Екзорсизъмът над Емили Роуз: Историята на Анелизе Мишел (video)
Съществуват много разкази за необясними обсебвания и повечето от тях остават неразгадани, недокоснати или пазени в тайна.
През годините много хора са били предпазливи да навлизат по-дълбоко в този паранормален феномен и са го оставяли на онези, които са достатъчно смели да се изправят срещу това, което наричат „проклятието на екзорсизма“.
Истина ли е, че демон може да проникне и да контролира човешкото тяло до степен, че човек да извършва неочаквани действия и да изрича жестоки думи? Или всичко това е просто психологическо разстройство, както науката обяснява?
Според експерти, макар жертвите да са обладани от зло, те не се разглеждат като зли по своята същност, нито носят пълна отговорност за действията си. Затова практикуващите екзорсисти смятат ритуала повече за лечение, отколкото за наказание. В резултат някои обсебени хора били излекувани, но други никога повече не се върнали в тялото си и починали.
Историята на Анелизе Мишел
Анелизе Мишел, 23-годишно много религиозно и възпитано момиче, умира на 1 юли 1976 г. след почти 9 месеца екзорсизъм. Всичко започва 8 години по-рано, когато тя получава първите си пристъпи на треперене без обяснима причина. По-късно е диагностицирана с епилепсия, известна още като „Гранд Мал“. След това тя се променя драстично и често изпада в депресия.
След дълъг престой в болницата, Анелизе се надявала всичко да се върне към нормалното, но не било така. По време на молитвите си тя започва да вижда дяволски гримаси по лицата на хората.
От този момент насетне се смятало, че е обладана. Тя не можела да намери причина и обяснение защо вижда тези лица. Скоро започва да чува гласове, които я следват, казвайки, че Анелизе ще „ври в ада“.
Тя изпаднала в още по-дълбока депресия и не виждала смисъл да посещава лекари, защото знаела, че те не могат да ѝ помогнат. Дори се страхувала да сподели за „демоните“, защото мислела, че няма да ѝ повярват. Когато най-сетне разкрила това на един лекар, резултатът бил очакван – не ѝ повярвали.
Родителите ѝ забелязали състоянието ѝ и потърсили помощ от пастори за екзорсизъм. Католическите свещеници обаче отхвърлили искането, препоръчвайки тя да продължи медицинското лечение. Католическите правила били стриктни – преди екзорсизъм да бъде одобрен, трябвало да се докаже наличие на обсебване според строго определени критерии.
През 1974 г. пастор Ернст Алт, който наблюдавал Анелизе по това време, поискал от епископа на Вюрцбург разрешение за екзорсизъм. Искането било отхвърлено, а на момичето било препоръчано да води още по-религиозен начин на живот.
Но пристъпите не изчезнали – напротив, станали още по-жестоки. В родния ѝ дом в Клингенберг тя започнала да обижда, удря и хапе членовете на семейството си. Престанала да се храни, защото демоните „не ѝ позволявали“. Спяла на каменния под, ядела паяци, мухи и въглища. Дори пиела собствената си урина.
Часове наред крещяла из къщата. Чупела разпятия, късала икони на Исус и рушала броеници. Тичала из къщата, събличала дрехите си и уринирала на пода. Дори започнала да се самонаранява.
През септември 1975 г., след повторна проверка, епископ Йозеф Щангл от Вюрцбург назначил отец Арнолд Ренц и пастор Ернст Алт да извършат „Големия екзорсизъм“ над Анелизе.
Ритуалът бил проведен по Rituale Romanum – каноничен закон от XVII век. По време на екзорсизмите в Анелизе се проявили повече от шест демонични същности: Луцифер, Юда Искариот, Нерон, Каин, Хитлер и Флайшман – позорен франкски свещеник от XVI век, както и други „проклети“.
От септември 1975 г. до юли 1976 г. се провеждали по 1-2 сесии седмично. Понякога пристъпите ѝ били толкова силни, че трябвало да я държат трима души или да я оковават с вериги.
През кратките периоди между сесиите, тя успявала да посещава училище, да вземе финалните си изпити в Педагогическата академия във Вюрцбург и да ходи на църква.
Екзорсизмите продължавали седмици и месеци, с непрестанно повтаряни молитви и заклинания. Въпреки усилията, пристъпите не изчезвали. Тя все по-често изпадала в безсъзнание и парализа.
Семейството ѝ и сестрите често присъствали на ритуалите. Дори съпружеска двойка, която твърдяла, че е „открила“ Анелизе, била сред свидетелите. С времето тя отказвала всякаква храна. Коленете ѝ били до кръв, заради 600-те коленичения, които извършвала натрапчиво. Били направени над 40 аудиозаписа, за да се документира обсебването.
Последният ден на ритуала бил 30 юни 1976 г. Въпреки тежката пневмония, високата температура и изтощението, Анелизе не престанала да коленичи. Родителите ѝ дори ѝ помагали.
„Моли за опрощение“ – това били последните думи, които казала на екзорсистите. А на майка си: „Мамо, страх ме е.“ На 1 юли 1976 г. тя умира.
Причината за смъртта според съдебната експертиза била: „Анелизе умряла от глад“.
Ако седмица преди смъртта ѝ била принудително хранена, тя е можела да бъде спасена. Но тя категорично отказвала да бъде настанена в психиатрична клиника, упоена и хранена насила.
Екзорсистите се опитали да докажат присъствието на демоните чрез записите, на които се чували странни диалози – дори спор между два демона кой трябва да напусне тялото ѝ пръв. Демонът, нарекъл себе си Хитлер, говорил с франкски акцент, различен от австрийския произход на истинския Хитлер.
Впоследствие комисия на Германската епископска конференция обявила, че Анелизе Мишел не е била обсебена.
Родителите и свещениците били обвинени в непредумишлено убийство поради немарливост и пропуск на първа помощ. Присъдата била лека – шест месеца условна присъда.
Въпреки това, гробът на Анелизе остава място за поклонение и до днес. Хиляди вярващи отиват там, убедени, че тя е победила Дявола.
За автора:
Jabba е изследовател на непознатото, разследващ журналист по душа и ловец на истини, които официалната история предпочита да мълчи. С над 10 години опит в писането на алтернативни анализи и дълбоки разследвания.
