Страховити срещи с истински Гаргойли

Страховити срещи с истински Гаргойли …


Гаргойли обикновено се наричат ​​каменни скулптури под формата на причудливи фантастични животни, които са били монтирани на покривите на средновековни сгради в Европа.

Смята се, че терминът “Гаргойл” идва от легенда от VII век сл. Хр., която разказва за известно чудовище, наречено “La Gargoyle“, което тероризира хората, живеещи на брега на Сена, и което е убито от Свети Роман – архиепископ на Руан.

В легендата се казва, че след смъртта на ужасния звяр, главата му била монтирана на покрива на църквата, за да държи други чудовища на разстояние, и оттук произлиза традицията да се създават фигури на гротескни демони от камък, които да служат като защитници или пазители на важни места.

Образът бързо се превръща в истински архитектурен феномен и каменни Гаргойли се появяват навсякъде върху църкви, катедрали и други места, за защита от демони и зли духове. Най-известните Гаргойли се намират на върха на известната катедрала Нотр Дам в Париж.

В продължение на много векове след легендата за Гаргойлите хората продължават да разказват истории за срещи с такива същества. Описват ги като прегърбени, грозни и с големи ципести крила на гърбовете. Трудно е да се каже кого или какво точно са срещнали, тъй като описанията не отговарят на класическите характеристики на призраците, Йети, Чупакабра или Мотман.

В наше време могат да се намерят истории за срещи с такива същества. Един такъв разказ е публикуван на сайта на изследователя Лон Стриклер. Инцидентът се случва през 2004 г. в Блуфийлд, Западна Вирджиния, САЩ. По това време очевидецът е бил дете.

В този ден той играел в двора до голям плет, разделящ къщата му от съседите.

Свидетелят разказва:

„Седях там на ярката слънчева светлина, когато изведнъж чух шумолене в плета. Огледах се и видях това, което мога да опиша само с две думи – истински Гаргойл! Погледна ме с черните си очи … Имаше жабешка кожа и лицето му беше като на жаба с изключение на зъбите и ушите, които никога няма да забравя до края на живота си.

Ушите му бяха големи и извити навън, отстрани на главата, точно както са на статуите на Гаргойлите. Тялото му беше като на булдог, а ципестите му крака бяха обърнати навътре, докато се движеше.

Щом ме видя, спря, отвори широко уста и изсъска. Държеше устата си много широко отворена. Бях толкова уплашен, че напълно се парализирах. Опитах се да извикам за помощ, но нищо не се получи.

След няколко секунди сякаш някой ми натисна бутона за паузата и аз избягах в дома си толкова бързо, че дори не си спомням как се случи. Бях в паника. Опитах се да опиша това на майка ми и тя ми донесе книга за животните. Помоли ме да й покажа какво е.

Най-подобното животно в тази книга беше коалата, но я избрах само защото Гаргойла имаше същите черни очи. Майка ми ми каза, че тези животни живеят само в Австралия и най-вероятно съм видял някакво куче. Никога повече не сме говорили за това.”

Подобна страховита история е публикувана от очевидец приблизително по същото време в Редит. По това време той живеел в крайградски район на Калифорния, а домът му бил заобиколен от овощни градини. Той описва как една вечер, около 22:00 часа, карал скейтборд, когато чул звук като пляскане на криле.

Очевидецът пише:

„Погледнах нагоре по посока на звука и зад покрива на съседа ми видях как се размахват две големи крила. След това започнаха да се сгъват, сякаш съществото току-що е кацнало там.

Установих, че крилата са дълги около 1,5 метра и забелязах, че светлината от къщата зад съществото блестеше през крилата, което означава, че бяха ципести, а не покрити с пера като на птиците.

Изглежда, че създанието ме чу, докато минавах, и замръзна, свивайки криле и вдигайки ги над кръглата си глава. То нямаше уши, нямаше рога или нещо, което да изпъква на главата му. Главата му беше просто кръгла. 

Не можех да видя повече от това, тъй като светлината падаше зад съществото, така че се виждаше само тъмен силует, но кожата на крилете му беше кафява. Извадих телефона си и се опитах да използвам настройката на фенерчето, за да го видя по-добре, но светлината не достигна достатъчно далеч. Тогава съществото бавно започна да се спуска над покрива, докато не изчезна от погледа ми.

Изтичах в дома си и си легнах, мислейки си какво, по дяволите, видях току-що. Беше твърде голямо за прилеп. Виждал съм прилепи и всички те са малки, а главите им нямат подобна форма. Не можеше да е птица, тъй като ясно си спомням, че крилата бяха ципести, без пера.

Какво точно видях? Демон? Извънземно? Мистериозен криптид? Кой знае?“

Четете още: Очевидци разказват за ужасяващи срещи с върколаци

Друга интригуваща история идва от свидетелката Рене Руде. Тя разказва, че се е случило през лятото, когато била на девет години. Една вечер, тя пътувала с майка си по селски път някъде в далечната част на Съединените щати, през район, който тя описва като „осеян с езера и гори“, и точно тогава видяла нещо много подобно на Гаргойл.

