По-склонни ли са децата да бъдат преследвани от духове?
По-лесно ли децата виждат духове и навлизат в отвъдното? За много хора, които вярват в свръхестественото, отговорът е категорично „да“.
Бебетата често се взират в едно и също място над главите си, когато лежат в креватчетата си – някои казват, че тогава общуват с ангели. Децата имат „въображаеми приятели“, но дали всички тези приятели наистина са въображаеми? Или понякога това са духове, изпратени да ги напътстват и закрилят?
Мнозина вярват, че малките деца и бебетата са по-близо до „отвъдното“, тъй като току-що са се родили – и още не са напълно откъснати от невидимия свят. С възрастта започваме да се разсейваме от материалния свят и постепенно губим способността да виждаме и чуваме невидимото. Ако душата съществува преди раждането, възможно е детето да е общувало с починали роднини още преди да се появи във физическото тяло.
В повечето случаи духовете и децата имат дружелюбни взаимоотношения. Има много разкази за духове, които утешават деца в трудни моменти. Но Холивуд ни е научил, че да виждаш духове е нещо лошо, страшно или опасно.
И понякога – макар и рядко – наистина е така.
Полтъргайстите се проявяват чрез силни удари, тракания, движение на предмети – отварящи се врати и шкафове без присъствието на хора. Появяват се и неприятни миризми или електрически аномалии, като лампи, които светят и изгасват сами.
Обикновено този феномен е свързан с присъствието на млада жена или момиче под 25 години. Учени, изучаващи паранормалното, често обясняват явленията като подсъзнателна психокинеза – енергия, предизвикана от силни емоции. Момичето почти винаги е напълно несъзнателно за това, че тя е причината – за разлика от филмовата героиня Кери на Стивън Кинг.
Психиатри и изследователи вярват, че дейността на полтъргайстите произлиза от емоционални проблеми – потиснат гняв, тревожност или дори шизофрения в някои случаи. Често тези прояви изчезват, когато момичето порасне. Известен пример е случаят с „Вещицата Бел“ от щата Тенеси през XIX век.
Разликата между полтъргайст и истински „обитаван от духове“ дом е, че при полтъргайстите събитията се провокират от жив човек, докато при класическото преследване става дума за дух на починал. А страхът и гневът сами по себе си са мощна енергия – колкото повече внимание и емоции влагате, толкова по-силни стават проявите.
Поради естествената си „отвореност“ към света децата често се оказват в центъра на паранормални събития. Обикновено това са роднини духове, които ги пазят, но понякога се случва и нещо по-зловещо – дух с тъмни намерения. Има случаи, в които дете е било атакувано от невидима сила, а по-късно се установява, че в къщата е живял насилник. Понякога самото дете подсъзнателно „създава“ своя мъчителен дух.
Често децата възприемат паранормалното като игра. Провеждат спиритични сеанси или използват дъска „Уиджа“ на парти за забавление. Това често привлича тъмни духове или дори демонични сили. Има връзка между случаи на обсебване и употребата на „Уиджа“. Изгонването на такива духове често е дълъг и труден процес, изискващ екзорсизъм и постоянен контрол.
Свръхестествени преживявания при деца са често срещани, но трудно се различават от игра или въображение. Как да разберете дали детето действително преживява нещо паранормално?
– Води ли детето разговори с невидим събеседник?
– Знае ли неща, които не би трябвало да знае на тази възраст?
– Помолете детето да попита духа за неговата история. Ще върне ли отговори, които не може да измисли само?
Ако установите, че детето наистина е посещавано от дух – какво следва?
Такова преживяване може да е плашещо за всички. Бъдете стабилна опора за детето. Обяснете му спокойно какво се случва. Най-често, тези преживявания не са опасни, а духовете се подчиняват на децата. Научете детето, че ако се страхува, може да каже на духа да си тръгне – и той ще го направи. Духовете не обичат да влизат в конфликти с живите, особено с деца, с които общуват.
Най-важното, когато детето преживява нещо паранормално, е търпението. С времето, с училище, приятелства и нови преживявания, способността за „виждане“ намалява.
Често духът има причина да контактува с детето – недовършен въпрос, послание или молба. След като мисията бъде изпълнена, той преминава в отвъдното.
За автора:
Jabba е изследовател на непознатото, разследващ журналист по душа и ловец на истини, които официалната история предпочита да мълчи. С над 10 години опит в писането на алтернативни анализи и дълбоки разследвания.
