Един от най-умните хора в света обяснява какво се случва след смъртта (видео)


Кристофър Майкъл Лангън е известен с това, че има висок резултат на IQ тест, който му дава достъп до общество на хора с висок коефициент на интелигентност и е вписан в раздела за висок коефициент на интелигентност на Книгата за рекорди на Гинес под псевдонима Ерик Харт, заедно с Мерилин вос Савант и други.

Рекордът е прекратен през 1990 г., тъй като високият коефициент на интелигентност се счита за твърде ненадежден, за да бъде документиран като световен рекорд. По-късно Лангън става обект на книгата на Малкълм Гладуел “Отклонения: Историята на успеха” (2008 г.), в която журналистът се опитва да разбере защо високият коефициент на интелигентност на Лангън не е довел до по-голям успех в живота му. Книгата го сравнява с Робърт Опенхаймер и се фокусира върху съответната им среда.

Кристофър Майкъл Лангън

Лангън посещава гимназия, но последните си години прекарва предимно в самостоятелно обучение. Той прави това, след като учителите му отхвърлят искането му за по-предизвикателен материал. Според него, той започва да преподава “напреднала математика, физика, философия, латински и гръцки“. Той спечелва перфектен резултат на SAT, въпреки, че си подремва по време на теста.

Кристофър прекарва много години в работа върху хипотезата, че реалността е самосимулация. Той нарича теорията „Когнитивно-теоретичен модел на Вселената“ (CTMU). Сам публикува книга за тази теория през 2002 г.

Лангън казва:

“Когнитивно-теоретичният модел на Вселената обяснява връзката между ума и реалността, следователно наличието на познание и Вселена в една и съща фраза.”

Той нарича тази теза “истинска Теория на всичко – кръстоска между “Вселената на участието” на Джон Уилър и Теорията на космологията “Въображаемото време” на Стивън Хокинг“, като допълнително твърди, че с Когнитивно-теоретичния модел на Вселената той “може да докаже съществуването на Бог, душата и задгробния живот, използвайки математика“.

Крис Лангън със съпругата си Джина

Тезата на Лангън е форма на онтологичен идеализъм и друга особена форма на идеализма, известна като панпсихизъм. Това е синтез на три идеи:

1. Реалността е направена от информация под формата на език: синтактична граматика, която съществува сама по себе си.

2. Реалността е трансвремева: нещата от едно време могат да влияят на нещата в други времена.

3. Реалността, бидейки симулация на себе симулация, съдържа субстрат на тази информация, общо съзнание, което възниква отвътре – т. е. от самия Създател или симулатор.

Лангън вярва, че когато умрем, ние преминаваме от една форма на съществуване към друга в рамките на изчислителната структура на реалността, което означава, че съзнанието или “душата” се премества в друго измерение или ниво на съществуване, до което нямаме достъп, докато сме живи.

Четете още: Душата на убит мъж обладава тялото на правнука му и посочва убиеца си

Не е ясно как ще изглежда това ново измерение или какво се случва с “душата”, след като пристигне там. Но Лангън твърди, че традиционните възгледи за Рая и Ада са твърде опростени, докато неговата теория постулира преход към изцяло ново състояние на съществуване.

Според него, смъртта не означава, че преставаме да съществувате, а че съзнанието ни се придвижва от това, което познаваме като наш свят, към произхода на реалността, която не е задгробният живот.

Той обсъжда концепцията за “смърт” по време на участие в подкаста Теории за всичко с Кърт Джаймунгъл.

Лангън казва:

“Може да ви бъде предоставено заместващо тяло, друг вид терминално тяло, което ви позволява да продължите да съществувате. След като преминете към това ново ниво на съществуване, може дори да не си спомняте кой сте били преди.

Можете да имате – тези спомени могат да бъдат – нищо не изчезва от съществуването в математиката. Спомените ви винаги могат да бъдат извадени обратно, но обикновено няма причина да го правите. Защо да се вкопчвате в спомените за свят, в който вече не сте инстанцирани? Така че има някои автоматични психологически неща, които се случват при смъртта, в момента на смъртта.

След като умрете, ще бъдете в състояние на медитация или нещо, което изглежда подобно. Сега основно медитирате, виждате как всичко се променя. Въпреки това, вие съществувате по този начин в момента.

Може да се каже, че през всичките ви животи, ако се прераждате отново и отново и отново, всички тези прераждания са мета-едновременни. Има смисъл, в който всички те се появяват наведнъж в нетерминалната област.

Но това състояние на съществуване не е задгробният живот. Това е по-скоро като да съществуваш в суперкомпютър, където всичко е около теб, но нищо не се случва едновременно.

Задгробният живот е нещо съвсем различно. Той включва дълбока промяна в цялото ни същество, премествайки “душата” или съзнанието отвъд физическото или менталното Аз. Така че смъртта всъщност не е краят.

Смъртта е прекратяване на връзката ви с вашето конкретно физическо тяло, което имате в момента. Когато се оттеглите от тази реалност, вие се връщате обратно към произхода на реалността.”

С опция за български субтитри.

Подобни статии