| |

Ужасяващата среща на мъж с Блед пълзящ, променила живота му


Американският изследовател на паранормалното Лон Стриклер публикува на уебсайта си разказ на жител на Пенсилвания, който е срещнал Блед пълзящ.

Докато мнозина смятат подобни същества за измислени, други вярват, че огромният брой съобщения за неговото наблюдение не могат да бъдат просто плод на човешкото въображение, и че тези хора наистина са видели нещо много странно. Но какво?

Очевидецът разказва:

„Не можете да отречете, че хората по целия свят се срещат и дори влизат в контакт с Бледи хуманоидни пълзящи. Или по-скоро със същества, които приличат на тях. Сега и аз съм сред очевидците.

Израснах с отворено съзнание за странни явления, които не се приемат от науката и обществото, но винаги съм се отнасял към такива неща с подходящ скептицизъм. Обичам да прекарвам времето си в гората, на лов, риболов и планинско катерене, да ходя до далечни краища на страната. Срещал съм много различни животни, растения и понякога съм виждал неща, които не мога да обясня.

Разхождал съм се сам много пъти, това е освобождение за мен, просто да взема най-важното за оцеляване и да отида на километри в пустинята, на места, където животните не се страхуват от хората, просто защото хората не ходят там. Чувствах се като единствения, който е посещавал тази територия, но сега всичко се промени.

Сега за мен, зад цялата тази естествена красота се крие безпокойство, страх и легитимно чувство за опасност. Местата, които преди намирах за толкова успокояващи и ми действаха като добра терапия, се превърнаха в среда, която ме подлудява с купища въпроси и недоразумения – място, където никога повече няма да отида сам, защото знам, че тези същества са истински и те наистина обикалят горите на Северна Америка.

Това се случи през 2016 г. в планините Поконо, Пенсилвания, недалеч от ферибота Дингманс. Там видях същество, което промени живота ми завинаги и начина, по който възприемам света, в който живеем.

За първи път чух за Бледите пълзящи, докато разговарях с приятел, който живее в района от години и се е сблъсквал с това същество многократно в непосредствена близост до дома си. Спомням си как ме попита дали някога съм виждал нещо странно в голямата гора срещу къщата му, но дотогава не бях виждал нищо подобно.

Но, винаги имах странно дълбоко чувство в гърдите си, когато посещавах тази част от гората. Не знаех какво е … Просто чувствах, че носи тежка тъмна енергия, която е толкова силна, че те насърчава да стоиш далеч от тук.

Когато започнахме да говорим за тези същества, приятелят ми извади телефона си и ми показа изображението на Блед пълзящ. Изображението беше много подобно на всяка снимка, която намираш при търсене в Гугъл на тези хуманоиди. Беше много стандартна снимка.

Най-известният образ на Блед пълзящ. Прилича на кадър от ловна камера. Счита се за фалшификат с вероятност от 90 %

Затова се засмях, когато ме предупреди за това създание, защото честно казано мислех, че той просто отглежда марихуана или нещо подобно в тази част на гората и не иска да я намеря.

Минаха няколко месеца от онзи разговор. Понякога в гората чувах странни звуци през нощта и викове на животни, които някой като, че ли влачеше в тъмнината. И тогава дойде денят, който промени живота ми.

Беше полунощ и валеше проливен дъжд. С колегата тъкмо бяхме свършили смяната си и пътувахме по пътя към къщата на същия приятел, който ми каза за Бледите пълзящи. Къщата му е на дълъг прав път със задънена улица, от едната страна има много малко къщи, а от другата гора.

Докато се движихме по пътя с включени дълги светлини, колегата изведнъж скочи върху спирачките и започна развълнувано да разказва, че току-що видял някакво същество да коленичи отстрани на пътя.

Четете още: Страховити разкази за срещи с Бледите пълзящи

Моментално, без да се замисля, изскочих от колата и веднага чух звуци, сякаш някой се движеше бързо през гората до пътя.

За щастие, рязкото спиране накара колата да се отмести леко, така че дългите светлини бяха насочени към гората и тогава го видях. Тогава животът ми се промени, вярванията ми се разклатиха и реалността се обърна с главата надолу.

Голо същество с височина около 180 см, със сиво-бяла кожа и дълги ръце, тичаше през този участък от гората, който беше напълно осветен от фаровете. Това ми даде поне 15 секунди непрекъснат визуален контакт върху него, запечатвайки образа му в съзнанието ми.

Хуманоидът тичаше по абсолютно същия начин като човек, но беше невероятно бърз и прескачаше всяко препятствие по пътя си, докато достигна точката, където фаровете вече не осветяваха гората. След това той се престори, че скача отново и уж побягва по-навътре в гората, но всъщност се обърна и се насочи обратно към пътя, където го изгубих от поглед в тъмна част на гората за около 30 секунди.

Докато стоях по средата на пътя, абсолютно шокиран, с увиснала челюст, опитвайки се да разбера сериозността на ситуацията, това същество изпълзя от гората, пресече пътя на четири крака на около 50 метра от мен и изчезна в гората от друга страна.

Оттогава спомените за това създание ме измъчват. Това ме обърква, натъжава и буди любопитство. Не мога да избия образа му от главата си. Не мога да забравя чувствата, които това създание ме накара да изпитам, докато стоях там, без да знам дали виждам това в действителност или насън.

Така че сега вече не ходя сам в провинцията. Не мога да се насладя на похода сам, без да изпитам безпокойство, което разрушава психиката ми. Вече не мога да бъда свободен.

Това създание е истинско, точно както други, които просто не можем да разберем, и е важно хората да са наясно с това, за да могат да се наслаждават на природата, докато са в безопасност.

Не съм сигурен как ще бъде приет този мой разказ и не съм напълно сигурен защо почувствах, че най-накрая е време да разкажа историята си, но всичко това ме изяжда жив. Причинява ми толкова голямо безпокойство, че трябва да направя нещо, за да се отърся от него.

Вярвате или не, за мен това няма значение. Просто искам хората да са в безопасност и искам да си върна чувството за свобода. Помнете, светът наистина не е това, което изглежда.”


Подобни статии