Мистерията на Дейвид Ланг: фермерът, който изчезна пред очите на семейството си


На 23 септември 1880 г., в един светъл, слънчев следобед, фермерът Дейвид Ланг се разхожда из земеделските си полета недалеч от къщата си. Целият терен е равен, дори без дърво, камък или ограда.

Съпругата му Ема и двете им деца гледат от верандата на фермерската си къща. Междувременно двама мъже в каруца, теглена от коне, за които се смята, че са съдия Аугуст Пек и неговият зет, наближават къщата на Ланг.

Ланг вижда посетителите и им помахва. Мъжете го поздравяват по същия начин. Всичко е абсолютно нормално, докато не се случва нещо изключително странно. Дейвид Ланг внезапно изчезва по средата на крачката си, пред очите на семейството си и двамата посетители. В един момент той е там, а в следващия го няма …

Ема Ланг изкрещява, а децата остават замръзнали в шок. Мъжете в каруца скачат и хукват към мястото, където Ланг е изчезнал. Ема и децата побягват от верандата към тях. Петимата се събират на мястото, където преди това е вървял Дейвид.

Първата мисъл, която им хрумва е, че Ланг е паднал в дупка в земята. Но когато претърсват района, не виждат нито дупка, нито вдлъбнатина в земята, нищо, което да обясни внезапното му изчезване. Сякаш Дейвид Ланг никога не е съществувал.

Новината за внезапното му изчезване се разпространява бързо. Съседите се присъединяват към търсенето, претърсвайки всяка част от полето и околностите. Извикани са местни служители, които водят кучета, за да открият миризмата на Ланг, но дори животните не успяват да открият следа от изчезналия фермер.

С падането на нощта хората идват с фенери, за да възобновят търсенето. Те тропат с крака в твърдата земя, опитвайки се да усетят кухо пространство отдолу — дупка, пещера, всичко, което би могло да обясни изчезването на Ланг, но не откриват нищо. Само на няколко метра по-надолу земята е твърд варовик.

Минават седмици, а няма и следа от Дейвид Ланг. Не е намерено тяло, не са открити вещи, които да са били с него. Не е предложено обяснение …

Месеци след изчезването му Ема Ланг не напуска фермата. Тя се вкопчва в отчаяната надежда, че по някакъв начин съпругът й ще се появи отново, също толкова мистериозно, колкото е изчезнал. Децата са травмирани, треперят при всеки звук, винаги нащрек за баща си в полето на Изток от дома им, където се е разхождал.

Около седем месеца след изчезването на Ланг се случва нещо още по-мистериозно. Децата му си играели на полето и видели нещо странно на мястото, където баща им бил изчезнал. Парче трева, широко около 4-5 метра, или е станало неестествено високо, или е изгнило напълно – разказите варират.

Това, което е последователно във всички версии е, че нито едно животно не се приближавало до този кръг. Добитъкът на семейството не искал да е близо до него, насекомите не пресичали периметъра му и над района надвиснала неестествена тишина.

Любопитни и скърбящи, децата се приближили до този странен ореол. Застанала на ръба му, а дъщерята на Ланг извикала: “Татко, някъде наоколо ли си?“. За тяхна изненада, слаб глас – гласът на баща им, извикал за помощ. Уплашени, децата изтичали обратно в къщата при майка си.

Ема Ланг се втурнала към мястото с децата. Тя извикала по име съпруга си и чула приглушения му глас да отговаря отдалеч. Гласът сякаш се излъчвал отвсякъде и отникъде наведнъж – може би от голямо разстояние, а може би и от друго ниво на съществуване.

Мълвата се разпространява и отново съседите и властите се връщат във фермата на Ланг. В продължение на дни хората се събират навсякъде около мистериозния кръг, викайки Дейвид Ланг и слушайки постепенно избледняващите му отговори. Гласът отслабвал с всеки изминал ден, докато един ден просто спрял завинаги.

През десетилетията се появяват множество теории, които се опитват да обяснят какво се е случило с Ланг. Някои казват, че той е станал жертва на временно разкъсване в пространство-времето – “Червейна дупка” или “времеви Портал“, който се отваря на полето за част от секундата, поглъща го и го изпраща в друго измерение или епоха. Други предполагат, че Ланг е отвлечен от извънземни или отнесен от сили, отвъд човешкото разбиране.

Трети посочват мистериозния житен кръг и безплътния глас като доказателство за свръхестествен феномен – може би Ланг е хванат между световете, способен да общува, но неспособен да се върне в нашата реалност.

Скептиците дават по-прозаични причини. Някои теоретизират, че Ланг е жертва на внезапна дупка, която веднага се запечатва, след като го поглъща, въпреки, че твърдият варовик под полето прави това трудно.

Други предполагат, че Ланг може да е фалшифицирал собственото си изчезване – идея, която едва ли би имала смисъл, като се имат предвид многото свидетели, които съобщават, че са го видели да изчезва по средата на крачката си.

Но след това историята изведнъж се обръща с главата надолу, в същото време има убедителни доказателства, че предполагаемото събитие никога не се е случило.

Експерти по темата, които се опитват да потвърдят събитията, не откриват исторически запис за Дейвид Ланг или неговото семейство в или около Галатин, Тенеси, през 1880 г. Няма данни за семейство Ланг в преброяването от онези години. Няма споменаване за изчезването на Ланг във вестникарските архиви, които със сигурност биха отразили такова сензационно събитие.

Докладваният свидетел, съдия Аугуст Пек, не може да бъде намерен в нито един исторически запис на окръг Съмнър.

Четете още: Мистериозната история на швейцарски фермер отвлечен от феи

Как започва тази завладяваща история?

