Халюцинаторни преживявания и експерименти свързани с тях

Халюцинаторни преживявания и експерименти свързани с тях …


Някои хора търсят начини умишлено да предизвикат халюцинаторни преживявания, с цел релаксация или за постигане на по-дълбоки нива на духовно просветление.

Но, има и много хора, които страдат от халюцинации в резултат от химически дисбаланс, причинен от заболявания, като шизофренията например. Те могат да причинят плашещи и често изтощителни илюзии, които изискват професионално лечение и грижи.

През последните десетилетия има няколко проучвания, които изследват случаи на визуални психеделични преживявания и халюцинации.

През 1958 г., в Journal of Mental Science е публикувана статия, озаглавена „Експерименти с диметилтриптамин (ДМТ) и психотици“, която включва работата на изследователя Стивън Зара, унгарски химик и психиатър. Той публикува няколко статии за някои триптамини и могат ли те да причинят психоза.

Зара, освен че е един от първите клинични изследователи, изучаващи фармакологичните ефекти на ДМТ, изследва и възможността такива вещества да бъдат полезни за терапевтични цели.

В статия от 1958 г., Зара описва ефектите на ДМТ, даден на пациенти с шизофрения. Малко след като му е инжектиран ДМТ, един от пациентите му съобщава, че е разбрал за съществуването на „странни същества, гноми“. На следващата година, в последващо проучване с инжектиране на ДМТ на няколко пациенти, се установява, че само един от тях успява да си спомни след това някои от преживяванията си. Той споделил: „Бях в свят на оранжеви хора.“.

Тези проучвания продължават да бъдат забележителни като ранни фармакологични проучвания, които сравняват халюцинаторни преживявания при пациенти с шизофрения и визуални психеделични преживявания, произтичащи от употребата на ДМТ.

Друг случай, при който са изследвани ефектите между виденията в следствие на ДМТ и халюцинациите при пациенти с шизофрения, е проучване на психолога д-р Уилсън Ван Дусен, който провежда проучване при стотици пациенти с шизофрения.

В изследването на Ван Дусен няколко души, страдащи от халюцинации, съобщават, че са видели хуманоидни същества, които са се появили пред тях.

В стремежа си да разбере по-добре същността на тези шизофренични халюцинации, Ван Дусен възприема нов подход: взаимодействайки с пациентите си, той се опитва да взаимодейства с техните халюцинации, сякаш са истински.

Работейки с хора, които могат да разграничат собствените си съзнателни мисли и тези, които произлизат от халюцинациите, които възприемат, Ван Дусен се надява да установи връзка както с пациента, така и с виденията, които описва, т. е. пациентът се явява вид медиатор.

Четете още: Певицата Брокард твърди: `Влюбена съм в призрак!` (видео)

Ван Дусен интервюира своите пациенти, чиито халюцинации лекува, сякаш са истински хора. Говорейки директно с тези „същества“, Ван Дусен моли пациентите си да му диктуват отговорите им.

Резултатите изненадват учения и водят до случаи, в които той успява да поддържа пълноценен разговор с халюцинаторните същества за дълго време, а пациентите му действат като преводачи на този диалог.

Понякога субектите му предават информация, която в много случаи е извън тяхното разбиране. Някои от пациентите му съобщават, че чувстват, че срещите им със съществата са повече контакт със „създания от други места“, а не просто халюцинации.

Ван Дусен вярва, че може да има връзка между тези същества и други видове явления, като обладаване, демони и други паранормални феномени. Той се пита, дали съществата, с които е взаимодействал, наистина могат да бъдат нещо свръхестествено, или са частици от съзнанието?

Доста нетрадиционният подход на Ван Дусен към лечението на пациенти с шизофрения, и неговите също толкова нетрадиционни интерпретации на техните халюцинации, напомнят за думите на шведския философ от XVIII век – Емануел Сведенборг. Той, наред с други неща, твърди, че общува с ангели и други същества “без плът“, които живеят на други планети в нашата Слънчева система. Влиянието на Сведенборг е очевидно в подхода на Ван Дусен.

Халюцинаторните преживявания, независимо дали са предизвикани от вещества като ДМТ или заболяване, могат да въздействат на области в мозъка и понякога водят до подобни изкривявания на действителността.

Мика Ханкс, американски писател и изследовател, смята, че по този начин е възможно да се разберат приликите между различните видове халюцинации, както и техните основни причини. А това ще помогне да се дадат обяснения за някои от видовете паранормални дейности, съобщени в различни култури по света.