Реалните случаи на Ед и Лорейн Уорън вдъхновили поредицата „Заклинанието“ (част 1)
Изследователите на паранормални явления Ед и Лорейн Уорън изследват безброй случаи на призраци, демонични обладания и други необичайни явления, някои от които по-късно ще вдъхновят франчайза “Заклинанието” (The Conjuring).
Откакто премиерата на първия филм от филмовата поредица “Заклинанието” беше през 2013 г., франчайзът пусна много боксофис успехи на ужасите. Въз основа на разказите на изследователите на паранормални явления Ед и Лорейн Уорън, филмите описват някои от най-нашумелите им случаи.
Потопете се в истинските истории в поредицата “Заклинанието” по-долу.
Истинската история на семейство Перон и събитията във филма Заклинанието
През януари 1971 г. Роджър и Каролин Перон, заедно с петте си дъщери, се преместват във ферма с 14 стаи в Харисвил, Роуд Айлънд.
Почти веднага започват мистериозни събития. Каролин забелязва странни неща: метла, която изчезва или се мести, страшни звуци от стържене и купчини мръсотия, появяващи се по току-що почистения под в кухнята. Междувременно дъщерите й съобщават, че виждат духове, повечето от които са безобидни, въпреки, че някои от тях изглеждат открито ядосани.
Каролин казва, че е проучила къщата и разбрала, че е принадлежала на едно семейство в продължение на осем поколения. Тя също открива, че в историята на дома има много трагични, мистериозни и насилствени смъртни случаи. Твърди се, че няколко деца са се удавили в близкия поток, най-малко един човек е бил убит, а други са се обесили на тавана на дома. Едно име се откроява – Батшеба Шърман. Тя живее в имота в средата на 1800 г. и вероятно е замесена в смъртта на детето на съсед.
Поради това Каролин започва да вярва, че Шърман е един от злите духове, преследващи семейството й, въпреки, че много от истинската история на Батшеба Шърман остава непотвърдена.
По-късно, най-голямата дъщеря на семейство Перон – Андреа, заявява, че „семейството й всъщност е преследвано от жена на име Абигейл Арнолд“, но дори тази версия на събитията е неясна. Злият дух, който и да е той, изглежда се насочва най-много към майката на Андреа. Тя казва по-късно: “Който и да е духът, тя се възприемаше като господарка на къщата и се възмущаваше от конкуренцията, която майка ми представляваше за нея.“
С течение на времето призрачното преследване се засилва. Някои духове излъчват миризма на гниеща плът и карат леглата да се издигат от пода. В мазето Роджър усеща “студено, смрадливо присъствие” зад себе си. Той се опитва да избягва мазето, доколкото може, но отоплителното оборудване често се поврежда, което го принуждава да слиза в мазето и да го проверява въпреки това.
През десетилетието, през което семейство Перон живее във фермата, семейство Уорън ги посещава няколко пъти. По време на един сеанс, проведен от Лорейн, Каролин е обладана, започва да говори на странни езици и да левитира със стола си. Андреа твърди, че е наблюдавала това да се влошава. По-късно пише: “Майка ми започна да говори език, който не е от този свят, с глас, който не е нейният. Столът й левитира и тя беше хвърляна през стаята.“.
Роджър, загрижен за психичното здраве на Каролин, моли семейство Уорън да си тръгнат. Финансовите затруднения приковават семейството към дома до около 1980 г., но след като успяват да се преместят, ужасяващата паранормална активност спира.
Днес старият дом на Перон е обявен като “Къщата на заклинанието“, до голяма степен функционираща като туристическа атракция за Ловци на духове, паранормални ентусиасти и отдадени фенове на известния филм на ужасите.
Някои части от Заклинанието се различават от реалното разследване, проведено от Уорън, особено след като филмът ги показва да извършват екзорсизъм. Самата Лорейн казва, че „тя и съпругът й никога не биха го направили, тъй като екзорсизмът трябва да се извършва само от католически свещеник“.
Но Лорейн, която е била консултант на филма, също твърди, че повечето от събитията, изобразени на екрана, наистина са се случили.
