Страховити разкази за срещи с Бледите пълзящи


Създание, наречено „Бледият пълзящ“ или “Рейк“, все по-често се появява в истории на очевидци. Много паранормални форуми са пълни с такива разкази.

Какво е това явление? Масова истерия, при която въображението кара хората да виждат определен обект? Измислени истории? Или наистина нещо свръхестествено?

Бледите пълзящи“ се наричат ​​хуманоидни същества, които се движат на четири крака и изглеждат като грозни и много слаби хора. Обикновено те нямат дрехи, полови белези, появяват се внезапно и така изчезват.

Най-често Бледите пълзящи се виждат в крайградски райони или в пустеещи земи близо до пътища. Значителна част от съобщенията разказват как Блед пълзящ е минал по пътя пред колата на очевидеца. В тази връзка критиците твърдят, че свидетелите може да са срещнали голямо семейство опосуми.

По-долу Ви представяме няколко истории на очевидци.

Среща в гората

Живея на източния бряг в централна Вирджиния, окръг Хановер. Семейството ми притежава парцел от 10 акра с ниви и гори, където се е състояла една от битките на Гражданската война преди повече от сто години, а именно битката при Матадекин Крийк.

Аз и моите приятели редовно виждаме призрачни войници по тези места, а аномални явления са наблюдавани близо до къщата ми. Понякога ние си организираме лагер в полето или в гората.

Когато лагеруваме в гората, носим пистолети и патрони с нас, но рядко ги зареждаме, по-скоро за да изплашим нежелани гости. И така, през април 2020 г. отидохме на такъв лагер. Вечерта седяхме до огъня, бъбрихме си и пихме кафе.

Беше около 23:30 часа, когато с един от приятелите ми се разходихме наблизо. Беше пълен мрак. Не взехме фенерчета със себе си и просто застанахме на ръба на гората, където звездите се виждаха ясно. Имах пистолет и няколко патрона в себе си.

Говорехме си тихо и изведнъж чухме шум наблизо, сякаш нещо вървеше по тревата и стъпваше по сухите клони. Бяхме нащрек, но не и уплашени. След няколко мига видях какво предизвиква този шум и с вик: “О, мамка му!” светкавично заредих пистолета си като го насочих към обекта. Беше тъмно, но дори в тъмното го виждах.

Беше нещо много слабо, бледо и голямо, което се движеше на четири крака, пълзейки по пътя към хълма. Не изглеждаше особено страшно, по-скоро много странно. Тялото му се гърчеше, когато се движеше. Тогава извикахме на другите си двама приятели да дойдат.

Когато съществото се приближи до нас, всички извикахме едновременно, но не от страх, а по-скоро от неприязън и чувство за нещо неразбираемо. Съществото изчезна зад едно дърво и спря, след което няколко пъти подаде главата си иззад ствола. Опита се да пропълзи в нашата посока, но отново се върна зад дървото и това се случи няколко пъти.

Движеше се бавно, но с резки движения. Наблюдавахме го около две минути, след което изчезна и не го видяхме повече. Предположих, че се крие в дълбините на гората. Нашите двама приятели, които дойдоха по-късно и видяха съществото за по-кратко от нас, казаха, че това е някакво животно. Извадих куршумите от пистолета и всички се върнахме в лагера.

На следващия ден отидохме отново на онова място и открихме необичайни отпечатъци върху гнилите листа и почвата, където се движеше съществото. Един от моите приятели се смята за добър следотърсач, но не можа да каже какво същество е оставило тези следи. Последвахме следите в гората, но скоро ги загубихме. В гората намерихме оглозган череп на коза без тяло, сложен внимателно върху листата …

***

Ръмжащият на полето

През лятото на 2008 г. живеехме в къмпинг, където правехме различни продукти, които след това продавахме на близкия битпазар в Хънтингтън, Западна Вирджиния. Една юлска вечер ми беше толкова горещо, че излязох от моя ван и видях племенника си. Той също не можеше да заспи от жегата и седеше отвън с телефона си.

Решихме да се разходим по посока на битпазара. Минахме покрай дългата сграда и седнахме на бетонна плоча. Фенерът на върха на сградата осветяваше добре близкия район. Пред нас имаше открито поле, отвъд което започваше гората. До дърветата имаше голям билборд, който беше ярко осветен, но всичко останало беше в пълен мрак.

Седяхме и си говорихме, когато изведнъж забелязах нещо мърдащо и бяло, което беше до дърветата в края на полето. Посочих го на племенника си, но и той не можеше да прецени какво е.

