Убита жена се появява на мястото на смъртта си

Убита жена се появява на мястото на смъртта си …

Следващата история е разказана от потребител на уебсайта Редит (Reddit), с никнейм WilliamMunny23. Той е жител на Тексас и едва наскоро решава да сподели случилото се с него през 1994 година (Zona666.com).

Тогава очевидецът е млад мъж и служи в армията. В този ден, шофирал по пътя към военната база в Лъбък, Тексас (Lubbock, Texas).

Движел се по магистрала I-20. Според него, след случилото се, той нито веднъж в живота си не се е приближавал до този път.

Мъжът бил на път няколко часа и трябвало да шофира още дълго време, затова решил да спре на най-близкия паркинг, за да си почине и да отиде до тоалетната.

Когато слязъл от колата, забелязал самотна жена на средна възраст, която седяла в стар Форд от 70-те години. Той отишъл до тоалетна и изпушил една цигара, а жената все още седяла в същото положение на волана. Затова, младият мъж решил да отиде при нея, да почука на прозореца и да попита дали всичко е наред.

Когато направил това, жената се усмихнала и казала, че е спукала гума и докато стояла там, акумулаторът на колата се изтощил.

„Попитах я дали има резервна гума, но тя не отговори. След това, попитах дали има някой, който ще дойде да я вземе. Тя каза, че дъщеря й трябва да дойде след няколко часа. Въпреки това, се опитах да й помогна и попитах за името на дъщеря й, а тя отговори, че е Айбилин.

След това я попитах дали мога аз да я закарам там, където е необходимо, а тя избухна в сълзи и каза, че ще бъде прекрасно. Жената се качи в моята кола и потеглихме. Съобщих й, че отивам във военната база в Любък, а тя отвърна, че се надява да ми хареса там. През цялото време гледаше през прозореца.

Попитах я дали се чувства добре и тя отговори, че всичко е нормално, и че е щастлива, че някой е спрял, за да й помогне.

Скоро стигнахме до посоченото от нея място – малко предградие. Жената ми благодари за помощта и ми даде лист хартия, на която беше записан домашния й телефон. Помоли ме да й се обадя, когато пристигна в базата, така че тя да знае, че съм пристигнах благополучно.

Пристигнах в базата, когато вече беше много късно и отидох да пренощувам в малък хотел. Регистрирах се, взех си душ и си легнах, спах нормално. На следващата сутрин отидох в корпуса си. Работата ме „грабна“ и едва след 2 седмици, случайно попаднах на листа с телефония номер. Почувствах угризения …

Въпреки, че е минало толкова време, все пак реших да се обадя на този номер. Не помнех как се казваше жената, име с буквата „С“. Така че, съдейки по гласа на младата жена, вдигнала телефона, аз потърсих Санди. „Кой?“ – изненада се жената. „Извинявай, исках да кажа на Сандра.“ – поправих се аз, като си спомних името. „Кой си ти?“ – попита младата жената.

Тогава се представих и обясних, че преди две седмици съм помогнал на Сандра, вероятно нейната майка, и че тя ми е дала този телефонен номер. Жената, която наистина беше Айбилин, каза, че е объркана и може би греша номера. Аз отново и отново четях номера на листа хартия, беше същия.

Четете още: Научете, къде в България да се срещнете с паранормалното

Айбилин потвърди номера на домашния й телефон, но съобщи, че не бих могъл да съм помогнал на майка й преди две седмици, защото майка й е починала в началото на 80-те.

Тя ми разказа как се е случило. Майка ѝ е шофирала своя Форд по пътя към дома. Спряла да почине на паркинг, преди да продължи до предградията. Така и не се прибрала у дома. Вечерта, бащата на Айбилин се разтревожил силно и се обадил в полицията. По-късно, същата вечер, двама патрулни полицаи почукали на вратата и помолили мъжа да ги придружи.

Това, което той видял и това, което сега ми казваше тази жена, го хвърлил в шок. Намерили Форд-а на паркинга, гумите му били срязани, а акумулаторът бил изтръгнат. Самата Сандра лежала вътре в колата, пребита и изнасилена. Раните по главата й били толкова сериозни, че е нямала шанс да оцелее.

Най-лошото е, че тя не била починала веднага. Всички стъкла на прозорците на колата били покрити с кървави отпечатъци. Имали следи и на волана, и на скоростния лост. Всичко изглеждало така, сякаш до самия си край жената се е опитвала да запали кола и да се измъкне.

Полицията не намерила виновните, но заподозрели няколко мотористи, които минавали от там във въпросното време. Когато описах Форд-а и как е изглеждала жената, която возих, Айбилин започна да плаче. След това ме попита защо не съм се обадил веднага на този телефон. Обясних й, че просто съм забравил и разговорът ни с това приключи.

Няколко дни по-късно ме повикаха при командира на базата. Започнаха да ме разпитват подробно къде живея, по кой път съм шофирал и какво съм правил, когато срещнах Сандра. Това много ме притесни … Разбрах, че нещо не е наред.

Отидохме в конферентната зала и там беше моят командир, един полицай и един тексаски рейнджър. Те също започнаха да ме разпитват какво съм направил, когато съм срещнал тази жена и за какво сме си говорили в колата.

Обясних всичко с подробности, както се случи. Рейнджърът и полицаят записваха всичко. След това, рейнджърът най-накрая ми обясни защо са тук. Оказа се, че именно той, в началото на 80-те години е бил сред онези, които намират тялото на Сандра в колата й. Когато съм разговарял с дъщерята на Сандра онзи ден, съм посочил такива подробности, които само полицаите, присъстващи на местопрестъплението, можели да знаят.

Рейнджърът добави, че все още, понякога получават обаждания за непозната жена по този път, но когато пристигнат на мястото, никога не я намират там.“