Най-ранната известна публикувана история за изчезването на Дейвид Ланг се появява през юли 1953 г. в статия на мистериозния романист Стюарт Палмър, публикувана в списание FATE. Палмър твърди, че е говорил с дъщерята на Ланг – Сара, която му казва за изчезването и дори за съобщение до майката на Ланг, което е получила от спиритуалист през 1929 г.

Но по-нататъшното разследване показва, че разказът на Палмър почти сигурно е измислица. Почеркът на така нареченото „духовно послание“ в крайна сметка се оказва собствен на Палмър, а “клетвената декларация“, потвърждаваща историята, е подписана само от самия Палмър.

Но Палмър не е създател на историята за изчезващия човек. Историята силно напомня на “Трудност при пресичане на поле”, кратък разказ на американския писател Амброуз Биърс, публикуван в San Francisco Examiner на 14 октомври 1880 г. и впоследствие включен в сборника му с разкази от 1893 г., озаглавен “Могат ли такива неща да бъдат?”.

Историята на Биърс разказва за случая със собственик на плантация на име Уилямсън, който през 1854 г. изчезва, докато се разхожда из полето пред очите на семейството си и съседа си Армор Рен и сина му. Паралелите с историята на Ланг са неоспорими – дотолкова, че литературните историци смятат историята на Биърс за генезиса на градската легенда на Дейвид Ланг.

Някои изследователи откриват потенциален произход на сюжета при известния разказвач на истории Джо Мълхатън (правописът понякога се появява като Мълхоланд), въпреки, че човекът, който пише под псевдонима “Портокалов цвят”, адаптира историята на Биърс, за да се развива в Галатин, Тенеси.

Мълхатън има по-сложна връзка с фактите и измислицата, разпространявайки правдоподобна, но напълно измислена повествователна линия, част от която се процежда във вестниците.

Според Търговската камара на Галатин, които продължават да получават запитвания за случая Ланг чак от Япония, историята започва с пътуващ търговец, който през 1890 г. е заседнал в Галатин заради лошото време. Отседнал в хотел “Олд Синдъл Хаус”, този продавач, може би Мълхатън, измислил историята и я изпратил на “Синсинати Инкуайърър”, който я отпечатва като факт.

По странен обрат на съдбата Амброуз Биърс, автор на фантастика, която вероятно е вдъхновила легендата за Дейвид Ланг, става жертва на собствена мистерия с изчезване в реалния живот.

На 71- годишна възраст, през 1913 г., Биърс пътува до Мексико, за да стане свидетел на революцията и вероятно е възнамерявал да се бие заедно със силите на Панчо Вия. В последните си писма до племенницата си той пише: “Ако чуете, че съм се блъснал в мексиканска каменна стена и съм бил застрелян в дрипи, моля ви да знаете, че това е доста добър начин да се измъкна от този живот. Това е по-добре от стареенето, болестта или падането по стъпалата на мазето. Да бъдеш гринго в Мексико, ах, това е евтаназия!“.

За последно за Биърс е съобщено в Чихуахуа, Мексико, през декември 1913 г. След това той изчезва безследно. Дори и с всички разследвания и теории, които съществуват и до днес, никой не знае какво се е случило с него. Някои казват, че умира по време на битката при Оджинага през януари 1914 г.

Други смятат, че се е самоубил, може би в Гранд Каньон. Трети предлагат по-екзотични теории, че е бил застрелян и убит от Панчо Вия, защото се е представил твърде официално, или, че е избягал в Южна Америка, за да прекара последните си дни в неизвестност.

Каквато и да е истината, Амброуз Биърс, човекът, чиято история вероятно е вдъхновила измислената история за фермер, който изчезва, докато се движи през полето, в крайна сметка самият той се превръща в обект на една от най-дългогодишните мистерии за изчезнали хора в Америка.

Факт или измислица, историята на Дейвид Ланг оставя незаличим отпечатък в американския фолклор. Има безброй преразкази по-късно и всяка версия е малко по-различна, добавяйки или променяйки детайли, за да направи мистерията по-интригуваща.

Тя е обект на книги и статии, телевизионни епизоди и музикалната пиеса “Трудността да прекосиш поле”, написана от съвременния композитор със съвпадение на име – Дейвид Ланг.

Изчезването на Ланг се е превърнало в неизменна част от паранормалната литература, често разказвано заедно с други известни изчезвания като доказателство за тъмните сили, които играят роля в света. Това говори за нашите мании по необяснимото – с онези случаи, когато реалността сякаш се изкривява или счупва, отстъпвайки място на поглед към нещо, което не можем да разберем.

Най-обезпокоителната част от приказката за Дейвид Ланг не е дали наистина се е случило, а въпросът, който ни принуждава да зададем: може ли едно човешко същество просто да изчезне от съществуването, оставяйки само празно място и вечна мистерия? Може ли тъканта на нашата реалност да е по-крехка, по-пропусклива, отколкото смеем да повярваме?

Сега, след като стигнахме до края на тази странна история, стоим, оглеждаме се наоколо, почесваме се по главите, чудейки се какво наистина се е случило с Дейвид Ланг – дали той наистина изобщо е съществувал. Дали той е бил истински човек, който е имал трансцендентни преживявания отвъд човешкото разбиране?

Дали той е изобретение на уморен пътуващ търговец с талант да разказва увлекателно? Или е изобретение на въображението на Амброуз Биърс, само за да надживее своя създател и да започне свой собствен живот в американската народна митология? Или е конгломерат от всичко изброено по-горе?

Някои мистерии, изглежда, са обречени да бъдат неразрешени – променящи се и трансформиращи се във всеки преразказ, размивайки разликата между факт и измислица, докато истината не стане неуловима като човек, изчезнал пресичайки полето.


Подобни статии