Ужасяващи неща, наблюдавани по време на сънна парализа

Ужасяващи неща, наблюдавани по време на сънна парализа …


Сънната парализа е много интересно и все още слабо проучено състояние на човека, когато е на ръба на съня и будността.

В такива моменти, човек ясно осъзнава, че не спи, но мускулите на тялото му са „парализирани“ и не реагират на желанието му да се движи.

В същото време, много често в това състояние (при 75 % от случаите) хората виждат и чуват странни и плашещи неща. Най-вече се появява тъмна човешка фигура, която стои близо до леглото и наблюдава, или влиза в стаята.

Медиците класифицират сънната парализа като неврологично разстройство, което може да се лекува успешно с лекарства. Смятат, че това състояние се среща главно при хора с проблеми със съня и чест стрес.

Парапсихолозите вярват, че в моменти на сънна парализа хората не халюцинират, а „повдигат завесата към други светове“, които обикновено са недостъпни за човек в обикновено състояние.

По-долу Ви представяме истории на хора, изпадали в сънна парализа, и какво са видели по време на това състояние.

* * * * „Спомням си, че се събудих и бях в състояние на сънна парализа. Видях на тавана черен квадрат със зъби, стърчащи от него. Продължавах да го гледам, опитвайки се да разбера какво е това. В крайна сметка, сънят ме надви и затворих очи. След няколко мига се събудих отново и погледнах тавана, а там нямаше нищо. Черният квадрат беше с размерите на малка кутия, като пакет на Биг Мак от МакДоналдс.“

* * * * „Когато се събудих в парализа, видях голям паяк, който пълзеше от вентилацията в тавана. Наблюдавах го как пълзи към мен, а не можех да помръдна. Докато гледах това „нещо“ с ужас, то изчезна и аз отново можех да се движа свободно.“

* * * * „Имах епизод с гигантски паяк, висящ точно над лицето ми. Гледах го, докато тялото ми започна да се движи. След това прерових леглото си и имах чувството, че всеки момент от завивките ща изкочи огромен паяк. Виждал съм и други неща по време на сънна парализа, но паякът беше най-лошото.“

* * * * „Събудих се посред нощ и видях Сив извънземен до леглото си, който ме гледаше. Започнах да се паникьосвам, но не можех да помръдна. Затворих очи и си казах, че не е истина. След това се принудих да ги отворя и видях не един, а двама Сиви, стоящи рамо до рамо, които втренчено ме гледаха.

Следващото, което си спомням е, че се събуждам и е сутрин. Бях в леглото си. За да бъда честен, мисля, че това беше сънна парализа, придружена от кошмарен сън. Мои близки ми казаха, че това е подобно на отвличане от извънземни. Но, не мога да твърдя, че съм го преживял.“

* * * * „Посред нощ фигура на човек скочи върху леглото ми, седна върху мен и започна да ме задушава, крещейки: „Ще те убия! Ще те убия!„. Отново и отново, и отново. От време на време създанието изсумтяваше от удоволствие. Гласът му беше дрезгав, дълбок и почти демоничен.

Усещането за студените му ръце около гърлото ми, тежестта на тялото му върху корема ми, дъхът и слюнката, изригващи от устата му с всеки неистов вик, всичко изглеждаше толкова невероятно реално. По това време имах чести епизоди на сънна парализа, но това беше толкова реално, че дори не ми хрумна, че е халюцинация. Мислех, че ще умра.

След неуспешни опити за съпротива, които ми се сториха цяла вечност, затворих очи, спрях да се боря и затаих дъх, преструвайки се на мъртъв. Помислих си, че ако успея да го убедя, че ме е убил, той ще спре. За мой късмет се получи. Той спря да ме души, спря да крещи и усетих как ръцете му се отпускат.

Изчаках няколко секунди, преди да скоча и да хвърля с един замах одеялото върху него. Но, там нямаше никой. Светнах лампата и видях, че в стаята няма никой освен мен. Бях толкова уплашен, че оставих лампите включени до края на нощта. Държах кухненски нож в ръка и останах буден през цялата нощ. Излишно е да казвам, че не съм спал в тази стая около 4 месеца.“

* * * * „Първият ми опит със сънната парализа беше преди около 40 години. Изведнъж се осъзнах напълно буден, парализиран и не можех да дишам. Ясно виждах завихрящ се облак от плътна светеща мъгла в горния ъгъл на спалнята ми. Приличаше на ленти от някакъв дебел, слабо оцветен синкаво-лилав светещ газ, който се въртеше в кръг.

Обзе ме непреодолимо чувство на страх и паника. Помислих, че умирам. Спомням си как въздухът в стаята стана тежък и смъртоносен. Буквално се задавях. Настъпи пълна тишина. Отне ми почти половин минута, преди да мога да дишам по-спокойно и едва, когато това присъствие изчезна, парализата престана и можех да се движа отново. Въздухът се нормализира, а звуците се върнаха.

