Експериментите на Д. Макдугъл с претеглянето на човешката душа
Идеята, че човешката душа може да има тегло, звучи като нещо, което принадлежи на религията, философията или древните митове, а не на медицината. Въпреки това, в края на XIX и началото на XX век един американски лекар решава да прекрачи границата между науката и забраненото познание. Името му е Дънкан „Ом“ Макдугъл, а експериментите му и до днес пораждат страх, спорове и въпроси, на които никой не може да даде окончателен отговор.
Макдугъл е роден през 1866 година и работи като лекар и биолог в Съединените щати. За разлика от повечето си колеги, които се интересуват от болести, органи и симптоми, той започва да се обсебва от един въпрос, който по онова време се смята за недопустим в научните среди. Ако човешката душа съществува и обитава тялото, възможно ли е тя да има маса и тегло. И ако да, какво се случва с това тегло в момента на смъртта.
Вместо да философства, Макдугъл решава да потърси отговора по най-директния и шокиращ начин – чрез експеримент. В клиниката си в град Дорчестър, щата Масачузетс, той инсталира специално легло, свързано с изключително чувствителни везни. Те са способни да отчитат минимални промени в теглото, далеч по-фини от обикновените медицински уреди по онова време.
Следващата стъпка е тази, която превръща експеримента в легенда и в същото време в морална бомба. Макдугъл започва да поставя върху леглото умиращи пациенти, страдащи от заболявания, при които смъртта настъпва спокойно и без резки движения. Идеята е проста, но ужасяваща – теглото на пациента се занулява, а в момента на смъртта се наблюдава дали има внезапна промяна.
Общо в експеримента участват шестима души – петима мъже и една жена. При първия пациент Макдугъл става свидетел на нещо, което променя живота му. В момента, в който настъпва смъртта, стрелката на везните се измества рязко и остава фиксирана на нова стойност. Загубата е измерена на приблизително три четвърти от унция, което се равнява на около 21 грама.
Лекарят описва случилото се с почти религиозно вълнение, като отбелязва, че промяната настъпва точно в мига на смъртта, а не преди или след това. При следващите пациенти отново се наблюдава спад в теглото, макар и с различни стойности. Въпреки тези разлики, Макдугъл изчислява средна стойност, която отново се доближава до прочутите 21 грама.
За него това не е просто статистика. Той е убеден, че е станал свидетел на нещо изключително – първото измерване на човешката душа. В свят, в който науката отрича всичко нематериално, Макдугъл вярва, че е доказал, че нещо напуска тялото в момента на смъртта.
Новината се разпространява светкавично. Американските и международните вестници публикуват сензационни заглавия, а обществото е разделено между възхищение и ужас. Някои наричат Макдугъл гений, други го обвиняват в богохулство и жестокост. Вдъхновени от него, още петима лекари по света се опитват да повторят експеримента. Някои от тях отчитат сходни резултати, близки до 21 грама, докато други получават напълно различни стойности.
Въпреки разминаванията, всички тези експерименти имат едно общо нещо – при смъртта тялото губи нещо, което не може да бъде обяснено напълно. Лекарите вземат под внимание въздуха в белите дробове, отделянето на газове, изпаряването на телесни течности, но разликата в теглото продължава да поражда въпроси.
Макдугъл е наясно с критиките и решава да направи още една стъпка. Той започва да провежда същите експерименти върху умиращи кучета. Резултатите са изненадващи – при животните не се отчита внезапна загуба на тегло. За Макдугъл това е знак, че душата е присъща само на човека, заключение, което допълнително разпалва споровете.
Няколко години по-късно, през 1917 година, учител по физика от Лос Анджелис на име Твайнин провежда подобен експеримент с мишки. И при тях не се наблюдава промяна в теглото след смъртта. Това още повече задълбочава мистерията, вместо да я разсее.
Днес подобни експерименти не се извършват официално. Те се считат за крайно неетични, а темата за душата остава табу в академичните среди. Официалното обяснение гласи, че Макдугъл е работил с твърде малка извадка и неточно оборудване и че 21 грама са резултат от физиологични процеси, настъпващи при смъртта.
Това обяснение обаче не дава отговор на всички въпроси. Защо подобна загуба на тегло не се наблюдава при животните. Защо промяната настъпва точно в момента на смъртта, а не постепенно. И защо толкова различни експерименти, проведени независимо един от друг, стигат до сходни резултати.
Съществува и друга теория, далеч по-мистична, според която и хората, и животните притежават душа, но тя не напуска тялото по един и същ начин. Ако това е вярно, експериментите на Макдугъл може би са уловили не самата душа, а нещо още по-дълбоко и непознато.
И до днес въпросът остава отворен. Дали 21 грама са теглото на човешката душа или просто следа от процес, който науката все още не разбира. Във всеки случай, експериментите на Дънкан Макдугъл остават едно от най-смущаващите свидетелства за това колко тънка е границата между живота, смъртта и неизвестното.
ЧАСЪТ НА ДЯВОЛА: ЗАЩО 03:00 Е МОМЕНТЪТ, В КОЙТО ТЪМНИНАТА ДИША
Легендата за демоничното куче, което убивало хора в църквите
За автора:
Jabba е изследовател на непознатото, разследващ журналист по душа и ловец на истини, които официалната история предпочита да мълчи. С над 10 години опит в писането на алтернативни анализи и дълбоки разследвания.
