Историята на серийния убиец Ед Гейн и неговата майка Аугуста Гейн
След като майката на Ед Гейн, Аугуста Вилхелмин Гейн, умира от инсулт, той става убиец и похитител на тела, надявайки се да създаде “женски костюм” от трупове.
Известен като “Касапинът от Плейнфийлд“, Ед Гейн е един от най-извратените серийни убийци в света. Убиецът и обирджия на гробове използва частите от телата на жертвите си, за да изработва мебели и дрехи.
Ужасяващите престъпления на Гейн служат като вдъхновение за някои от най-известните филми на ужасите на всички времена: “Мълчанието на агнетата”, “Тексаското клане с верижен трион” и “Психо”. Последният филм обаче е от особено значение, защото не само Ед Гейн е вдъхновил филма, но и майка му Аугуста Вилхелмин Гейн.
Отгледана в семейство на немски стари лутерани, майката на Ед Гейн израства с вярата, че всяка човешка мисъл и дело са заразени с грях. И тя предава това вярване на сина си. Тя внушава на Гейн, че сексът е зло, и че жените са инструменти на Дявола.
Въпреки пламенната религиозна и властна природа на Аугуста Гейн, Ед е напълно обсебен от майка си, подобно на Норман Бейтс в “Психо”, и след като Аугуста умира от инсулт, Ед е напълно съсипан.
Отказвайки да повярва, че майка му наистина е „изчезнала“ завинаги, той е смразяващо решен да я върне. В отчаян опит да възкреси майка си, Ед започва да убива жени и да краде трупове от близкото гробище, за да може да създаде “женски костюм” и да “стане” майка си.
Докато майката на Ед Гейн е жива, тя винаги се е надявала да защити сина си от злото. Но в крайна сметка нейната мания за чистота и грях, и решимостта й да изолира сина си от всичко лошо, съдбовно изкривяват гледната точка на Ед за света. Тя несъзнателно е отгледала покварен убиец.
Родена като Аугуста Вилхелмине Лерке през 1878 г., майката на Ед Гейн израства като едно от осемте деца в семейство на германски имигранти от Прусия, които са се установили в Ла Крос, Уисконсин. Подобно на много други стари лутерани, семейство Лерке напуска Прусия като част от масовото изселване. Важно е да се отбележи, че тяхната вяра, старата лутеранина, е била много по-консервативна от основната лутеранска вяра.
Според техните вярвания всички хора са пълни с грях, както в мислите си, така и в действията си. „Хората“, казват те, „са заразени с неморални мотиви.“. Поради това те също вярвали, че всички хора заслужават да горят в Ада.
На 11 декември 1900 г., около 22-годишна възраст, Аугуста се омъжва за Джордж Филип Гейн, друго дете на германски имигранти, което се премества в Хамбург, Уисконсин, със семейството си. Две години по-късно Аугуста и Джордж посрещат първото си дете, син, когото кръщават Хенри Джордж Гейн.
Джордж Гейн работи на случайни работни места, като дърводелец и кожар, но се борел да се придържа към каквото и да било за дълго. Това до голяма степен се дължи на борбата му с алкохолизма.
Междувременно съпругата му управлява малък магазин за хранителни стоки и се опитва да поддържа семейния дом в ред. Но с течение на времето тя започва да се възмущава от съпруга си. Религиозните убеждения на Аугуста обаче й попречват да се разведе с него, така че негодуванието й непрекъснато нараства. Скоро тя развива дълбока омраза към мъжете като цяло и мечтае да роди дъщеря.
Аугуста не сбъдва желанието си. Вместо това, второто им дете, което се ражда през 1906 г., е син. Кръщават го Едуард Теодор Гейн. Не желаейки детето й да порасне като типа мъж, който толкова мрази, майката на Ед Гейн го отглежда с властна защита, която бавно изкривява възприятието му за света.
През 1915 г., след като й писва от Ла Крос, който Аугуста смята за „огнище на греха“, тя настоява семейството да си събере багажа и да се премести в изолирана фермерска къща близо до провинциалния град Плейнфийлд, Уисконсин.
В къщата на Гейн, далеч от „грешниците в града“, тя може да отгледа младите Ед и Хенри, за да станат „чистите мъже“, каквито иска да бъдат. На младите момчета е забранено да напускат фермата, освен за да посещават близкото начално училище Roche-a-Cri, което е едностайна сграда само с 12 ученици.
Четете още: Безследно изчезване: никой не знае какво се е случило с Пати Вон
Според доклад от Университета в Радфорд, Ед е известен като ненаситен читател, но се затруднява да се впише при другите деца. Той е срамежлив и има мързеливо око, както и лезия на езика, която повлиява на речта му. Другите деца в училището често го отбягват, а когато се опитва да се сприятели, майката на Ед Гейн го наказва за общуването.
Аугуста се притеснява, че Ед ще се окаже като баща му, алкохолен провал, и вярва, че изолирането му от връстниците му е начинът да предотврати това. За да влоши нещата, Джордж е физически насилник и често бие Ед, ядосан от плача му заради насилниците в училище.
