Ужасяващите преживявания на едно семейство в прокълнатата ферма Хеол Фаног


През 1989 г. Лиз Рич, съпругът й Бил и двете им малки деца Бен и Бека се местят във фермата Хеол Фаног близо до Националния парк Брекън Бийкънс в Уелс.

Тогава те не знаят, че се заселват на място, което години по-късно ще бъде наречено „Прокълнатата къща на Великобритания“.

Странностите започват почти веднага след преместването им. В къщата се появяват необичайни електрически смущения, животните във фермата умират мистериозно, призраците на две стари жени мълчаливо наблюдават играта на децата.

Появява се и трети призрак, който изглежда като фигура с черна качулка без лице.

Лиз и Бил се опитват да разрешат проблемите, като търсят помощ от свещеници, които извършват очистващи обреди в къщата им. Но това се оказва безполезно. Според Лиз “прочистване е правено стотици пъти, но проблемите никога не изчезват“.

Когато двойката споделя историята на обсебения си дом с репортери, изследователят Марк Чадборн се заинтересува от случващото се и през 1996 г. издава книга за фермата, наречена „Свидетелство“. Оттогава историята е отразявана многократно от медиите, включително в подкаст на BBC, озаглавен „Фермата на вещиците“.

Сега Лиз е на 63 години и продължава да твърди, че всичко разказано за къщата им е истина.

Тя заявява:

„Ако никога не сте изпитвали нещо подобно, сигурно ви звучи така сякаш всичко си измисляме, но нищо от това не е измислено. Нищо!“

За официално потвърждение на думите си Лиз показва сметка за огромно количество изразходван ток. Семейството многократно вика електротехници и експерти, които се опитват да намерят източника правещ толкова огромни разходи на електроенергия във фермата, но не откриват нищо конкретно.

Фермата Хеол Фаног се намира в средата на нищото, а областта от векове е свързвана с магьосничество.

Според Лиз:

„Когато си във фермата имаш усещане за нещо плашещо, което никога не свършва, то само нараства като голям балон.

То дойде постепенно, така че в крайна сметка се адаптирахме към тези условия. Но тогава започнаха истинските ужаси …

Понякога къщата ставаше по-спокойна, но след това отново нещо се случваше и тя ставаше все по-гнетяща и потискаща, сякаш в нея се натрупваше зла енергия. Живеехме с усещане за нереалност. Всеки път, когато се прибирахме не знаехме какво може да ни се случи там.”

Четете още: Неразрешената мистерия на малките ковчези, открити в Шотландия

Ситуацията ескалира, когато започват да чуват стъпки на невидими хора по стълбите, а в къщата се появяват различни физически аномалии.

Жената казва:

„Винаги съм се опитвала да търся логични отговори. Но проблемът е, че там се случва нещо, за което не можеш да намериш логично обяснение. Как можеш да обясниш нещо, когато стоиш и с очите си виждаш вратата, която се затваря сама и издава силен шум? Как може охладител за масло да се нагорещи, когато в резервоара му няма масло? Тогава си помислих, че имаме наистина сериозен проблем …”

След като децата започват да виждат по-възрастни жени, Лиз се среща с много висока, тъмна фигура с качулка, без лице.

Тя разказва:

„Той беше заплашителен, силен и уверен. Нямаше лице, но беше във формата на човек. Не мисля, че беше призрак, а нещо зло, нещо, което беше там от дълго време.”

Но най-лошото нещо, което се случва в къщата е със съпруга на Лиз, който е художник по професия. Поради паранормалните странности случващи се във фермата, Бил се затваря в себе си, стои усамотен в студиото си часове наред, а накрая умира.

Лиз споделя:

“Бил беше обсебен от тази къща. Тя влезе в мозъка му и го погълна напълно. Той се превърна от жизнен, добре изглеждащ човек в депресиран алкохолик, потънал в тъмнина. Къщата разяде душата му, ограби го. Той започна да пие повече, стана сприхав и се превърна в някой, който е гнил отвътре. В крайна сметка това го унищожи.”

Самата Лиз може също да е била обладана. В едно от интервютата лицето й се “трансформира” и говори с различен глас.

Тя казва:

„Тогава се почувствах обидена, че нещо, някаква енергия, нещо смело и нагло е превзело тялото ми, макар и само за кратък период от време.“

Накрая не издържат и семейството напуска фермата, като се мести в близкия град.

Лиз продължава да твърди:

„Знам, че хората ни мислят за странни, и че си измисляме всичко, но трябва да имаш ужасно въображение, за да си измислиш подобни неща. Беше опасно в тази къща. Децата винаги спяха с мен, не бих позволила те да спят сами. Определено се чувствах застрашена там. Когато се сблъскваш със злото, ти го знаеш. Призраците вече не ме плашат, защото съм се срещала с такова зло в живота си. Да, всичко е вярно!”