Истинската история за Дяволската китара на Патрик Крос

През 1995 г. Патрик Крос, който е и завършен музикант, си купува бяла електрическа китара с формата на „V“ – копие на по-известната китара, произвеждана от Gibson, наречена Gibson „Flying V“. Китарата, закупена от Крос, е направена от тежко кленово дърво и изглежда така, сякаш е преминала през ръцете на различни музиканти.

Той разказва, че е произведена през 1989 г. и е в много добро състояние, като се има предвид, че е била употребявана. Освен лека пукнатина в горната част на грифа, сякаш е била изпускана, на нея се свирело добре. Мистериозната част е, че китарата е оцеляла след пожар в бар в Мичиган, където свирела група и внезапно избухнал огън.

Всичко в бара било изгоряло до основи – всичко, с изключение на китарата, която оцеляла без никакви следи от изгаряне и напълно невредима. Очевидно някой от групата е загинал в пожара, а китарата е била продадена, озовавайки се в Оуквил, Онтарио.

Крос си спомня, че бил странно привлечен от китарата. Сякаш го е викала, казвайки: „Посвири на мен“. Веднага щом я взел, за да посвири, усетил изтръпващо електрическо усещане, сякаш тя знаела, че я иска и че е подходяща за него. Той дори не погледнал другите китари, тъй като не можел да остави тази. Било странно усещане, но повечето музиканти биха разбрали, казва той.

Китарата свирела добре в магазина, докато импровизирал блус-рок рифове и класически акорди, но когато я занесъл у дома, изглеждало, че се разстройва, щом я вземел, за да свири. Помислил си, че това е странно, тъй като преди е свирела добре – а сега започнала да се разстройва сама.

Когато обаче започвал да свири нещо като ‘Smoke On the Water’ на Deep Purple или ‘Purple Haze’ на Джими Хендрикс, китарата се връщала в тон. Усещането било, че тя наистина харесва мрачен, тежък звук и свирела по-добре от всякога.

След два дни Крос започнал да чува странни звуци в апартамента. Шумовете изглежда идвали от килера във втората спалня, където се съхранявала китарата. Той отворил вратата на килера, не чул нищо, погледнал китарата, огледал се, не видял нищо – но чул нещо, което звучало като мъжки гласове, спорещи помежду си.

Сякаш в килера се водел спор между двама мъже. Единият звучал като испанец, другият – като мексиканец, и говорели за пари. Той чул това от всекидневната, след което отишъл в спалнята до килера, за да погледне. Отново, внезапно всичко спряло.

С течение на дните в апартамента на Крос започнали да се случват странни неща: Ключовете за колата му изчезвали, а след това се появявали отново по-късно. Виждал сенки да се движат по стената, чувал стъпки и блъскане или почукване. Вратите на шкафовете се отваряли и затваряли сами.

Светлините се включвали отново, след като ги изгасял. Телевизорът бил включен, когато се прибирал у дома, въпреки че си спомнял, че го е изключил, преди да излезе. Котката му гледала във въздуха, сякаш виждала нещо да се движи, а след това поглеждала към другата спалня, сякаш виждала някой да се разхожда. Ако китарата била оставена навън, той усещал хлад около нея – като студен въздух или студен вятър.

Когато Крос започнал да използва китарата в рок групата си „SCI-FI Prodigy“, по време на музикалните репетиции и изпълненията на групата също започнали да се случват странни неща. Изпитвали прекъсвания на захранването на оборудването си и чували странни гласове, идващи през музикалните усилватели.

Светлините се включвали и изключвали, изгаряли, а в няколко случая избухвали истински пожари от прожекторите в стаята без видима причина. Барабанистът ставал свидетел как чинелите му падат, а барабаните му се разстройват всеки път, щом започнел да свири. Членовете на групата също чували други хора да говорят в стаята около китарата, когато те били извън помещението.

На китарата не можело да се свири и тя се разстройвала сама, когато някой се опитвал да свири на нея, освен ако не ставало въпрос за песни с лошо или шумно негативно звучене, като „хеви метъл“ или агресивни рок песни със смисъл за смърт и разрушение.

