Изследователи смятат, че Йети и други мистериозни създания са даймони

Изследователи смятат, че Йети и други мистериозни създания са даймони …


Изследователката Мерили Харпур е опитен експерт по мистериозните британски големи котки.

През 2006 г. тя публикува книга за тези същества, озаглавена „Mystery Big Cats“, която е препечатана през месец май 2021 г., защото се оказва много популярна и търсена.

В тази книга Харпур, наред с други неща, предлага хипотеза, според която тези мистични „котки“ всъщност са нещо повече от леопарди, избягали от зоологически градини или обикновени големи котки, които „се превръщат“ в гигантски в резултат на масова истерия.

Според нейната теория те могат да бъдат даймони. „Даймон“ е гръцка дума, която буквално означава „дух“ или „божествена сила“. В гръцката митология, герои, които са били считани за равни на богове и посредници между хората и боговете, са наричани даймони.

Даймоните се делят на добри и лоши. Добрите даймони се смятат за духове пазители, давайки своето покровителство и защита на избрани хора. Лошите даймони са тези, които водят хората в заблуда и правят различни мръсни номера срещу тях.

Позовавайки се на британската митология, Харпур вярва, че многобройни британски „приказни“ същества като елфи, феи, пикси, богарти, езерни чудовища, змийски същества и т.н., са тези лоши даймони.

Според изследователката, Йети също принадлежат към тях, защото ако се разгледат много от свидетелствата за срещи с Йети, се оказва, че те определено не са позитивно настроени към хората и притежават много свръхестествени способности. Включително, могат да стават невидими.

Образът на Йети, Саскуоч или Бигфут е често срещан във фолклора на повечето индиански племена в северозападната част на САЩ. Индианските легенди за Йети обикновено описват тези същества с височина около 1,8 – 2,7 м , много силни, космати, често с неприятна миризма, обикновено живеещи в гората и често търсещи храна през нощта.

В някои истории е посочено, че те имат способността да стават невидими, въпреки, че Йети винаги са били описвани от индианците като нещо материално, а не като призрак или фантом.

Много подобни истории се откриват и в Бутан, кралство на южната граница на източните Хималаи, мястото, откъдето образът на Голямата стъпка първоначално се е разпространил по света. Там той се нарича главно Виле Бигфут или Мигой.

Бутанците вярват, че това двуного маймуноподобно създание е известно със своята феноменална сила и магически способности, като например да става невидим и да върви назад, за да измами преследвачите си.

Твърди се, че много трудно или почти невъзможно е да се убие Йети с куршуми. Тази особеност се отбелязва от много ловци, които са срещали Йети в гората и са се опитвали да го застрелят с пушка.

На 28 ноември 2014 г., в популярното американско паранормално радиопредаване Coast to Coast AM говори експертът по Йети – Стан Гордън. Той казва, че е изучавал феномена Йети в продължение на много години и е забелязал, че има връзка между тези странни същества и много мистериозни явления, включително и феномена НЛО.

Един от най-интересните въпроси, обсъждани от Стан в радиопредаването е способността на Йети да става невидим, когато е застрелян.

Гордън казва:

Бавно движещ се яркочервен НЛО кацва на пасището на ферма. Изведнъж, хората забелязват двама Йети, които си проправят път близо до оградата от бодлива тел близо до НЛО и издават странни звуци. Един от мъжете се опитва да застреля Йети с пушка, но куршумите не ги нараняват и съществата се оттеглят в гората.

Четете още: В Мичиган е заснет Бигфут, пренасящ малкото си през река (видео)

Друг криптозоолог – Филип Райф, който изучава Йети, разказва друга история:

През 1959 г., в окръг Карол, на селски път, полицай се натъква на Бигфут. Офицерът с изумление наблюдава как съществото върви точно пред патрулната кола и лесно се изкачва през оградата от бодлива тел. Полицаят изважда револвера си и застрелва Бигфут. Оказва се обаче, че куршумите не действат срещу това същество. Осъзнавайки това, офицерът се втурва към колата и се отдалечава от местопроизшествието.“

Освен това, има много документирани доклади, в които очевидци, били в непосредствена близост до Бигфут, съобщават за необясним страх, гадене, объркване, дезориентация, замаяност и физическа невъзможност за движение.

Това, разбира се, може да се дължи от повишаване на адреналина, но и може да се получи също от инфразвук. Инфразвукът е изключително нискочестотен звук, който е доста под 20 Hz, поради което човешкото ухо обикновено не го улавя, но този звук може да има отрицателен ефект върху човешкия мозък.

Криптозоологът Скот Карпентър говори за инфразвука и срещата си с Йети:

Аз не съм експерт по акустика, така че моите заключения се основават само на наблюдение и здрав разум. Мисля, че самият аз бях повлиян от инфразвук по време на срещата ми с Бигфут на 30 април 2010 г. Бигфут манипулира възприятията и паметта ми.

Опитах се да го заснема на видео и по време на този процес бях изложен на влиянието на инфразвук, който силно ми повлия и ми „изми мозъка“, принуждавайки ме да напусна това място. Сякаш паметта ми беше изтрита и ми беше заповядано да си тръгна, а аз се подчиних.“

Има и друг много странен аспект, свързан с Йети – сплитат гривите на конете. Водещият експерт в тази област е Лиза Шийл, автор на книги, например „Бигфут в задния двор“ и др. В тези книги тя често описва собствените си срещи с подобно явление:

За първи път се сблъсках с мистерията на конските плитки, когато живеех в Тексас. Първоначално си позволих да приема, че това е нещо естествено – плитките са заплетени от вятъра или може би е дело на игривите деца на съседите. Но все по-трудно е да се придържам към първоначалната си хипотеза.

През 2000-те години и особено през 2005 г. Лиза Шийл е очевидец на много случаи със заплетени конски гриви, когато активността на Бигфут в района, в който живее е засилена. Феноменът на сплетените конски гриви има дълга история. В миналото, явлението обикновено се приписвало на коварни феи или вещици.

Самият Уилям Шекспир многократно споменава този феномен в свои пиеси. В „Ромео и Жулиета” Шекспир пише за същества, които обичат да плетат гривите на конете. Други британски писатели и поети също често споменават този феномен в своите произведения.

Несъмнено, това са много необичайни явления, които изглеждат много странни независимо дали Йети е „праисторически човек, оцелял до наши дни“, или някакъв друг непознат вид. Способността да стават невидими или да изпращат силен страх на човека, често се приписват на отвъдни сили.

Може би всички тези странни създания са даймони, които приемат различни форми, приспособявайки се към психиката на различните хора …