|

Странни изчезвания, паранормални явления и ужасяващи преживявания в парк Ел Малпаис


Националният парк Ел Малпаис се намира в Ню Мексико, САЩ. Той е известен със своите живописни купчини от втвърдена лава и вулканична шлака.

От испански името му се превежда като “пустош“, а местният пейзаж наистина изглежда постапокалиптичен и доста мрачен.

Вулканичните полета са осеяни с пещери, натрупана втвърдена лава, скали с остри ръбове, купища камъни с различни форми, и затова паркът е много популярен сред спелеолозите и екстремните туристи.

Индианците смятат района за свещен, пълен с духове и магия. И там наистина се случва нещо странно – редовно изчезват хора при съмнителни обстоятелства. Някои никога не са открити, а на други са намирани останките, като причината за смъртта им често е невъзможно да се установи.

Възможно е да са попаднали в пукнатини или да се изгубили в безбройните неизследвани пещерни проходи, но някои хора изчезват там, където има отдавна утъпкани надеждни маршрути, и където неизменно биха намерени при издирвателни дейности.

На 20 юни 2002 г. 46-годишният Джеймс Чатман и неговата 20-годишна дъщеря Кристал отиват в Ел Малпаис на еднодневна екскурзия, за да се разходят из полетата от лава. За последен път са видени вечерта, когато са се насочили към място, наречено „Биг Пайп“ – струпване на тунели от лава с обща дължина около 27 километра.

Биг Пайп се счита за доста безопасно място за разходка, тези пасажи са добре проучени и много хора ги посещават без никакви проблеми.

Джеймс и Кристал не се завръщат … След като и на следващата сутрин никой не ги вижда, а колата им все още е на паркинга, започва издирването им, в което участват над 250 души със самолети и екип от кучета. Но не са открити следи от изчезналите …

Осем години по-късно, в парка е открита купчина изсъхнали човешки кости, заедно с оръфани дрехи и кредитни карти. Според тях се установява, че това са останките на Джеймс Чатман и дъщеря му.

Но костите само предизвикват поредица от нови въпроси без отговор. Първо, останките са намерени на 8 километра от Биг Пайп, в много труден скалист район и никой не може да разбере как са попаднали там. Защо Джеймс и Кристъл ще отидат толкова далеч от туристическата пътека и ще се катерят по стръмните скали?

Второ, Джеймс и Кристъл не са носили туристическа екипировка със себе си – специални ботуши и оборудване за катерене. В същото време останките им са открити на доста голяма надморска височина.

Трето, експертите внимателно изследват останките, но не могат да разберат причината за смъртта им. Нищо не показва, че са нападнати от диво животно, не са открити следи от огнестрелни рани или порязвания от оръжия с остриета.

Може да се предположи, че Джеймс и Кристъл по някаква причина са напуснали тунелите и са отишли ​​на друго място, след което са се изгубили. И за да разберат къде се намират, решават да се покатерят на голяма скала и да се огледат. Но какво се случва с тях тогава? Защо не са слезли долу, а умират там?

Изчезването и смъртта на Джеймс и Кристъл са много странни и зловещи, но поне са намерени. От 2002 г. още петима души изчезват в парк Ел Малпаис, но без следа.

Възможно е разкриването на тези изчезвания да се крие в разказите на туристи, които са наблюдавали различни аномални явления в района.

Четете още: В Клъмбър Парк, Нотингамшър, е заснето демонично създание (видео)

По-специално, те говорят за необясними електрически неизправности, повреди на компасите, чувството, че някой ги наблюдава отблизо и преживят необясними пристъпи на замаяност и дезориентация. Някои изведнъж се разболяват и започва да им прилошава.

Има и истории за мистериозни летящи светлини, безплътни гласове, звук на музика, идващ от нищото.

Много туристи съобщават, че в даден момент са се почувствали дезориентирани или объркани без известна причина, което ги е накарало да започнат да ходят в кръг и да се губят дори в непосредствена близост до туристическата пътека.

Някои казват, че са усетили нещо странно по пътеката, а после изведнъж се оказва, че са минали няколко часа, въпреки, че за тях изглеждало, че са минали най-много десет минути.

Има и туристи, които изчезват в парка за няколко часа, и когато ги намерят те разказват, че са преживели нещо ужасно и непонятно.

Един от тях описва подробно какво се е случило с него:

„За малко да се изгубя, когато отидохме с приятелите ми в пещерата. Когато отидохме там се разделихме. Тогава чух музика и почувствах непреодолимо желание да тръгна в посоката, от която се чуваше.

Имаше един мъничък проход, през който по някакво невероятно чудо се приплъзнах като червей, а не съм никак кльощав. Слушах тази музика почти час преди да спре. Беше наистина страховито, но беше най-хубавата музика! Мисля, че бяха флейти.

Следях тези звуци като луд и сякаш бях извън контрол. Буквално пропълзях 15 метра надолу по пътеката, където беше ужасно тясно. Там нямаше светлина, всичко беше в мрак.

Беше толкова тясно, че не можех да използвам ръцете си и трябваше бавно да се издърпам обратно, като движа петите си.

Мисля, че няколко неща ме изведоха от този транс. Едно от тях беше, че гърдите ми станаха прекалено стегнати, за да дишам лесно. Второ, стигнах до завой в тесен тунел, който се обръща на 90° и тръгва нагоре, и не можех логично да разбера как да огъна тялото си, за да продължа.

В горната част на тунела виждах стая, в която светеше светлина, и чувах лека музика, идваща оттам.

Ако бях заклещен там завинаги, не мисля, че приятелите ми биха могли да чуят писъците ми. Когато се върнах, отне ми 10-15 минути, за да пропълзя тези 15 метра, приятелите ми бяха там и както се оказа, те вече бяха започнали да ме търсят и бяха объркани къде съм отишъл. За тях, когато изпълзях от този малък тунел, всъщност излязох от нищото.

Не им разказах какво се случи, защото не исках да ги плаша. След няколко часа се върнахме в нашия лагер. Просто им казах, че съм проучвал страничен тунел и толкова.

Други много зловещи неща са се случвали на мен и моите приятели там, в парка Ел Малпаис. Това е много опасна зона. Там има толкова много магнетизъм, че батериите, електрониката и компасите са ненадеждни. Дори на самолети не е разрешено да летят над мястото.”


Подобни статии