Реалните случаи на Ед и Лорейн Уорън вдъхновили поредицата „Заклинанието“ (2)
Истинската история зад филма „Заклинанието: Дяволът ме накара да го направя“
През 1981 г. 19-годишният Арне Шайен Джонсън е обвинен в убийството на хазяина си Алън Боно в Брукфийлд, Кънектикът. Но това не е нормален случай на убийство. Джонсън твърди, че е бил обладан от Демон, когато е намушквал Боно, и че “Дяволът ме накара да го направя“.
Това със сигурност е неконвенционална защита, но хронологията на събитията довели до убийството рисува тревожна картина.
По онова време Джонсън е сгоден за Деби Глацел. По-малкият брат на Деби – Дейвид, на 11 години, започва да проявява странно поведение, твърдейки, че е измъчван от фигура с “големи черни очи, слабо лице с животински черти, големи зъби, заострени уши, рога и копита“.
Предполага се, че са последвали признаци на паранормална активност. Съобщава се, че Дейвид започнал да съска, говорил с необичайни гласове и виждал видения на все по-странни същества. На моменти изглеждало, че е нападнат от невидими сили. Съседи и членове на семейството се опитват да му помогнат, но без резултат. Накрая семейството се обажда на Ед и Лорейн Уорън.
След като виждат Дейвид, семейство Уорън установяват, че той е обладан от Демон. По време на няколко екзорсизма, проведени в присъствието на свещеници, състоянието на Дейвид изглежда се влошава. По време на тези опити за изгонване на Демона, детето левитира, проклина и дори за кратко спира да диша. Шокиращо е, че също така прогнозира, че ще се случи убийство, и че Джонсън ще бъде извършителят.
Джонсън изглежда подпечатва съдбата си, когато отправя молба към духа: “Вземи ме, остави малкия ми приятел на мира!“.
На 16 февруари 1981 г., Джонсън е в развъдник за кучета, който Боно управлява. Двамата са известни с това, че са приятели и често се срещат в развъдника, но нещата в онзи ден не са толкова приятни. Деби Глатцел работела в развъдника и била с деветгодишната си братовчедка Мери.
Изведнъж Боно, в пиянска ярост, сграбчил Мери. Джонсън се хвърлил към него ръмжейки, извадил джобно ножче и го намушкал няколко пъти. Боно умира от раните си, а Джонсън бързо е арестуван.
По време на процеса е представена странната защита с обладаване от Демон. Джонсън твърди, че не помни нищо от деянието, твърдейки, че Демонът го е принудил. Пледоарията обаче е отхвърлена, тъй като съдът я намира за недоказуема. Подкрепата на семейство Уорън също не помага на Джонсън.
Менталистът Джордж Кресге се изказва скептично за Уорън:
“Те имат отличен водевил, добро шоу. Просто този случай включва повече клинични психолози, отколкото тях.”
Въпреки, че филмът „Заклинанието: Дяволът ме накара да го направя“ точно показва, че семейство Уорън не са в състояние да защитят Джонсън от съдебни последици, много аспекти на филма са изцяло измислени, като идеята, че окултистки свещеник е наложил проклятие на семейство Глатцел.
В крайна сметка, на 24 ноември 1981 г. истинският Джонсън е осъден на 10 до 20 години затвор за непредумишлено убийство първа степен. Той излежава около пет години, и когато е освободен на 24-годишна възраст, той и Деби Глатцел се женят. По-късно братът на Деби – Карл, съди Лорейн Уорън и Джералд Бритъл за публикуването на “Дяволът в Кънектикът” – книга за случая, твърдейки, че са експлоатирали семейството му за парична печалба.
Призраците на Смърл и истинската история, която вдъхновява филма “Заклинанието: Последно причастие”
През август 1973 г. Джак и Джанет Смърл се нанасят в къща в Уест Питстън, Пенсилвания, с двете си деца по-късно ще им се родят и близнаци. Това е къща в две части, като другата половина на дома е обитавана от родителите на Джак – Джон и Мери. Скоро след като се нанасят, те започват да забелязват странни неща в дома.
Отначало странните събития са незначителни. Инструменти мистериозно изчезват, а прясно боядисани стени се покриват с петна. Скоро събитията стават по-тревожни, особено когато кухненските уреди се запалват сами. Приблизително по същото време семейството започва да се бори с множество лични проблеми – Мери получава сърдечен удар, а Джак се опитва да покрие ежедневните разходи на семейството с доходите си.
Смразяващо, но паранормалната активност се увеличава. Джанет твърди, че е започнала да чува гласове и да чувства невидимо присъствие, което я тормози. Междувременно Джак заявява, че е видял сенчести фигури, включително една, която сякаш докосва крака на жена му през нощта. Обезпокоително е, че той дори съобщава, че е бил сексуално насилван от някакво присъствие в дома им.