Тогава съществото започна да навлиза в полето, движеше се сякаш пълзеше и се придържаше близо до земята. Когато стигна до осветената зона, спря за момент и погледна към нас. След това рязко подскочи, прескачайки осветената зона с едно движение и в този миг ясно се видя дългото му бяло тяло.

Четете още: Мъж разказва за срещите си със зловещ хуманоид: „Нямаше лице, само чернота …“

Беше много слабо и бяло-сиво на цвят. След скока се оказа доста близо до нас и започна бавно да се приближава. Гледахме създанието и седяхме по местата си замръзнали от страх и изненада.

Когато се приближи съвсем, можех да го видя в големи детайли. Беше дълго около 160 см, но изглеждаше болезнено слабо. Цялото му тяло беше голо и без косми, главата му нямаше коса. Кожата беше много бледа. Съществото се движеше прегърбено, така че гърбът му се издуваше нагоре, а задните му крака от коленете бяха обърнати назад, тоест като лапите на животно.

Ръцете му бяха подобни на човешките, само че много слаби и дълги. Имаше дълги нокти на слабите си дълги пръсти. Големи черни бадемовидни очи се открояваха на лицето му, ушите му бяха много малки и почти невидими, устата му беше полуотворена и в нея се виждаха остри зъби. Устните бяха почти невидими. Носът беше обърнат нагоре толкова силно, че беше почти плосък.

Съществото бавно пълзеше към светлото петно, в което седяхме. То ни погледна и издаде тихо ръмжене. Освен този звук, всичко, което чувах, беше как сърцето ми бие в гърдите. Създанието седна и започна да ни гледа накланяйки глава наляво, сякаш обмисляйки какво да прави сега.

Внезапно вдигна кльощавите си ръце и скочи в кръга от светлина, издавайки още по-силни ръмжащи звуци. Веднага скочих на крака и вдигнах юмруци, сякаш готов за бой. Тогава съществото се обърна назад и се втурна да тича през полето. Чухме го да шумоли сред дърветата и изчезна …

***

Чудовище на пътя

Работя като парамедик в провинциална Вирджиния, което означава, че често трябва да пътувам по горски или планински пътища. Това се случи през лятото на 2016 г.

Една нощ към 2-3 часа ми се обадиха и тръгнах за адреса. С партньора ми сме минавали по този път много пъти. Когато направихме нов завой, видях нещо, от което все още настръхвам.

Съществото седеше на тревата отстрани на пътя, силно свито, прегърбено, беше много бледо, напълно бяло и първото нещо, което ясно видях, бяха много дългите му ръце и крака. Неестествено дълги и тънки. Пръстите на ръцете и краката му бяха еднакво дълги.

Ако стоеше изправено, щеше да е високо колкото висок човек. Не можех да видя лицето му по никакъв начин, защото гледаше някъде настрани. От вида на това същество изпаднах в шок, не можех да кажа и дума, дори да го покажа на партньора си. Просто се обърнах към човека до мен и той разбра по изражението на лицето ми, че има нещо ужасно.

Изминахме няколко десетки метра от мястото, където видях създанието, когато решихме да обърнем и да се върнем, но там вече нямаше никой. Не посмях да изляза от колата, но партньорът ми излезе и освети с фенера в различни посоки. Там също нямаше нищо.

Това създание ми напомни за бледото чудовище без очи от филма „Лабиринтът на Пан“, но беше толкова кльощаво, че можех да видя всяка кост в тялото му.

***

Изпълзява от дупката

Все още не мога да намеря думи, за да обясня колко е страшно, главно защото е напълно нечовек и определено не е животно.

Появява се всяка вечер зад къщата на приятелите ми, която е недалеч от дома ми. Всичко започна миналата есен. Домовете ни се намират в Северна Флорида, близо до Вакула, в провинцията. В къщата на моите приятели има буйни гъсталаци от див бамбук, растящи върху руините на стара къща.

Първоначално на това място забелязахме голяма могила от пръст, счупен бамбук и фрагменти от старата къща. След това хълма започна да става все по-голям и по-широк и тогава под него забелязахме няколко изкопани дупки. През една нощ „нещо“ започна да пълзи от една от тези дупки. Беше толкова ужасно, че кучетата на моите приятели, които са държани в задния двор, се ужасиха и започнаха да вият да ги пуснат в къщата.

Това същество или същества са изкопали толкова много дупки, че цялата земя до тази къща изглежда нестабилна, сякаш всеки момент може да пропадне. Приятелите ми казаха, че чуват звуци идващи изпод пода на кухнята им.

Това, което ние лично видяхме, беше бледа и слаба фигура със странни крайници. Движеше се бързо и почти незабележимо, виждаше се само блясъкът на жълтите очи. Не знаем какво да правим … Никой от нас не смее да се доближи до този хълм и да го разгледа.