През цялото време Аугуста възпитава в Ед и Хенри дълбоко презрение към жените и чувството, че сексът е дело на Дявола. След това, когато Ед е на 12 години, майка му го хваща да мастурбира във ваната. В отговор тя сграбчва гениталиите му, наричайки ги “проклятието на човека“.
Две години по-късно, на 14-годишна възраст, Ед напуска училище, след като завършва осми клас. Майка му продължава да говори лошо за баща му, а Ед развива все по-силна привързаност към нея. Той вярва, че мъжете са слаби. Психолозите предполагат през годините, че той е искал да бъде жена, като майка си.
В знак на преданост към нея, Аугуста моли синовете си да останат девствени, предупреждавайки ги, че сексът в крайна сметка ще ги доведе до проклятие. В този момент Ед вече е на 21 години, а Хенри на 25 години. Въпреки това четиримата Гейн живеят в изолираната си ферма, а Аугуста служи като властен надзирател.
През април 1940 г., Джордж Гейн умира след усложнения от пневмония, които карат белите му дробове да се напълнят с течност. Аугуста не проявява особена загриженост за съпруга си, приписвайки смъртта му на неговата слабост и греховна природа, и често коментира, че е отишъл в Ада.
След като съпругът й умира, Аугуста има пълен контрол над домакинството си, а най-малкият й син е почти напълно отдаден на нея. Но по-големия брат на Ед, Хенри, няма тази преданост. Всъщност той започва да се среща с разведена жена, която има две деца и започва да прави планове да се премести при нея. Той изразява загриженост за нездравословната връзка между Ед и майка им, критика, която унизява Ед.
Един ден, през май 1944 г., Хенри мистериозно умира. В онзи ден Ед и брат му разчистват излишната растителност в близкото поле, като я изгарят. Но както Ед по-късно казва на полицията, той губи от поглед Хенри, докато двамата се борят с пожар. Любопитното е, че Ед води полицията директно до мъртвото тяло на Хенри.
Още по-странно е, че тялото на Хенри не показва никакви признаци на изгаряне. Вместо това главата му е силно натъртена. Смъртта на Хенри е посочена от съдебния лекар като „задушаване“ и полицията отхвърля шанса за нечестна игра, тъй като не вярва, че Ед е човек, способен на убийство.
От семейството остават Аугуста и Ед – застаряла майка и нейния силно отдаден син. Това обаче няма да продължи дълго.
Малко след смъртта на Хенри майката на Ед Гейн се разболява. Тя получава инсулт и трябва да бъде откарана в болница. Тъй като няма кой друг да се грижи за нея, отговорността пада върху Ед. Приблизително по същото време, когато става болногледач на майка си обаче, той започва да чете книги на странни теми, като ограбване на гробове, свиване на глава и човешка анатомия.
След втори инсулт на 29 декември 1945 г. Аугуста Вилхелмин Гейн умира на 67-годишна възраст. Това изтласква Ед през точката на пречупване. Той заковава спалнята и всекидневната на майка си, за да ги запази.
Тъй като е погълнат от непреодолима скръб, цялостното състояние на Ед постепенно започва да се влошава. Познати забелязват колко неприятно мирише, колко дрипав става външният му вид и колко нестабилен изглежда. Междувременно той продължава да живее в същата изолирана фермерска къща, която нарича дом през по-голямата част от живота си, изкарвайки прехраната си с малки случайни работи.
През 1947 г., Ед Гейн започва да изпитва странни видения. По-късно той казва, че се е почувствал принуден да посети гробището, където е погребана майка му. Там той започва да изкопава трупове, започвайки от Аугуста Гейн. Той премахва главата от тялото й с голи ръце, след което се опитва да я свие по начин, подобен на това, за което е чел в книгите си.
Скоро той преглежда некролози на наскоро починали жени, които приличат на майка му. Обикаля гробищата, където са погребани, и краде части от телата им. Както по-късно ще каже на полицията, той прави това с надеждата да създаде “женски костюм“, за да може да “стане” неговата майка.
Освен костюма, който се надява да създаде, Ед Гейн също така изработва множество мебели от труповете, включително абажури, столове и купи, които по-късно ще вдъхновят “Тексаското клане с верижен трион”. В крайна сметка той започва да се насочва към живи жени, убивайки поне две, въпреки че е заподозрян в убийството на още няколко, и добавяйки части от телата им към ужасяващата си домашна колекция.
Най-накрая, през 1957 г., е арестуван. Той прекарва остатъка от живота си в психиатрични болници, докато умира през 1984 г.
Въпреки, че Ед Гейн остава много по-печално известен от майка си, не може да се отрече, че обезпокоителната му мания по нея е помогнала да подхрани престъпната му серия от ужасяващи убийства и грабежи на гробове.
Когато Аугуста Вилхелмина Гейн умира се ражда Касапинът от Плейнфийлд.
Lucky е съвременен митолог и разказвач. Той превръща древни легенди, неразгадани мистерии и любопитни исторически факти в увлекателни статии. Със силен фокус върху историческата достоверност и потайните аспекти на човешката култура, той изследва теми от мистични цивилизации и изчезнали империи до тайните на съвременното изкуство и наука. Всяка негова статия е пътешествие, което ви кара да погледнете отвъд очевидното.
