Лон Стриклер и преживяването му с ужасяващия плач, идващ от гората

Лон Стриклер и преживяването му с ужасяващия плач, идващ от гората …


Горите на нашия свят винаги са били загадка за човека. От незапомнени времена и в различни култури има истории за „неща“, които се крият зад дърветата, невидими за нашите очи и извън нашето разбиране.

Една от често срещаните загадки, свързани с горите, са странните писъци и плач, които се чуват по тези диви места, провокирайки страхопочитание, изненада и страх.

Обикновено, тези звуци не се свързват с някакво конкретно животно, като лисиците например, които понякога крещят сърцераздирателно и чиито писъци приличат на женски глас.

На уебсайта на американския изследовател на чудовища и призраци Лон Стриклер е публикувана история, в която той участва лично.

През 1988 г., Лон чул от стария си приятел Анди, който харесвал да се разхожда в гората с отряд бойскаути, че на едно място са чули зловещи странни писъци.

Мястото не е далеч от лагера Camp Conewago, разположен на север от Ню Оксфорд, окръг Адамс, Пенсилвания. Писъците, чути от момчетата и Анди, били толкова страшни, че те изпаднали в паника, решили да преустановят разходката си и да се върнат в лагера.

Стриклер се заинтересувал особено от случая и убедил Анди да му покаже мястото, за да го посети лично. Лон, Анди и още един техен приятел – Джон, предприемат многодневна екскурзия.

Първата им нощ в гората преминала без инциденти, въпреки, че всички изпитвали чувството, че някой ги наблюдава от гората. Същата нощ чули подозрително шумолене много близо до палатките им. Обяснили си звуците по естествени причини, че били от катерици или язовци.

На следващия ден, те извървяли още няколко километра през гората покрай потока. През цялото време не ги напускало усещането, че някой ги наблюдава отстрани. Решили, че чувството е поради тяхната напрегнатост.

За втората вечер, Лон Стриклер разказва:

„Вечерта, когато седяхме край огъня и си говорехме за футбол, изведнъж се чу писък от потока. Първоначално си помислих, че е бухал, но след няколко минути отново се повтори и звучеше като плач на дете.

Не можах да разбера колко далеч от нас беше, но писъкът продължи няколко секунди, замлъкна и след това се появи отново. Станахме и навлязохме няколко метра в гората, очаквайки да чуем звука отново, но беше тихо.

Около час не се чуваше нищо. Ние обсъждахме какво може да е причинило този звук. Чувал съм писъци на рисове, бухали и зайци, но никои от тях не звучи по този начин. Решихме, че това определено е бебешки плач.

Останахме будни. Луната беше пълна и виждахме по-голямата част от гората и потока. Около 1 ч., сутринта, обикалях периметъра на нашия лагер, когато изведнъж усетих, че някой ме наблюдава. Спрях и се опитах да разбера какво става. Казах на Анди и Джон за обзелото ме чувство. Тогава навлязохме по-надълбоко в гората.

Четете още: Библейски експерт твърди, че драконите действително са съществували

Извървяхме около 15 метра, когато изведнъж вдясно видяхме голяма тъмна фигура с яркочервени очи, стояща във водата на потока. Тя полетя нагоре във въздуха със странен звук и след няколко секунди чухме поредния „детски плач“, който сякаш се отдалечаваше от нас.

Върнахме се обратно в лагера и се опитахме да разберем дали всички сме видели едно и също нещо. Анди беше шокиран и не говореше няколко минути, докато не се успокои. Джон стоеше изненадващо спокоен и каза, че по негова преценка съществото е високо около 2 м, тъмно на цвят и сякаш „нещо“ излизало от гърба му.

Аз също забелязах странни образувания на гърба му, които ми напомняха на крила, но не бях сигурен. Всички се съгласихме, че има яркочервени очи. Това същество или фантом изчезна толкова бързо, че дори нямахме време да насочим фенерите си към него.

Анди не искаше да прекара нощта в гората. Пожела да се върне в сградата на горската администрация и на сутринта да се върне за нещата си. Двамата с Джон тръгнаха, но аз реших да остана в лагера до края на нощта. Нищо значимо не се случи през остатъка от тази нощ, въпреки, че усещането за следене остана.

Мисля, че създанието, което срещнахме е много подобно на прочутия Мотман. Но, не намирам никаква основателна причина това същество да седи в пустинята и да крещи като плачещо дете, плашещо туристите.„

Години по-късно Лон се сблъсква с друг подобен случай, когато бойскаути в същата гора чуват странни писъци и виждат чудовище.

Изследователят разказва:

„През 2008 г. получих имейл от някой, който живееше на около километър и половина от мястото, което посетих с приятелите си. Той заяви, че е чувал подобни писъци в местната гора в продължение на много години, и че тези ужасни звуци продължават и до днес …

Малко след това получих писмо от местния командир на бойскаутите, който ми пишеше, че няколко момчета от неговия отряд са били свидетели на нещо, което описват като „дракон“, висок 2 метра, с крила и опашка, покрит с козина или нещо като пера.

Първоначално сметнал, че момчетата изглеждат сериозни, когато говорят за това, но след това премислил и решил, че се шегуват и не им повярвал. Но тогава се натъкнал на моята история за срещата ми с „червеноокия“ в същата гора и решил, че момчетата може и да казват истината.

Оттогава продължавам редовно да проверявам истории от района, опитвайки се да разбера дали нещо друго се е случило там.“

При разкриване на нещо повече по случая, изследователят ще го публикува в неговия сайт. Следим за продължение …