Китарата особено харесвала една песен, която той написал и изсвирил, озаглавена „Something Is Out There“ („Нещо е там навън“), която е за духове, зли същности и страх от неизвестното, с тежък привкус тип „Досиетата Х“. Това била една от малкото песни, с които китарата оставала настроена.

„Китарата имаше присъствие на зло – лоша аура около себе си. Усещаше се като три фута (около метър) студено присъствие. Други хора, включително Роб Макконъл от X-Zone Radio Show и Джанет Ръсел от Beyond the Unexplained, също усетиха това“, казва Крос.

С течение на времето на Крос му се случвали все повече неща от паранормално естество. Той споделя, че е имал поредица от лош късмет, който според него е свързан с присъствието на китарата в апартамента му. Загубил работата си; здравето му започнало да се влошава; по краката му се появили обриви и рани без видима причина.

Колата му изстрелвала пламъци от горната част на двигателя всеки път, когато я запалвал, въпреки че нямало механична причина за това. Един ден се появила ужасна смрад, която сякаш идвала от китарата – като миризма на изгоряло и смърт. След това ужасната миризма изчезвала толкова бързо, колкото се и появявала.

Крос започнал да прави снимки на китарата и да разследва защо се случват всички тези странни събития и нещастия. Той уловил няколко „призрачни кълба“ (orbs) около китарата много пъти, а понякога виждал и мъгливо присъствие.

Винаги усещал студ, когато взимал китарата, и получавал малки електрически шокове, дори когато не била включена в контакта. Той казва, че където и да отидел с китарата, тя сякаш предизвиквала събития. Веднъж в Онтарио, където групата му свирела, избухнал пожар в зоната на бара. Чаши, пълни с вода, се пръскали, когато минавали близо до масата, където лежала китарата.

На 16 май 1999 г. Крос е гост-лектор на конференция за НЛО и призраци, X Zone Symposium, в Сейнт Катринс, Онтарио. Той донесъл своята „дяволска китара“ (известна още като обладаната китара), за да види дали може да намери хора, които биха могли да канализират нещо, което да обясни феномените около нея.

„Екстрасенсите казаха, че се чувстват странно около китарата и изразиха мнението си, че тя съдържа зло присъствие“, спомня си Крос. „Двама души, които казаха, че могат да помогнат, бяха медиумите Джанет Ръсел и Юджиния Мейсър-Стори.”

Юджиния пристъпила към канализиране на китарата и открила, че към нея е прикрепена жива същност. Същността била вътре в дървото на китарата. Тя открила, че тя има контролиращ ефект върху Крос и всеки, който я докоснел или усетел.

Изглеждало, че притежава интелигентност и очевидно говорела на Юджиния, казвайки, че не желае да бъде излагана на показ, а иска да причинява зло и разрушение. Искала да лети като кондор с големи крила и се наричала „Окото на Кондора“. По-късно те открили, че това е популярна песен в Мексико и Южна Америка, където кондорите наистина живеят. Китарата искала да пали пожари. Искала Крос да убива с нея. Буквално да я използва, за да убива, размахвайки я като брадва.

На Крос му прилошало, когато чул тези думи, канализирани от Юджиния, тъй като много пъти в съзнанието му нахлували плашещи образи, че иска да убива, когато е около китарата. Той също така преживявал много ярки сънища, в които излизал да извърши убийство, използвайки инструмента, сякаш е брадва.

Същността, която била обладала китарата, продължила, казвайки, че е предизвикала много пожари и е оцелявала, докато всичко останало изгаряло. Тя казала, че е създадена от Дявола и е тук, за да се надигне и да изпълни повелите на баща си в света. Искала да лети свободно, като кондор, разпространявайки зло по света.

Юджиния открила, че върху китарата е поставено едно от най-мощните вуду заклинания, EXU (произнася се „Ешу“), от предишни музиканти, които са я притежавали. Заклинанието трябвало да донесе богатство на всеки, който я притежава и изпълнява волята ѝ. Заклинанието EXU се обърнало срещу собствениците, които били замесени с пари от наркотици, и те били убити.

Духът вътре в китарата искал да бъде освободен в човешка форма, за да убива и унищожава. Той харесвал Крос да свири само мрачна, зла музика и казвал, че се разстройва сам, ако музиката е добра, щастлива или с бързо темпо. Същността заявила, че никога не е искала да стане добра. Искала е само да извършва зли дела.

