Мистериозната история на дъската Уиджа
Произходът на дъската Уиджа е обвит в мистерия, но има доказателства, които предполагат, че тя може да произлиза от древни цивилизации.
Древни предшественици на “говорещата дъска”
Според окултни историци, първото историческо споменаване на нещо, наподобяващо дъска Уиджа, е открито в Китай около 1200 г. пр.н.е. Китайците са използвали пръчка, която са водели по поднос, пълен с пясък, за да общуват с отвъдни духове.
Други източници твърдят, че Питагор, през 540 г. пр.н.е., е провеждал сеанси на „мистична маса, движеща се на колела, която се придвижвала към знаци, които философът и неговият ученик Филолай тълкували пред публиката като откровения, идващи от невидим свят“.
Раждането на съвременния спиритизъм
Първата неоспорима употреба на „говорещите дъски“ се появява, когато движението на спиритизма завладява света през 50-те години на XIX век. Всичко започва през 1848 г., когато сестрите Фокс съобщават, че чуват мистериозни „почуквания“ в дома си в Ню Йорк, за които твърдят, че са комуникация от света на духовете.
След поредица от сесии с въпроси и отговори, Кейт Фокс стига до заключението, че шумът идва от предишен наемател, който е бил убит и погребан в мазето на къщата на семейство Фокс.
Паранормалната среща придобива по-голяма достоверност, когато според съобщенията под пода на малката къща са открити човешки останки. Новината бързо привлича национално внимание и сестрите Фокс се превръщат в знаменитости.
Желанието за общуване с мъртвите се превръща в национална мания, която скоро се разпространява в Съединените щати и Европа.
Хората започват да организират сеанси, на които задават въпроси на духове, на които може да се отговори чрез поредица от почуквания или тропания. Твърди се, че над десет процента от населението е започнало да провежда такива сеанси. Дори Мери Тод Линкълн редовно е провеждала сеанси в Белия дом, опитвайки се да се свърже с починалите си деца.
Методите за гадаене по онова време включвали люлеене на махало над чиния с букви по ръба или използване на цяла маса, която да посочва букви, изписани на пода. В ранните си години дъската Уиджа е наричана Говореща дъска и изглеждала много по-различно от опакованите потребителски стоки, които познаваме днес.
Патентът и комерсиализацията
Тогава, на 28 май 1890 г., бизнесмените Илайджа Бонд и Чарлз Кенард решават да патентоват планшет (показалец), продаван в комплект с дъска, върху която е отпечатана азбуката. Така той изобретява първата дъска Уиджа.
През 1966 г. правата върху дъската Уиджа са продадени на Parker Brothers, които и до днес притежават всички търговски марки и патенти.
Свързана ли е дъската Уиджа с паранормалното?
Всичко зависи от това дали вярвате в света на духовете или не. Изследователите на паранормални явления вярват, че има много различни видове духове, които съществуват съвместно с нас във физическия свят.
Те гледат на дъската Уиджа не като на предмет със собствена вътрешна сила, а по-скоро като на инструмент, който може да се използва за връзка с духове, пребиваващи на по-ниското астрално ниво.
Тези духове често са много объркани и може да са починали от насилствена или внезапна смърт.
„Повечето от наскоро починалите, които всъщност са призраци, никога повече не биват видени от живите, след като преминат отвъд това сумрачно царство. При някои обстоятелства обаче мъртвите могат да бъдат уловени в капан в по-ниските етерни области, най-близо до нашата физическа реалност, и много пъти те или не знаят как, или просто отказват да продължат напред. Често това нежелание е резултат от внезапна, насилствена смърт, съчетана с отрицателни емоции или обстоятелства, които служат като осезаеми връзки – поне за мъртвите – с физическия свят.“
Ако не вярвате в призраци, тогава дъската Уиджа може да бъде обяснена просто като играчка, която може да бъде манипулирана от подсъзнанието или съзнанието на играчите.
„Енциклопедия на окултното и свръхестественото“ посочва, че когато операторите на дъска Уиджа са със завързани очи, те не са в състояние да произведат разбираеми съобщения.
Тайният свят на паранормалните разследвания на Ватикана
Паника след съобщението, че прокълнатата Анабел е изчезнала от кутията си
Последната вещица на Великобритания: Случаят на Хелън Дънкан
За автора:
Jabba е изследовател на непознатото, разследващ журналист по душа и ловец на истини, които официалната история предпочита да мълчи. С над 10 години опит в писането на алтернативни анализи и дълбоки разследвания.
