Франсоа Лалие и неговото изследване на преживявания близо до смъртта
Франсоа Лалие и неговото изследване на преживявания близо до смъртта …
Лекарят Франсоа Лалие, доктор от Университетската болница в Реймс, Франция, провежда ретроспективно изследване на преживяванията около смъртта, във връзка с дисертацията си по медицина.
Резултатите от изследването, д-р Лалие обсъжда в книгата си Le mystère des expériences de mort iminente.
Френското издание Medscape го интервюира, за да разбере защо лекарят, който не е нито свещеник, нито мистик, е направил този нетрадиционен – някои биха казали „смел“ – избор.
На въпрос на журналисти откъде Франсоа Лалие е получил идеята да напише дисертация за преживявания близо до смъртта, докторът отговаря:
„Една вечер, през 2012 г., когато бях в седмата си година в Медицинското училище, гледах телевизия и попаднах на документален филм за преживявания близо до смъртта.
Вече бях чувал малко за това, за тунела, за светлината и така нататък. Но, когато гледах програмата, бях поразен от многото подобни елементи и прилики в историите на хората. Фактът, че има толкова много учени, които изследват този опит, също ме заинтригува. Казах си: „Не би ли било чудесно да напиша дисертация по медицина за преживяванията близки до смъртта при преживели сърдечен арест?“.“
В резултат на това, докторът провежда ретроспективно проучване, продължило година и половина. Той преглежда около 300 случая на пациенти със сърдечен арест, които са били успешно лекувани в Университетската болница в Реймс между 2005 г. и 2012 г. В резултат на това е избрана група хора, с които лекарят иска да разговаря.
Експертът обяснява:
„От медицинска гледна точка това, което е особено интересно в тези специфични случаи, е, че спирането на сърцето спира притока на кръв към мозъка. По този начин тези пациенти не трябва да могат да формират или дори да имат спомени за това.“
От приблизително 300 пациенти лекарят успява да разговаря със 118. Групата се състои предимно от мъже (69 %), със средна възраст 54 години. Средното време от техния сърдечен арест е 55 месеца. Лекарят моли тези хора да отговорят на въпроси по Скалата на Грейсън за преживявания близо до смъртта.
Освен това, той събира информация за тяхното ниво на образование, за възможния им опит в близост до смъртта и познанията им по темата. Изследователят се натъква на нещо, което никога не е било взимано предвид: медицинската и хирургична история на пациента.
Той отбеляза:
„Може би, може да се намери обяснение в здравословното им състояние преди преживяването близо до смъртта.“
Четете още: Нашите сънища са пътища, водещи ни в паралелни светове?
Лалие преглежда досиетата, като отбелязва медицинската и хирургичната история на всеки пациент, лекарствата, които приема, причината и продължителността на спирането на сърцето, методите, използвани за реанимацията му, лекарствата, използвани по време на реанимацията.
В резултат на това, от 118 души, с които лекарят говори, 18 са имали преживяване близо до смъртта. Това е 15,3 %, което е в съответствие с данните от литературата. Специалистът изхожда от предпоставките, че ако това е халюцинация, тогава най-вероятно може да се намери психиатрична основа за това в медицинската история на лицето, и че ако е свързано с епилептичен припадък, тогава този тип преживяване ще бъде по-често наблюдавано при хора, страдащи от такова неврологично разстройство.
Резултатите обаче показват точно обратното. Хората с анамнеза за психиатрични или неврологични проблеми всъщност имат по-малко преживявания близо до смъртта от тези, които нямат подобни проблеми. Междувременно, има повече случаи сред хора с анамнеза за респираторни, ендокринни и ревматични заболявания. Като цяло, пациентите, които са приемали лекарства, е по-малко вероятно да имат опит в близост до смъртта.
Една от теориите, които Лалие излага в дисертацията си, е, че “всеки, който преживява сърдечен арест, има преживяване близо до смъртта, но не всеки го помни“.
Може да се каже, че когато става дума за мозъка, колкото по-„увреден“ е той поради неврологични или психиатрични разстройства, лечения или нарушения на паметта, толкова по-малко са съобщенията за преживявания близо до смъртта. Това е в съответствие с констатациите, че 60 % от децата изпитват подобни преживявания в сравнение с 15-20 % от възрастните.
На въпроса, дали преживяванията близо до смъртта могат да се обяснят с освобождаването на невротрансмитери, Франсоа Лалиер отговаря:
„Тези аргументи се основават на преживявания, причинени от психеделици. Да, те предизвикват усещания и видения, подобни на описаните от пациенти, които са имали преживяване близо до смъртта – чувство на безусловна любов, визия за същества от светлина. Но това все още е само теория …
И дори да се окаже, че ДМТ се среща естествено в човешкото тяло, това няма да „обясни“ всичко. Например, как може да възникнат предсмъртни преживявания при обстоятелства, при които човек не е „близо до смъртта“, например в състояние на чиста релаксация …
По този начин, ако има събитие в историята на пациента, което може да доведе до преживяване близо до смъртта, лекарят трябва да започне тази дискусия и да проведе този разговор без никакъв скептицизъм или критика. И кой знае? Може дори да бъдат изненадани от това, което ще чуят … Те дори може да излязат със свои собствени теории за това явление.“
Lucky е съвременен митолог и разказвач. Той превръща древни легенди, неразгадани мистерии и любопитни исторически факти в увлекателни статии. Със силен фокус върху историческата достоверност и потайните аспекти на човешката култура, той изследва теми от мистични цивилизации и изчезнали империи до тайните на съвременното изкуство и наука. Всяка негова статия е пътешествие, което ви кара да погледнете отвъд очевидното.