„То използваше нецензурни думи, псувни и вулгарен език, докато говореше с Юджиния, опитвайки се да се прикрепи към нея“, казва Крос. „Духът каза, че иска да влезе в тялото ѝ и да изрита душата ѝ. Юджиния усети присъствието да навлиза в нея, отдръпна се и се отдалечи от китарата, докато тя се опитваше да я обладае.“

След двучасов медиумен разговор с духа, Юджиния предложила китарата да бъде унищожена или благословена отново, за да се промени злото в нея. Когато попитала китарата дали иска да бъде благословена, същността отговорила с „не“ и, говорейки на испански, започнала да хули Христос и Бог.

По съвет на Юджиния, Крос унищожил китарата, като я занесъл в отдалечен парк, поставил я в стоманен кош за боклук и я полял с бензин и течност за запалки. Преди да запали китарата, Крос поставил кръг от сол около контейнера, за да спре злата същност да избяга или да се прикрепи към нещо друго. Той изрекъл „Отче наш“ три пъти и казал на злата същност да се върне при своя източник.

След това видял мъглив облак въздух да се издига вътре в коша за боклук. Навсякъде около него духал вятър. Минути преди това било спокойно. Той се опитал да запали китарата, но огънят непрекъснато угасвал. Полял я с още бензин. Намерил и дърва, които да постави около нея. Отнело известно време, докато запали огъня и докато китарата започне да гори. Очевидно същността не искала да бъде унищожена.

Докато пламъците се издигали, Крос чул пронизителен писък, идващ от горящата китара. Звучало като болно, ранено животно. Той стоял там, гледайки я как гори, добавяйки още бензин към огъня, когато част от пламъците скочили върху ръката му.

Сега той горял и докато се опитвал да го потуши, изпуснал пълната туба с бензин. Бил ужасен – защото сега цялата туба с газ можела да експлодира и да го погълне в пламъци.

Крос разказва, че в този момент бил паникьосан, но някак си успял да потуши пламъците, които били започнали да горят дрехите му. Той си въздъхнал с облекчение, докато гледал как китарата изгаря, превръщайки се в овъглено парче дърво. След час се уверил, че пламъците са угаснали.

Той изсипал още сол върху изгорялата китара, само за да е сигурен, че ще задържи каквато и духовна енергия да е останала. Оставил китарата в коша за боклук, взел калъфа, затворил го със сол вътре и увил синия плат обратно около него. Той треперел, но се чувствал добре, че е унищожил злата същност. Надявайки се, че тя няма да преследва или обладава нищо друго отново, той напуснал парка около 22:30 ч.

Веднага след като се прибрал у дома, Крос усетил чувство на облекчение. Не чувал никакви гласове, не виждал и не усещал повече никаква призрачна активност около себе си. На следващия ден, понеделник, всичко незабавно се променило към по-добро.

Обадили му се за нова работа, здравето му се връщало, раните и обривите му изчезнали, а растенията му се върнали към живот, разказва той. Също така спечелил 150 долара от билетче „Бинго“ за изтриване, нямало повече прекъсвания на захранването на телевизора му и колата му стартирала нормално. По чудо, всичко, което се било объркало, се променило за една нощ след отърваването от обладаната китара.

От 1999 г. насам Крос е разследвал всякакви видове обитания от духове и призрачна активност, но никога не му се е случвало нещо толкова лошо или странно, колкото когато е притежавал обладаната китара.

Източници: Real Ghosts, Restless Spirits, and Haunted Places от Брад Стайгър; The Midnight Hour: Canadian Accounts of Eerie Experiences, редактирана от Джон Робърт Коломбо

Призрачната лейди Мери Катрин от Стоктън Хаус

Снимка показва крещящ призрак след автомобилна катастрофа

Изчезнала жена съобщава в съня на свещеник къде да намерят останките й

Jabba

За автора:
Jabba е изследовател на непознатото, разследващ журналист по душа и ловец на истини, които официалната история предпочита да мълчи. С над 10 години опит в писането на алтернативни анализи и дълбоки разследвания.