черно-сини клепачи и дълбоки гънки във формата на полумесец около устата си. Беше ясно, че тя е много разстроена.”
Преди мъжът да се усети, призрачната жена му заговаря с много нисък и дълбок глас: “Не е човек! … картина … погребение …“, а речта й е толкова неразбираема, че Джоунс може да различи само тези думи. Тогава призракът изчезва във въздуха.
На сутринта двойката открива, че нещо е разпръснало различни прибори из кухнята и тогава Дейвид решава да разкаже на жена си за нощното посещение на призрака. Тя не му повярва.
Няколко дни по-късно Дейвид почиства третия етаж и намира в една от стаите портрет на възрастна жена, нарисуван на 27 януари 1891 г. Той веднага разпознава старицата – призракът, който го е посетил през нощта. Възрастната жена е облечена в траурни дрехи.
Като прави малко проучване за историята на къщата, Дейвид заключава, че това е портрет на Мери Катрин, съпругата на Едуард Дорси Стоктън, брат на първия строител на къщата, който умира през 1891 г. Самата Мери надживява съпруга си с няколко години, умирайки през 1898 г. на 69-годишна възраст.
След това Дейвид се свързва с екстрасенс, който го съветва да постави портрета на Мери в нова рамка и да го окачи в трапезарията, за да успокои призрака. Според екстрасенса призрачната Мери скоро ще се покаже отново, но той греши, минават седмици и месеци, а призракът не се появява на Джоунс.
Четете още: Снимки на призрак в обява за недвижими имоти (видео)
През февруари 1984 г. Дейвид влиза в къщата и случайно поглежда в голямо огледало, окачено в коридора. Огледалото е насочено така, че част от хола се отразява в него и изведнъж мъжът вижда призрачна възрастна дама, седнала в креслото. Тя е Мери Катрин.
Изглежда толкова спокойна, че Дейвид си мисли, че призракът е приятелски настроен и безобиден. След това Мери изчезва, но през следващите дни Дейвид многократно усеща нечие присъствие в хола, въпреки, че визуално призракът на старата жена го няма.
През 1985 г., на Деня на Вси Светии, празнуван в Съединените щати в последния понеделник на май, семейство Джоунс решава да посети гробовете на Стоктън в местното гробище и вижда, че надгробният камък на Матю Стоктън, сина на Мери Катрин, е изкривен и почти е паднал. Същата вечер в трапезарията лампата започва да мига силно.
Дейвид решава да се опита да се свърже с призрака на Мери Катрин. Той влиза в трапезарията, когато лампата отново започва да мига, и казва високо:
„Добре, госпожо Стоктън, ще се обадя на гробището и ще ги помоля да върнат надгробния камък на Матю на мястото му.“
Лампата веднага спира да мига и никога повече не проблясва.
Един ден семейство Джоунс се свързва с местни студенти, които живеят наблизо, и те им казват, че през двете години, през които къщата е била празна, докато Джоунс я купуват, светлините редовно са се включвали през нощта и вратите са се затваряли или отваряли сами.
Един от студентите, Тод Тейлър, казва, че никога не е виждал призраци там, но е сигурен, че нещо “ужасно подозрително” се случва в къщата.
През октомври 1985 г. семейство Джоунс решава да разкаже на журналистите за призрака на Мери Катрин и скоро статия за къщата им е публикувана в Lexington Herald Leader. След това Джоунс получава обаждане от мъж, който заявява, че е наел къщата в Стоктън през 70-те години на миналия век и лично е видял призрака на Мери Катрин.
В същото време вестникът не съдържа подробности за външния вид на призрачната възрастна жена, но мъжът описва всичко толкова подробно, че Дейвид Джоунс разбира, че наистина е видял призрака.
През 1993 г. на семейство Джоунс им се ражда син, Те решават да не му казват нищо за призрака на старицата, но момчето от ранно детство започва да им разказва за “вещицата, която живее на последния етаж“.
През 1998 г. Дейвид Джоунс вижда призрака на Мери Катрин за последен път. Тя се появява пред него, измърморва нещо за ветрило. Той купува старомодно картонено ветрило и го оставя на масата. Ветрилото скоро изчезва и от време на време се вижда в различни стаи на къщата.
През 2001 г. семейство Джоунс решава да напусне Стоктън Хаус. Те предупреждават новия собственик за призрака на Мери Катрин, но той не им вярва. Веднага сваля портрета на Мери от стената.
Скоро след това той губи работата си, и когато възрастната му майка исва да го посети, тя внезапно умира от сърдечен удар през първата нощ в къщата.
Lucky е съвременен митолог и разказвач. Той превръща древни легенди, неразгадани мистерии и любопитни исторически факти в увлекателни статии. Със силен фокус върху историческата достоверност и потайните аспекти на човешката култура, той изследва теми от мистични цивилизации и изчезнали империи до тайните на съвременното изкуство и наука. Всяка негова статия е пътешествие, което ви кара да погледнете отвъд очевидното.
