Физикът д-р А. Р. Хюгенот и неговите изследвания за задгробния живот


Д-р Алън Рос Хюгенот от Сан Франциско, прекарва десетилетия в обмисляне на главоблъсканиците на физиката, след което насочва вниманието си към енигмата на човешкото съзнание.

Хюгенот има докторска степен по машинно инженерство и успешна кариера в морското инженерство, работейки в комисии, които пишат стандартите за корабостроене на Съединените щати. Учи физика и машинно инженерство в Орегонския технологичен институт.

След катастрофа с мотоциклет в младите си години, в него се заражда стремежът за изследване на задгробния живот след преживяване близо до смъртта.

Той казва:

Използвайки Нютонова физика създавам кораби, но през цялото време знам, че има цял друг свят, който нашите пет сетива не регистрират.“

Хюгенот изнася лекция за задгробния живот на Конференцията на Международната асоциация за изследване на преживявания близки до смъртта през 2014 г. в Нюпорт Бийч, Калифорния.

Изследвайки научните теории, свързани с този друг свят, ученият се пита дали съзнанието на живите човешки същества, както и „душите“ на мъртвите, се намират в тъмна материя или тъмна енергия. Той размишлява върху последиците от властта, която нашето съзнание изглежда има над физическата реалност.

Хюгенот разказва за собствено преживяване близо до смъртта през 70-те години на миналия век, след претърпяна катастрофа. Той го нарича „по-истинско от това място“.

За него, тези въпроси не са само интелектуални любопитства, те носят дълбок опит, който е променил мирогледа му.

Изследователят обобщава някои теории във физиката, тълкувайки как те могат да сочат към съществуването на съзнание, независимо от мозъка, и към съществуването на задгробен живот на друго ниво. Той отбелязва, че е необходимо допълнително разследване, за да се проверят неговите постулати и говори за предизвикателствата при опитите да се проверят тези идеи в традиционна научна рамка.

Хюгенот казва, че човешкото съзнание може да функционира като данните, които се съхраняват „в облака“. Тези данни са достъпни за множество устройства – смартфона, таблета, настолния компютър.

Той теоретизира:

По време на преживяване близо до смъртта умът може да бяга от опасна ситуация. Можем да „завъртим ключа и да отидем на другия компютър“. Връзката на моето съзнание е в главата ми, но мястото на моето съзнание – къде е всъщност? То е извън тялото ми. Защото отвътре и отвън е илюзия. Пространството може да не съществува или поне не по начина, по който обикновено го разбираме. Помислете за Теоремата за нелокалността на д-р Джон Бел …“

Нелокалността се отнася до способността на два обекта незабавно да знаят за състоянията на другия, дори ако са разделени от огромни разстояния. Това е свързано с феномена на заплитане: частица A и частица Б си взаимодействат и след това остават мистериозно свързани. Когато частица A претърпи промяна, частица Б претърпява същата промяна. А и Б по много начини са загубили своята индивидуалност и се държат като едно цяло.

През годините Теоремата на Бел е проверена от много учени и е част от основната квантова физика. Идеите на Хюгенот за съзнанието, съществуващо едновременно вътре и извън човешкото тяло, се основават на тази теорема, но остават извън основния поток.

Четете още: Халюцинаторни преживявания и експерименти свързани с тях

Това, което учените са наблюдавали, представлява около 4 процента от нашата Вселена. Тъмната енергия и тъмната материя съставляват останалите 96 процента. Учените всъщност не знаят какво представляват тъмната енергия и материя, и тяхното съществуване се възприема само поради ефектите, които изглежда имат върху видимата материя.

Хюгенот казва:

Тези неразкрити 96 процента от Вселената … ни дават достатъчно място за съществуване както на съзнанието, така и на отвъдния живот.

Може би съзнанието съществува в друго измерение. Теорията на струните, много обсъждана в основната физика, твърди, че съществуват други измерения отвъд четириизмерната концепция за Вселената. Струнната теория разглежда Вселената като свят от много тънки, вибриращи струни. Смята се, че струните се излъчват от Космос с по-ниско измерение, който е по-прост, по-плосък и без гравитация.

Достигането до друго измерение може да е въпрос на вяра. Може би телата ни биха могли да преминат през стени, ако наистина вярвахме, че могат.

Ако вярвам, че не мога да мина през стената, аз няма да мога. Има експерименти, които показват силата на човешкото съзнание да влияе върху физическата реалност.

Съзнанието има физическо въздействие върху материята. Прочутият експеримент с двоен прорез шокира физиците, когато показа, че фотоните, светлинни частици, действат по различен начин, когато се наблюдават, отколкото когато никой не ги наблюдава.

По същество наблюдателят може да накара фотоните да приемат или формата на частица, или формата на вълна чрез самия акт на измерване. Те не са фиксирани в една форма, както се очаква.

Хугенот заявява:

Частиците съществуват като потенциал и наблюдателят определя каква форма да приемат. Влиянието на ума на изследователя върху неговия или нейния експеримент има сериозни последици: „Ако един скептик иска да възпроизведе това, което „вярващ“ е открил в техния експеримент, скептикът не може да го направи, защото … начина, по който този човек иска да го види е не по начина, по който другият иска да го види.

Ученият пита, ако потенциалът приема форма само когато се наблюдава, кой или какво е бил наблюдателят на Големия взрив? Неговият отговор е – „съзнание“.

Изследователската лаборатория за инженерни аномалии в Принстън към Принстънския университет е известна с провежданите от нея експерименти, показващи, че нашите умове могат действително да повлияят на работата на електронните устройства. В продължение на много години изследователите на Изследователската лаборатория провеждат милиони експерименти със стотици хора.

Типичен пример за такъв експеримент е следният: Генераторът на случайни събития е електронно устройство, което може да генерира битове, представляващи 0 или 1. Участниците в проучването се опитват да повлияят на генератора по един или друг начин, към 0 или към 1. Събитията показват значителна полза в посока на волята на човека над това, което шансът би диктувал, което предполага, че волята на човека е повлияла на машината.

Кумулативното откритие е, че човешкият ум може леко да повлияе на машината. Въпреки, че влиянието е слабо, последователността е значителна. В хода на толкова много изпитания статистическата мощност се увеличава. Вероятността тези резултати да се появят случайно, а не под влияние на човешкия ум, е по-малко от 1 на 1 милиард …