Какво ни прави такива, каквито сме? Каква е същността на нашата идентичност и усещане за нашето място в света?
Това се обсъжда от векове, но едно нещо е сигурно – нашата памет играе най-важната роля. Без нашите спомени, нишките, които ни държат събрани, ще се разпаднат. Какво се случва, когато спомените ни бъдат изтрити и в главата ни остане само „празен лист“?
По-долу Ви представяме селекция от случаи, в които хора изчезват само за да се върнат мистериозно, без да си спомнят какво се е случило с тях и дори да не разбират кои са всъщност.
Ансел Борн
Първият ни случай датира от края на XIX век и се отнася за 61-годишния Ансел Борн, евангелски проповедник и дърводелец, живеещ в Ковънтри, Роуд Айлънд, САЩ. През януари 1887 г. той напуска Роуд Айлънд и изчезва взимайки всичките си спестявания.
Оказва се, че отива в Нористаун, Пенсилвания, въпреки, че никога не е ходил там. Отваря магазин за офис-консумативи на името на Албърт Браун и започва нов живот. И тогава той отново попада в мистериозна ситуация.
Никой не знае защо внезапно си събра багажа и заминава да търгува с канцеларски материали, като се има предвид, че винаги е бил дърводелец и няма друга професия.
На 14 март 1887 г. Борн или „Браун“, се събужда рано сутринта и разбира, че не знае къде се намира. Всъщност той все още мисли, че е началото на януари и няма представа, че са минали два месеца. Когато му казват, че се казва Браун, той отрича и започва да настоява, че е дърводелец на име Ансел Борн.
Новият му живот като Браун изглежда е напълно изтрит от паметта му, тъй като той няма спомен да е отварял магазин за офис-консумативи и изобщо да се е местил в Пенсилвания. Местни лекари го преглеждат и заключават, че страда от форма на амнезия, но не е ясно защо се е случило това, тъй като няма видими наранявания или рани.
Всичко изглежда така, сякаш си е легнал предишната вечер с личността на Браун, а на сутринта се събужда в личността на Борн. Неговата личност и спомени като Борн са напълно непокътнати, той си спомня много добре как е проповедник и дърводелец в Ковънтри, Роуд Айлънд.
Още по-странно е, че психологът Уилям Джеймс от Харвардския университет и Ричард Ходжсън от Обществото за психични изследвания, които изучават случая с Борн/Браун, откриват, че под хипноза могат да извикат Браун и Борн на разговор. Нещо повече, и двамата, изглежда, не знаят за съществуването на другия.
Случаят Ансел Борн става известен като един от най-ранните документирани случаи на „личностна раздвоеност“ свързана с нея амнезия, както и възможен случай на така наречената „дисоциативна фуга“, когато съзнанието на индивида изчезва и той не помни какво се е случило преди, а на фона възниква друго съзнание, често под различно име.
Какво се случва с този човек и защо изведнъж в съзнанието му се появява нова личност, която живее два месеца нов живот като Браун, а след това изчезва безследно, оставяйки Борн без спомени от този живот? …
Между другото, именно този инцидент е вдъхновил писателите да създадат героя Джейсън Борн от книгата и филма „Самоличността на Борн“ (The Bourne Identity).
Четете още: Живите факли – най-зловещото паранормално явление за всички времена
Джоди Робъртс
През 1985 г., Джоди Робъртс, бивша репортерка на Нюз Трибюн, внезапно и необяснимо изчезва в Такома, Вашингтон. Изчезването й остава неразкрито. В същото време в Търговски център в Колорадо мистериозно се появява странна жена, която не си спомня коя е и как е попаднала там.
Приета е в болница и прекарва там четири месеца, през които никой не може да разбере коя е тя. В крайна сметка тя получава нова самоличност с името Джейн Дий и започва нов живот в Колорадо, без да си спомня коя е и откъде е.
В същото време семейството й във Вашингтон я оплаква, вярвайки, че е станала жертва на неизвестни престъпници.