До януари 1986 г. семейство Смърл вярват, че тази ситуация е извън техния контрол и подобно на много други, се свързват с Ед и Лорейн Уорън.
Четете още: Истинската история за Дяволската китара на Патрик Крос
След като семейство Уорън посещават дома на Смърл, те обявяват, че той е обладан от “много могъщ Демон“. Прекарват дълго време в къщата, събирайки аудиозаписи на странни шумове, които свързват с демонична дейност.
По време на едно посещение Ед Уорън се позовава на името на Исус и заповядва на духа да се разкрие. Според Уорън стаята веднага станала “ледено студена” и се изпълнила с “неприятна воня“. Предметите започнали да се движат сами, а на огледалото се появило съобщение, което предупреждавало семейство Уорън да напуснат къщата.
Ед Уорън преценява, че същността е мощна, нематериална и много опасна. Но, не всички са съгласни с тази оценка.
Някои скептици са предпазливи към Ед и Лорейн Уорън, но когато семейство Смърл отказват безплатни психологически оценки, мнозина го приемат като знак, че нещо не е наред. Медицинската история на Джак Смърл, по-специално операция за отстраняване на вода от мозъка му през 1983 г., също накърнява доверието в тях.
Ужасът в Амитивил: най-скандалният случай на Ед и Лорейн Уорън
Ужасът на Амитивил не е част от франчайза “Заклинанието”. Премиерата на известния филм от 1979 г. е десетилетия преди да излезе първият филм “Заклинанието”. Но случаят е споменат в първия филм “Заклинанието” и има основателна причина – това може да е най-скандалният случай на Уорън, който разследват.
Всичко започва с бруталното убийство на 13 ноември 1974 г. в тихия град Амитивил, Ню Йорк. В онази нощ 23-годишният Роналд Дефео-младши взема пушка и убива родителите си и четирима по-малки братя и сестри в дома им на „Оушън Авеню“ 112.
Първоначално Роналд твърди, че непознат е наранил семейството му, но не след дълго признава за убийствата. През 1975 г. той е осъден на шест последователни присъди от 25 години до доживотен затвор, въпреки опитите на адвоката му да твърди, че Дефео-младши е “луд и се е превърнал в убиец заради демоничните гласове в главата му“.
Месеци след убийствата Джордж Луц и съпругата му Кати купуват дома на семейство Дефео и се преместват с трите си деца, нетърпеливи за ново начало. Те издържат 28 дни в къщата, преди да решат да избягат.
Малко след това публично заявяват, че в дома се случват ужасяващи паранормални явления. Те описват как врати се затварят сами, зелена слуз, стичаща се по стените, и подобно на прасе същество със светещи червени очи, дебнещо пред прозорците. Казват, че постоянно усещат надвиснало присъствие на нещо насилствено и потискащо. Това ги накарало да избягат от дома.
Тяхната история нашумява и в крайна сметка привлича вниманието на Ед и Лорейн Уорън, които са по-малко известни фигури по онова време. Когато посещават къщата, Лорейн усеща духовете на убитите деца на Дефео и съобщава за силни видения. Семейство Уорън твърдят, че в миналото човек, практикуващ черна магия, е провеждал ритуали там и е погребан на терена, а преди това индианците от племето Шинекок са лекували болни и психично болни в имота. Но, няма исторически доказателства в подкрепа на тези твърдения.
Независимо от това, заради сензационните твърдения и тъмната история на дома се разпространява история за трагедия и призраци, появяват се книги, телевизионни предавания и филмови преразкази на паранормалните събития.
Скептиците смятат, че оригиналната история, разказана от Луц, е в най-добрия случай нестабилна. Джордж Луц, за когото се твърди, че има финансови затруднения по онова време, се възползва от медийната лудост около случая. А и никой друг, който е обитавал дома след семейство Луц, никога не е съобщавал за паранормално преживяване в него.
Доведеният син на Джордж – Кристофър, по-късно твърди, че много от събитията са преувеличени от самия Джордж. Уилям Уебър, адвокатът на Роналд Дефео-младши, също излиза с обвинения, че Джордж Луц измисля подробности с цел да продаде страшна история.
Lucky е съвременен митолог и разказвач. Той превръща древни легенди, неразгадани мистерии и любопитни исторически факти в увлекателни статии. Със силен фокус върху историческата достоверност и потайните аспекти на човешката култура, той изследва теми от мистични цивилизации и изчезнали империи до тайните на съвременното изкуство и наука. Всяка негова статия е пътешествие, което ви кара да погледнете отвъд очевидното.