Истинската кукла Анабел изглежда много по-различно от тази, която се вижда във филмите
Докато филмовата версия на куклата Анабел черпи вдъхновение от винтидж порцеланови кукли и разполага със злобно изглеждащи стъклени очи. Иистинската Анабел е обикновена играчка Дрифти Ан, която се съхранява за постоянно в стъклена витрина в окултния музей на Ед и Лорейн Уорън в Монро, Кънектикът.
На пръв поглед изглежда безобидно, с усмихнато лице и червена коса, но има съобщение: “Предупреждение, не отваряйте!“.
Семейство Уорън твърдят, че куклата е в центъра на поредица от демонични дейности, простиращи се от 1970 г., включително преживявания близо до смъртта и фатален инцидент. Според историята, куклата е подарък за рождения ден на медицинската сестра Дона от майка й. Дона живее с друга медицинска сестра – Анджи. Отначало Анабел изглежда безобидна, стояща на дивана като всяка играчка.
Но скоро нещата ескалират, тъй като куклата започва да се движи сама. Дона поставя Анабел на дивана в хола, преди да отиде на работа, а когато се връща я намира в спалнята, със затворена врата.
По-обезпокоителни са бележките, които започват да се появяват. Дона и Анджи казват, че са намерили парчета от пергаментова хартия с надпис “Помогнете ми“, въпреки, че не притежават такава хартия. Един следобед гаджето на Анджи – Лу, казва, че е чул странни звуци, сякаш е нахлул натрапник.
Четете още: Ехо в мрака: 6 ужасяващи градски легенди, които отказват да умрат
След това той заявява, че е намерил куклата да лежи с лицето надолу на пода. Изведнъж почувствал непоносима болка в гърдите си и открил кървави следи от нокти по тях. Съобщава се, че раните са изчезнали два дни по-късно.
В паника двете млади жени наемат медиум, който провежда спиритичен сеанс и казва, че куклата е обитавана от духа на мъртво момиче на име Анабел Хигинс. Твърди също, че тялото на Анабел е открито на същото място, където сега се намира апартаментът, и че духът на Анабел е спокоен и просто иска любов.
Не всички обаче приемат оценката на медиума. Епископалният свещеник отец Хегън чува за случая и го препраща към своя началник – отец Кук, който се свързва с Ед и Лорейн Уорън.
Семейство Уорън не вярват, че духът е невинен. По-скоро предупреждават Анджи и Дона, че духът в куклата е демоничен и търси човешки гостоприемник, използвайки куклата, за да привлече внимание. Те цитират признаци на демонична активност: очевидната способност на куклата да се движи сама, странните бележки “Помогни ми” и следите от нокти по Лу.
По-късно Уорън пишат:
“Духовете не притежават неодушевени предмети като къщи или играчки, те притежават хора. Нечовешкият дух може да се прикрепи към място или обект и това се случи в случая с Анабел.”
Малко след това отец Кук извършва екзорсизъм в апартамента на Анджи и Дона, а семейство Уорън изнася куклата от дома, поставяйки я в своя окултен музей и предупреждавайки посетителите да не я докосват.
Докато както истинските, така и филмовите кукли Анабел са обвинявани за демонично обладаване и бруталност, филмовата играчка е може би най-насилствена, местейки се от дом на дом, жестоко нападайки семейства и малки деца, обладавайки членове на сатанински култове и тероризирайки дома на Уорън.
Призраците на Енфийлд: истинската история зад филма Заклинанието 2
Между 1977 г. и 1979 г. семейство в Северен Лондон твърди, че домът им е обладан от това, което става известно като Полтъргайста в Енфийлд. Пеги Ходжсън, самотна майка, и четирите й деца – Маргарет (на 12 г.), Джанет (11 г.), Джони (10 г.) и Били (7 г.), живеят на „Грийн Стрийт“ 284, Енфийлд, където поредица от странности ескалират в пълномащабно преследване.
Историята на призраците в Енфийлд започва през август 1977 г. Пеги разказа, че е чула трясък, и когато отишла да види какво се случва намерила Маргарет и Джанет в спалнята си, видимо уплашени. Двете момичета твърдели, че скрина сам се е плъзнал по пода. Първоначално Пеги отхвърля това, но когато се опитва да върне скрина обратно на мястото му открива, че не може да го премести, въпреки, че преди е можела да го направи лесно.
