Хари Мартиндейл и призрачната римска войска в Къщата на ковчежника

Хари Мартиндейл и призрачната римска войска в Къщата на ковчежника …


През 1953 г., 18-годишният Хари Мартиндейл (Harry Martindale) е работник в т. нар. Къща на ковчежника (Treasurer’s House), Йорк, Северен Йоркшир, Англия.

Там той вижда поне 20 римски войници от коленете нагоре, маршируващи през избата на къщата.

Хари слиза в мрачната изба и намира удобен изкоп, в който да постави краката на стълбата си, за да осигури солидна платформа, от която да работи. Той поставя уреда за светлина на земята, изкачва се по стълбата, за да достигне тавана и започва работата си.

След малко чува странен звук, който минава през избата. Отначало Хари приема, че това е музика, която работниците в къщата са пуснали, но когато „музиката“ става все по-силна, той започва да се съмнява.

Скоро разбира, че това не е музика, а по-скоро само една или две ноти, които се чуват отново и отново. Когато звукът става още по-силен, той осъзнава, че източника е стената, на която е подпрян.

Звукът става оглушителен, но това е най-малкото му притеснение. Докато Хари оглежда наоколо, за да установи какво се случва, той се шокира, когато вижда каска с шлейф.

Изведнъж, войник с каска „изплува“ от стената, последван от кон с каруца и 20 други войници!

Ужасен, той пада от стълбата и се снижава към пода. Успява ясно да види, че конят е язден от римски войник.

Четете още: Автобус с пътници, паднал от скала, се превръща в призрачен фантом

Бавно го следвали няколко мъже, облечени в груби зелени туники, носещи шлемове, къси мечове, копия и кръгли щитове. Всички гледали унило, докато продължавали да маршируват.

Оказва се, че старият римски път към гарнизона е минавал през мястото, където по-късно е построена Къщата на ковчежника, и е бил около 15 инча (около 38 см) по-ниско от пода на мазето. Историята придобива смисъл, след като Хари описва няколко аспекта на облеклото на римските войници, за които по това време той не би знаел.

Войниците си говорили шепнешком, а лицата им изглеждали тъжни и уморени. Униформите, от това, което Хари можел да види, изглеждали покрити с кал. Всички били въоръжени или с копия, или с мечове.

След като всички войници преминали през отсрещната стена и Хари бил сигурен, че не чува вече нищо, той избягал от мазето. Когато изкачил стълбите, излизайки от избата, той спрял, за да си поеме дъх. Онези, които го видели, казват, че е бил пребледнял и се олюлявал.

Икономът на къщата, погледнал момчето и разбрал какво се е случило. Той се приближил до Хари и казал:

„Видял си войниците, нали?“

Служителят бил виждал войниците през предходната година, но не казал на никого от страх да не му се подиграват.

Хари напуснал дома и не се върнал там 25 години.

Очевидно, призрачната войска е била виждана няколко пъти в миналото и редица свидетели споделили впечатляващи описания на войниците.

Що се отнася до кръглите щитове, през 1953 г. се смятало, че римските щитове са големи и правоъгълни. По-късните разкопки на Адриановия вал (Hadrian’s Wall) разкриват, че част от римските войници са имали по-малки, кръгли щитове.

Сега, експертите се съгласяват, че описанието на Хари за римската войска е било точно.