През 1989 г. Джейн Дий се омъжва и се мести в Аляска, където живее в рибарско селище на брега на остров Баранов. Тя има четири деца и стартира Компания за дизайн на уеб страници в Интернет.
Дванадесет години след като изчезва, някой, който я познава от Вашингтон, я среща случайно в Аляска. Скоро тази история се разгласява от всички вестници и журналистите се състезават помежду си, за да съобщят, че изчезналата във Вашингтон жена живее в Аляска с пълна загуба на памет и под ново име.
Когато “Джейн Дий” се среща с роднините си във Вашингтон, те веднага я разпознават като Джоди Робъртс, въпреки изминалите години, но тя не може да си ги спомни.
Изобщо не си спомня нищо от предишния си живот и изглежда много смутена от цялата тази шумотевица около нея. Въпреки всички опити на близките й тя не си спомня нищо от живота на Джоди Робъртс.
И тогава тя изчезва от дома си в Аляска, също така внезапно, както се случвя в Такома, оставяйки съпруга и децата си. Оттогава никой никога не я е виждал, къде е и какво се е случило с нея.
Амбър Гервък
На 9 април 2011 г., 33-годишната майка на четири деца Амбър Гервък излиза от дома си в Джаксън, Мичиган. Наскоро тя преминава през развод, но децата остават с нея и тя не изглежда депресирана.
Тя така и не се връща у дома, а колата й е намерена в Джорджия, на около 48 километра от къщата на родителите й, с ключове и документ за самоличност в жабката. Няма доказателства, които да показват какво се е случило с нея, след като е спряла на онова място.
Месец по-късно една жена влиза в полицейското управление на Джолиет, Илинойс, и казва, че не помни името си и откъде е. Джолиет се намира на около 966 километра от мястото, където е намерена колата й.
Жената няма следи от травма и никакви следи от наркотици или алкохол в кръвта, но твърди, че не помни абсолютно нищо за себе си.
С течение на времето тя възвръща част от паметта си, но по-голямата част от живота й остава в мъгла и никой не знае защо. Тя е официално диагностицирана с „психогенна амнезия“, известна още като „дисоциативна амнезия“, вид дисоциативна фуга, обикновено причинена от някакъв вид травма, психологическа или физическа.
Въпреки, че Амбър Гервък не помни нищо за изчезването си, тя предполага, че в един момент е била нападната. Споделя, че смътно си спомня как е имало някой в колата й с нея и й е говорил нещо:
„Спомням си, че се гледах в огледалото и изпадах в паника, без да знам кой е този човек, който виждам в отражението. Това беше най-лошото нещо на света. Все още не изглеждам това, което очаквах, когато се гледам в огледалото. След това нищо не помня.
Не си спомням да съм карал до Джорджия. Не помня как стигнах до Илинойс. Не си спомням да съм бил в парка. Не си спомням да съм говорила с полицията. Не помня как стигнах до болницата. Звучи безсърдечно, но не бях въодушевена, когато ме намериха и казаха, че имам деца. Не ги помнех тези деца. Знаех, че са мои, защото ми казаха, че са мои, но не помнех нищо за тях.”
В този случай нейната амнезия може да е причинена от мозъка, който й помага да се справи с някаква травма, може би стреса от развода.
Д-р Джейсън Бранд, професор по психиатрия и поведенчески науки в Медицинския факултет на университета Джон Хопкинс, казва за такива случаи:
“Това не са мозъчни проблеми. Това не са състояния, при които има аномалия на мозъка, това правят самите хора, това са поведенчески разстройства. Самите им мозъци са здрави, но неговото “програмиране” просто е объркано.
Когато виждаме тези пациенти, често им казваме: “Вижте, добрата новина е, че ще се оправите. Няма нищо лошо в мозъка ви. Имате здрав мозък.”
Човек наистина е добре с паметта. Те просто не го получават, когато го искат. С течение на времето и с лечението паметта може да се върне. Това е един вид психологическо бягство. Не искам да кажа, че това е умишлено решение, но много често се прави несъзнателно. Това е начин на психиката да избяга от непоносима ситуация.”