Мебели, които се движат сами, не са всичко, което семейството преживява. Скоро те започват да чуват необясними шумове, което кара Пеги да се свърже със съседите и в крайна сметка с полицията.
Полицаят Каролин Хийпс посещава дома, за да разследва и по-късно твърди, че е видяла стол сам да се плъзга по пода. Малко след това постъпват много други свидетелски сигнали и с всеки нов доклад инцидентите изглеждат все по-екстремни.
Семейството и техните посетители съобщават, че са видели предмети, летящи през стаите и кибрит, който се запалва спонтанно. Междувременно, 11-годишната Джанет Ходжсън страда много от инцидентите в дома.
Поведението й се променя драстично. Хората твърдят, че я виждат да левитира и да бъде физически движена от невидими сили. Тя започва да говори с глас, който не е нейният – описван от мнозина като глас на старец. На записите се чува, че тя говори с глас подобен на един от предишните обитатели на дома – Бил Уилкинс, който е покойник.
Случаят привлича интерес, включително от репортери, съседи, полицаи и изследователи на паранормални явления. Фотографите се опитват да заснемат част от това, което виждат, а един репортер казва, че е бил ударен в лицето от летящо парче LEGO в дома. Общо над 30 души твърдят, че са преживели някаква форма на паранормални явления в къщата.
През 1978 г. семейство Уорън решават да посетят семейство Ходжсън, но посещението им е кратко. За разлика от филма, Ед и Лорейн не остават със семейството за продължителен период от време и участието им в случая не е обширно. Те обаче обясняват, че това е истинско обладаване и преследване.
Има слухове, че семейството е създало тази измама. Джанет дори признава, че е фалшифицирала събития “два процента” от времето, за да види дали следователите могат да “направят разликата” между истинските паранормални събития и фалшивите. Но само толкова …
По-късно Джанет казва:
“Не ме интересува какво мислят! Знам какво се случи и знам, че беше истинско.”
Истинската история на демона Валак от Заклинание 2 и Монахинята
Говорейки за призраците на Енфийлд и Заклинанието 2, една от основните сюжетни точки на филма – битката на Лорейн Уорън срещу Демона Валак – не е част от действителните събития. Всъщност голяма част от начина, по който Валак е изобразен във филмовата поредица, е изфабрикувано с кинематографична цел.
Идеята за Демон на име Валак обаче не е нова, тъй като името произхожда още от Средновековието.
Забележително е, че Валак се появява в Гримоари – наръчници за магия, в които са описани Демони, заклинания и ритуали. Един Гримоар от XVII век – “Ключът на Соломон”, посочва Валак като 62-ри дух, който изглежда “като момче с ангелски крила, яздещо двуглав дракон“. Твърди се, че той ръководи армия от 30 други Демона и е в състояние да намира скрити съкровища и змии.
Забележително е, че историята за Валак, и много други Демони, не произхожда от Библията.
Идеята, че цар Соломон от Стария завет е имал магически книги, изброяващи Демони и заклинания, всъщност идва от апокрифни и окултни традиции. „Ключът на Соломон“ е забранен от католическата църква, въпреки, че остава популярен в определени кръгове, подобно на текста от края на XVI век – Демонология. Що се отнася до съвременния образ на Валак като монахиня, това е чисто изобретение за драматичен ефект.
Въпреки това семейство Уорън споменава среща с “призрачна монахиня” в църква в Англия, а Лорейн говори и за “призрачно същество”, което се появява като “въртящ се вихър на торнадо с фигура с качулка“, което режисьорът Джеймс Уан използва като вдъхновение за появата на Валак в Заклинанието 2.
Тази фигура след това играе ключова роля в Монахинята, отделна част от поредицата Заклинанието, чието действие се развива в румънско абатство през 1952 г.
Lucky е съвременен митолог и разказвач. Той превръща древни легенди, неразгадани мистерии и любопитни исторически факти в увлекателни статии. Със силен фокус върху историческата достоверност и потайните аспекти на човешката култура, той изследва теми от мистични цивилизации и изчезнали империи до тайните на съвременното изкуство и наука. Всяка негова статия е пътешествие, което ви кара да погледнете отвъд очевидното.