Рене споделя:

„Той седеше високо на полуизсъхнал дъб на брега на езерото. Луната беше пълна, почти нямаше вятър. Имах достатъчно време да разгледам това същество, да видя отражението му във водата под него и след това да го погледна отново, за да се уверя в това, което видях.

Зачудех се дали не е просто странно изкривена част от самото дърво, но тогава проклетото нещо се раздвижи. Първоначално мислех, че ще се гмурне в езерото, но след това разбрах, че просто си седи там.

Докато минавахме покрай него, се завъртях на седалката, за да го виждам. Кълна се, че очите му светеха в червено, когато светлината от задните фарове го освети. Тогава видях, че крилата му са прибрани на гърба. Прецених, че е с размерите на голямо куче или малка коза, въпреки, че не с такава форма. То седеше силно прегърбено.

Имаше ръце и крака, подобни по форма на тези на маймуна или лемур, но много по-дебели и по-големи. Най-вероятно беше някакъв примат, но бях озадачена, защото тялото му не изглеждаше пухкаво, а по-скоро грубо и покрито с люспи като алигатор.

Когато погледнах крилата, си помислих, че са като крила на прилеп. Разбира се, опитах се да кажа на майка ми и брат ми, че съм видяла нещо, но когато описах външния му вид, те се засмяха и отказаха да се върнат там, за да потърсим създанието.“

През 2005 г., в сайта Редит се появява разказ на очевидец, който пише, че е виждал едно от тези същества в ранчо в Невада. Той твърди, че в една тъмна нощ излязъл навън с фенерче и тогава видял нещо, което сякаш било излязло от кошмар.

Очевидецът разказва:

„Почувствах внезапно желание да обърна главата си надясно. В лъча на фенерчето пред кокошарника на баба ми, на около 4-5 метра от мен, стоеше същество високо около 2 метра. То се обърна частично към и ме погледна през лявото си рамо.

Имаше дълъг нос, големи крила до средата на прасеца, а кожата и крилата му изглеждаха кожени, сиво-кафяви или розови на цвят, не виждах косми или пера по тях. Освен това беше много слабо, с почти скелетен вид, с някакви костни издатини по раменете.

Никога няма да забравя това. Уплаши ме до смърт! Впоследствие не забелязах мъртви животни в района …”

През 2011 г., в сайта True Ghost Tales е публикувана история от жена на име Ашли, която казва, че една вечер се разхождала с приятеля си в родния си град в Северна Калифорния, когато видели нещо странно.

Било около 3 часа сутринта, нощта била спокойна, а улицата добре осветена. Изведнъж те чули свистящ звук като пляскане на криле, и когато вдигнали погледи, видели чудовищна фигура, която се приближавала към тях.

Ашли разказва:

“Създанието летеше ниско, така че го огледах добре. Размахът на крилете му беше с размерите на малка кола, а то беше високо над два метра. Краката и главата бяха като на животно, но тялото беше като на едър човек с широки рамене.

Размахването на крилата му изглеждаше грубо и силно, но се движеше доста грациозно. Това е единствената част от него, която бих нарекла „грациозна“. Извиках на приятеля си: „Боже мой, виж!“.

Мисля, че беше демон … След това той скочи под телефонния стълб и изчезна, прелитайки покрай жиците. Имайте предвид, че това беше добре осветено място без дървета. Трябваше ясно да го видим да минава през другата страна, но когато тялото му премина електрическия проводник, той изчезна, сякаш мина през портал или нещо подобно.”

В уебсайта на изследователя Лон Стриклер има доста голяма колекция от истории за наблюдения на същества, които приличат на Гаргойли. Един от разказите е за случил се инцидент през пролетта на 2010 г., близо до Каунти Роад и Бляк Роад в Западен Джолиет, Илинойс.

Свидетелят разказва, че една вечер бил в дома си и гледал телевизионно предаване. Прозорецът бил отворен и изведнъж чул приглушени ридания, сякаш някъде в тъмнината плачела жена. Излязъл да провери и тогава видял „създание с тъмен цвят, метър и половина високо“. То седяло на покрива на съседа му, било прегърбено и свидетелят си помислил, че много му прилича на Гаргойл.

Мъжът разказва:

„Крилатото създание се изправи и скочи от покрива на земята. Докато се спускаше, огромните му четириметрови крила се разгърнаха, след което то полетя и бързо се издигна в нощното небе.

Имаше заострени уши. Крилата бяха прикрепени от раменете към краката и не изглеждаха прикрепени към ръцете.”

Какви са тези странни същества? Извънземни, демони, зли духове … Известният изследовател на паранормални явления Джон Кийл, разследвал Мотман, предполага, че такива крилати същества могат да нахлуват умишлено или случайно в нашия свят от паралелно измерение.