Тялото на монахиня е нетленно 4 години след погребението й


Стотици хора пътуват до манастир в провинциален Мисури, за да видят тялото на монахиня, което не показва признаци на разлагане, четири години след смъртта й.

Тялото на сестра Вилхелмина Ланкастър, която умира през 2019 г. на 95-годишна възраст, е ексхумирано четири години по-късно, за да бъде преместено в параклиса на манастир.

Когато ковчегът е изваден от земята се установява, че тялото на Ланкастър изглежда „нетленно“. Останките са останали непокътнати, въпреки, че тялото не е било балсамирано и е погребано в дървен ковчег.

Това откритие привлича вниманието на някои членове на църквата и предизвиква разследване на удивителното събитие. Епархията на Канзас Сити – Свети Йосиф излиза с изявление относно находката.

От епархията заявяват:

„Състоянието на останките на сестра Вилхелмина Ланкастър разбираемо предизвика широк интерес и повдигна важни въпроси.“

Епархията казва, че „неподкупността“ е много рядка и е „добре установен процес за напредване на каузата за канонизация“, но в случая на Ланкастър процесът все още не е започнал.

Католическата информационна агенция съобщава, че повече от 100 нетленни тела са канонизирани – телата не подлежат на процес на разлагане.

Експертите казват, че не е необичайно телата да са добре запазени, особено през първите няколко години след смъртта.

Четете още: Среща с Небесната царица, Пожарът Пещиго и последвалите чудеса

Експертът по съдебна антропология Никълъс Пасалакуа казва:

„Трудно е да се каже колко често срещано е това, защото телата рядко се ексхумират след погребение. Но има много известни случаи на добре запазени човешки останки.“

Науката обикновено смята, че това е по-скоро случайна мумификация, отколкото чудо, но е известно, че дори и при съвременните методи за балсамиране телата в повечето случаи са подложени на естествени процеси на разлагане.

Монахините са впечатлени и от отличното състояние на запазеността на монашеското расо от естествени материали, с което е погребана сестра Вилхелмина, докато воалът, с който е покрита, е от синтетика и е много повреден от влагата.

Игуменката Сесилия подчертава, че „запазването на расото също е голяма част от това чудо, защото расото е красив знак, че този живот не е всичко“. Когато тялото е извадено от ковчега, монахините го измиват, тъй като по лицето има слой мухъл, след което останките започват бързо да потъмняват при излагането им на въздух.

По време на измиването се оказва, че двете очи на монахинята са все още на мястото си, заедно с миглите и веждите. След това тялото е покрито с восък и положено в параклиса, за да могат всички, които идват, да го видят.

На 29 май тялото е поставено в стъклен саркофаг близо до олтара на Свети Йосиф в параклиса. Досега църквата не е признала нито случая с нетленността на тялото на Вилхелмина, нито случилото се чудо. Всички монахини обаче са съгласни, че се е случило нещо необичайно.


Подобни статии