Това беше едно от най-страшните неща, които някога съм изпитвал. Чувството за истинско зло, произтичащо от този облак, беше несъмнено. Оттогава съм имал още няколко случая на сънна парализа, но нито един от тях не е бил толкова ужасяващ.“

Четете още: Силни и зловещи тътени се чуват навсякъде по Земята. Какво са те …? (видео)

* * * * „Първия път, когато се събудих в сънна парализа, видях вратата на шкафа ми да се отваря и от там да излиза разлагащ се човек. Лицето му нямаше очи, нос и устни, само празни кухини. Той се обърна към мен за момент и изчезна.

Друг път, странно хуманоидно същество седеше в подножието на леглото ми, гледаше ме известно време и след това изчезна.

Третият път беше най-ужасяващ за мен. В стаята ми влезе младо момиче с нощни дрехи. Тя беше млада, може би почти тийнейджърка, а тъмната й коса покриваше лицето й, което през цялото време беше насочено към пода. Тя бавно се приближи до леглото ми и започна леко да потупва дървената рамка отстрани, където беше главата ми, а аз не можех да помръдна.

Бях напълно буден, което ме накара да мисля, че това наистина се случва. Когато отново можех да се движа, а момичето беше изчезнало, станах и отидох при баща ми. Разказах му за случилото се, а той ми отговори нещо, което ме смрази до основи. Каза, че през последните няколко нощи е виждал това младо момиче да ходи от хола до моята стая.

Тогава той описа нея и дрехите й, беше същото момиче. Баща ми е проповедник и има светена вода вкъщи. Върнахме се в стаята ми и напръскахме по всички места на леглото, които момичето беше докоснало. От тази нощ вече не съм имал сънна парализа.

Аз съм религиозен, така че съм убеден, че това, което видях, не беше просто сънна парализа, особено след като баща ми очевидно е видял същото „нещо“, което влизаше в стаята ми. Може да има научно обяснение за това, но все още не съм го намерил …“

* * * * „Най-запомнящият се за мен момент по време на сънната ми парализа беше нощта след погребението на брат ми. По това време, все още живеех в мазето в къщата на родителите си. Бях го устроил като идеална за мен стая. Летните дни и нощи бяха горещи. Спомням си как лежах в леглото и гледах стената, неспособен да заспя от мъка. Не усетих кога съм заспал. Събудих се от гръмки стъпки горе.

В този момент знаех, че всъщност не съм буден, а тези звуци бяха част от халюцинация. Следващото нещо, което си спомням, бяха стъпки, слизащи по стълбите на мазето. Те ставаха все по-бързи и по-бързи. Щом стъпките спряха пред вратата, аз се ужасих.

Тогава вратата се отвори и видях брат ми да стои там. Той беше зачервен, сякаш е тичал дълго време. Изтича до мен, погали ме по челото, погледна ме право в очите и каза: „Добре съм!„. След това се обърна и излезе от стаята. Повече не се появи, но аз знам, че той е добре … „

* * * * „През целия си живот съм имал сънна парализа, но една нощ беше по-различно. Бях на седемнадесет години, когато се случи. Събудих се, а пет високи, люспести същества, стояха около леглото ми. Кожата им беше сива, с гладки люспи, имаха светещи жълти очи.

Погледнах най-близко стоящия до мен и изпаднах в паника. Сърцето ми биеше лудо. Успях да се раздвижа и осъзнавах, че съм напълно буден, а те все още бяха там. Едва, когато паднах от леглото, те изчезнаха. Сутринта установих, че съм с възпалено рамо и натъртвания. Стаята ми беше пълна бъркотия, а бюрото ми беше счупено. Не помня какво се е случило … „

* * * * „Беше преди години, когато бях млад. Видях хора, които минават през стените. Същества, като черни стоножки пълзяха по гърдите ми, а черни фигури се носеха точно над мен и ме приковаваха към леглото.“

* * * * „Къщата, в която живея с приятеля си, принадлежеше на дядо му, който почина наскоро. Сградата е много зловеща. Тук за първи път преживях сънна парализа. Една вечер, аз и гаджето ми бяхме в леглото и спяхме. Събудих се парализирана и видях как одеялото се движи. Почувствах малка ръка, като ръката на дете, върху крака ми.

Тогава видях да стърчи дълга коса и си помислих: „О, сигурно малката дъщеря на приятеля ми е дошла да ме прегърне“. Изведнъж ми хрумна друга мисъл: „Но този ​​уикенд нея я няма …“ Спомням си ясно страха и ледената студенина във вените ми, които никога не съм усещала нито преди, нито оттогава. За щастие бързо излязох от това състояние, но бях силно уплашена.“

* * * * „Глава от хуманоиден тип, много голяма и много кръгла, като балон, висеше в мрака пред вратата. Най-ярко си спомням огромните му черни кръгли очи и къдравата увиснала коса. Всичко в него беше много мрачно. Тази кръгла глава, косата и зловещите очи …“

Сънната парализа представлява краткотрайно възникваща неспособност за движение или говор, която може да се наблюдава както при заспиване, така и по време на събуждане. Въпреки, че отминава в рамките на секунди или минути, често е придружена с поява на силен страх и ужас от случващото се или от предчувстие за настъпване на нещо ужасно.

Конвенционалните учени обясняват това състояние с неврологични или психически проблеми.

Но, дали е така …? Какво мислите Вие?