Японският канибал Исей Сагава `иска отново да изяде някого, преди да умре`

Японският канибал Исей Сагава „иска отново да изяде някого, преди да умре“ …


През 1981 г., японецът Исей Сагава убива, разчленява и изяжда жена. Чудовището остава на свобода, заради богатството на баща си.

В интервютата, които дава и в няколкото книги, които е написал, той признава, че отдавна се скита по улиците, като не спира да мисли за насладата от човешката плът.

Сега Сагава е на 72 години и изглежда като обикновен добродушен старец. Но всъщност, още от детството си има особено силна страст към консумиране на човешка плът.

Той е роден недоносен, с крехко здраве, няма приятели и не се стреми към сприятеляване, тъй като е много силен интроверт.

Сагава не знае кога точно е развил влечение към човешката плът. Казва, че „е с него откакто се помни“. Един от най-ранните му детски спомени е за чичо му, облечен в костюм на чудовище, който се шегува с него и малкия му брат, като ги слага в голяма тенджера и се прави, че ги изяжда. Той си спомня, че тази игра много му харесвала.

Когато Исей тръгва на училище, хищникът в него се пробужда. Един ден вижда голия крак на един от съучениците си и веднага си помисля, че изглежда „много апетитно“. В следващите си училищни години той развива други перверзни наклонности. Например, многократно изнасилва собственото си куче.

Съучениците му дори не подозират какво зло общува с тях. Сагава е дребно тихо момче, което посвещаваше цялото си свободно време на четене на книги.

Когато влиза в пубертета, той, подобно на много млади мъже, започва да мечтае за красиви и популярни жени – певици и филмови актриси, като особено харесва американската филмова звезда Грейс Кели. Единствената разлика е, че обикновените момчета мечтаят да правят секс с тези жени, докато Сагава иска да опита от плътта им.

Когато постъпва в Университета Вако в Токио, той вече не може да сдържа своите импулси. На 24 години започва да търси жертва, като предпочита европейски жени. Една нощ той влиза в апартамента на германска гражданка, докато тя спи и я напада.

Сагава мечтае да отреже парчета плът от задните й части и да ги изяде. Жената се събужда и оказва силна съпротива. Обажда се в полицията и нападателят е арестуван. В полицията той не казва нищо за намеренията си, а богатият му баща веднага плаща на жертвата голямо парично обезщетение и тя оттегля обвиненията си.

Четете още: Смразяващи писма, изпратени от неидентифицирани серийни убийци

През 1977 г., Исей Сагава продължава обучението си по литература и постъпва в Сорбонския университет в Париж. Когато се озовава в град, пълен с „апетитни“ европейци, той започва да крои планове как да „ловува“.

Проститутките изглеждат най-достъпни за него. По-късно признава, как всяка вечер имал желание да доведе такава жена в апартамента си, да я убие и да я изяде. Всеки път обаче страхът да не бъде хванат го спирал да не го направи.

През 1981 г., той измисля друг план. Един ден, той кани състудентката си Рене Хартевелт в апартамента си на улица Erlange 10, под предлог, че иска му помогне при превода на някои стихове.

Сагава е на 32 години и освен от скритата си психопатия, той страда силно от комплекс за малоценност, считайки се за грозен, много слаб и нисък (144 см). Рене е много по-висока от него, здрава и много привлекателна. Сагава мечтае да вкуси плътта й и да „отнеме жизнеността й“.

Момента, в който Рене влиза в апартамента му, той я прострелва с пистолет. Изведнъж Исей изпада в шок и дори иска да се обади на Спешна помощ, но веднага след това си помисля, че най-накрая ще получи всичко, за което е мечтаел.

Първо изнасилва трупа на Рене, а след това започва да реже тялото й. Започва от задните й части и продължава, като отрязва едната й гърда, част от плътта на лицето и бедрата. Консумира част от месото сурово, а останалото го сготвя на тиган. Плътта, която не изяжда, я прибира в торбички и я слага в хладилника за консумация през следващите дни.

Според Сагава, човешкото месо е много меко, без мирис и има вкус на риба тон.

Убиецът опакова останките от трупа на момичето в два куфара и се опитва да се отърве от тях в парка Булонски Буа, но местен жител забелязва „подозрителен човек с тежки куфари през нощта“ и се обажда в полицията. Сагава е заловен и веднага признава за убийството и канибализма.

Години по-късно, в интервю Сагава твърди, че крайната му цел е била „просто да я изяде“, и че не е искал „непременно да я убива“. Описва своя импулс като „нормален фетиш“ и заявява, че желанието му да погълне плътта на жените е просто продължение на нормалните сексуални желания, които „не-канибалите“ имат за своите партньори.

Когато Сагава е заловен в Париж, богатият му баща Акира Сагава отново се застъпва за него и наема адвокат. Адвокатът се погрижва убиецът да бъде признат за човек с психично разстройство и вместо в затвора е изпратен за лечение в психиатрична болница.

Няколко години по-късно, Сагава е изпратен в Япония, за да продължи лечението си в местна психиатрична болница. Японските лекари веднага разпознават Сагава като напълно вменяем. Тъй като във Франция наказателно дело срещу него не е образувано, канибалът е изписан от клиниката и законно освободен.

През 1986 г., заради освобождаването на Сагава, в Япония избухва голям публичен скандал, но това не води до нищо друго, освен до увеличаване на популярността на чудовището. Той често дава интервюта по телевизията, известно време работи като колумнист във вестник, а след това започва да пише книги.

През последните години, Сагава започва да има проблеми с издаването на книгите си и намирането на работа, тъй като в ерата на Интернет личността му става известна на целия свят и огромен брой хора са ужасени от него и деянията му.

Според Сагава, той „обича да се скита по улиците и да гледа жените, мечтаейки какво ще им направи“. Манията му се засилва през лятото, „когато жените носят по-малко дрехи“.

През 2013 г. Сагава получава инсулт, но това не го отклонява от природата му.

В интервю той признава, че наскоро е видял жена „с наистина красиво дупе“ и това го е накарало да мисли, че „иска отново да изяде някого, преди да умре“ …