4-годишно момче от Австралия: Това съм аз, когато бях принцеса Даяна!
Когато родителите чуят 4 годишно дете да казва нещо странно, обикновено го отписват като фантазия, повторена фраза от анимация или просто игра. Само че има случаи, в които думите на малчугана започват да се подреждат като парчета от пъзел и всяко следващо парче прави картината по неловка, по конкретна и по трудна за обяснение. Точно така започва историята на австралийското момче Били Кембъл, което според разказите на семейството му говори така, сякаш помни живот, който не би могло да е живяло, и то живот с едно от най разпознаваемите лица на 20 век, принцеса Даяна.
Когато детето посочи снимката и каже „това съм аз“
По думите на баща му, телевизионния водещ Дейвид Кембъл, всичко се задейства около втората година на Били, когато момчето видяло снимка на принцеса Даяна в стаята на майка си. Вместо да прояви обичайното детско любопитство, той я посочил и произнесъл изречение, което звучи прекалено „голямо“ за възрастта му: че това е той, когато е бил принцеса. Най странното е, че това не останало като единична реплика, която да избледнее, а се превърнало в повтарящ се мотив, към който момчето започнало да добавя подробности, без някой да го „подсказва“ или да го учи на биографията на британското кралско семейство.
С времето Били започнал да разпознава на снимки принцовете Уилям и Хари, като ги наричал „моите момчета“ и настоявал, че са негови синове. Ако това беше само детска игра, вероятно щеше да се разпадне при първите уточняващи въпроси, но според разказа то звучало уверено и последователно, сякаш детето не си измисля нова история, а просто назовава нещо, което за него е естествено и познато. Такива моменти объркват родителите най много, защото не приличат на ролеви игри, а на спомен, който се „активира“ от образ или дума и после сам тръгва да се развива.
Детайлът за брат Джон и „замъкът с чудесата“
Тук историята преминава от странна към направо смущаваща, защото Били започнал да говори, че когато е бил принцеса, е имал брат Джон, който е починал преди той да се роди. Именно това име прави впечатление на хората, които познават семейната история на Даяна, защото тя действително е имала брат на име Джон, който умира малко след раждането си, преди тя да се появи на бял свят. Съвпаденията в подобни разкази са опасна територия, защото човек лесно може да види знак там, където има случайност, но и лесно може да подмине нещо, което наистина излиза извън обичайното.
След това Били започнал да описва място, което наричал „замъкът с чудесата“, където мъжете били облечени с поли и където по стените имало еднорози. В разказите това било представено като удивително точно попадение по отношение на шотландския замък Балморал, свързан с британското кралско семейство, а еднорогът като символ на Шотландия действително присъства в различни хералдически изображения и декоративни мотиви. Идеята, че дете, което никога не е било в Шотландия и не е израствало в дом, обсебен от кралски новини, може да съчетае в едно „поли“ и „еднорози“ като характерни белези на конкретна шотландска атмосфера, е точно онзи тип момент, който кара възрастните да замълчат и да си кажат, че тук може да има нещо повече от фантазия.
„Имаше много сирени“ и споменът, който боде като игла
Най тежката част от историята е свързана с реплика на Били, която според майка му прозвучала така, сякаш детето докосва последните мигове от живота на принцеса Даяна. Когато му показали нейна снимка, той казал нещо от рода на това, че на снимката все още е принцеса, а после е имало много сирени и вече не е била принцеса. Дори без да се търси сензация, е трудно човек да не направи връзка с автомобилната катастрофа в Париж и хаоса от сирени, линейки и полиция, който неизбежно следва подобен инцидент.
Принцеса Даяна загива на 31 август 1997 година, след като автомобилът, в който пътува, катастрофира в тунела край моста Алма в Париж, докато се движи с висока скорост. В инцидента загиват още Доди ал Файед и Анри Пол, шофьорът на автомобила. Самата Даяна остава жива за кратко, а спасителните действия продължават известно време, преди да бъде откарана в болница, където по късно умира. Това са публично известни факти, но въпросът тук не е какво знае светът, а какво би могло да „знае“ едно дете, което според семейството му не е било обучавано да свързва тези събития и не е проявявало интерес към тях по начин, типичен за възрастните.
Бащата Дейвид Кембъл, ако следваме разказа, реагирал човешки и предпазливо, без да се опитва да продава чудо, а по скоро да разбере какво се случва в главата на сина му. Такива случаи разделят хората на два лагера още на първото изречение, едните виждат доказателство за реинкарнация, другите виждат пример за детска внушаемост, случайни съвпадения и начина, по който умът ни лепи смисъл върху шум. Истината е, че и двете гледни точки имат аргументи, а най неприятният отговор за всички е „не знаем“, защото човешкият мозък мрази незатворени истории.
От окултна гледна точка, подобни разкази за „спомени“ в ранна възраст се вписват в популярната идея, че някои деца носят остатъци от предишен живот, които избледняват, когато езикът, социалната среда и личността им се „закрепят“ към настоящото. Скептичната гледна точка ще каже, че децата попиват повече, отколкото си мислим, че могат да чуят разговор, да видят телевизионен кадър, да уловят реакция на родител и да започнат да строят история, която после възрастните неволно укрепват, като задават въпроси и показват снимки. И все пак, дори това обяснение не винаги покрива усещането за точност и емоция, което някои родители описват, когато детето произнася неща, които не звучат като игра.
Точно затова тази история остава в онзи особен междинен свят, където нито мистиката печели окончателно, нито рационалното обяснение затваря темата. Ако Били наистина забрави с възрастта, случаят ще остане като семейна загадка и интернет легенда. Ако спомените се задълбочат и започнат да включват още проверими детайли, тогава вече говорим за феномен, който и най твърдият скептик би трябвало поне да разгледа внимателно, без да се подиграва, защото това не е хорър история за евтин ефект, а реални хора, които се опитват да разберат какво им казва собственото им дете.
Островът на магьосниците: тъмните тайни и забранените ритуали на Чилое
Тайният свят на паранормалните разследвания на Ватикана
За автора:
Jabba е изследовател на непознатото, разследващ журналист по душа и ловец на истини, които официалната история предпочита да мълчи. С над 10 години опит в писането на алтернативни анализи и дълбоки разследвания.
