Странни експерименти, свързани със задгробния живот (видео)

Странни експерименти, свързани със задгробния живот …


От много дълго време човечеството се опитва да разбере има ли задгробен живот. За някои, отговорът е в религията. Други продължават да търсят и често използват странни методи, за да разберат дали смъртта е краят на всичко.

Представяме Ви някои от най-интригуващите и странни начини, с които хората са се опитвали да докажат или да опровергаят тази загадка.

Експериментът с 21 грама

Тази история създава интересна, макар и несъвършена теория. През 1901 г., д-р Дънкан Макдугъл, физик от Масачузетс, провежда поредица от експерименти, които трябва да изяснят дали човешката душа има тегло. Не в мистичния смисъл, а по-скоро тежест като физическо свойство.

Макдугъл иска да разбере дали има значителна промяна в масата на пациентите му по време на смърт. Той експериментира с шест тежко болни пациента, страдащи от туберкулоза.

Според Макдугъл, всичките шест са загубили приблизително 21 грама, след като са поели последния си дъх.

Като контролна мярка той използва 15 кучета, но не забелязва промяна в теглото. Поради това, той стига до заключението, че разликата в теглото може да се отчете като теглото на човешката душа.

Колкото и интересна да е неговата теория, тя няма научна основа и се оказва, че Макдугъл е грешал, умишлено или не, когато е публикувал резултатите си. Всъщност само един от пациентите му е загубил 21 грама след смъртта си и има разумно обяснение за загубата: след смъртта белите дробове вече не охлаждат кръвта и може да настъпи изпотяване.

Водата, загубена чрез изпотяването след смъртта, може да е липсващите 21 грама. Що се отнася до горките жертвени кучета, те не са имали потни жлези, през които да загубят вода.

Електронни гласови явления

Електронните гласови явления са странни звуци, които понякога се появяват на електронни записи. Тези, които вярват в паранормалното твърдят, че те са безплътните гласове на починали.

Звуците обикновено не се чуват по време на записа, но се появяват по време на възпроизвеждане.

Гледайте видеото.

Първият човек, който се опитва да запише духовния свят, е американският фотограф Атила вон Салай. Първоначалните му експерименти са направени със запис от 78 оборота в минута през 1941 г., но той е имал минимални резултати с тях.

Салай регистрира първия си „успех“ през 1956 г., когато започва да използва касетофони. Сред първите съобщения, които получава, са: „Хот-дог, Арт!“, „Това е Джи!“ и „Весела Коледа и честита Нова година на всички вас!“.

През годините много хора се опитват да общуват с мъртвите чрез електронните гласови явления. Някои дори твърдят, че са изградили устройства, специално проектирани да го правят. Сред най-известните са Spiricom на Уилям О`Нийл и Ghost Box на Франк Съмптион.

Тайният код на Худини

Худини с голямо удоволствие говори за медиумите като за измамници. Неприязънта му към тях идва от неприятно преживяване, което е имал, докато се опитвал да се свърже с починалата си майка Сесилия, с помощта на съпругата на сър Артър Конан Дойл.

Тя и други ясновидци са предоставили на Худини съобщения, за които твърдят, че идват от майка му.

Худини забелязва, че съобщенията са твърде непоследователни, за да идват от Сесилия. Още повече, че съобщенията са на английски, но майка му никога не е говорила английски език. Екстрасенсите споменават и кръстове, въпреки, че майка му е еврейка.

Това кара Худини да повярва, че сеансите, на които е присъствал, не са нищо друго освен шоута, измислени от шарлатани.

За да попречи на медиумите да твърдят, че са се свързали с него след смъртта му, Худини установява таен код, който само той и съпругата му знаят. Кодът се състои от десет произволни думи, взети от писмо, получено от Дойл.

След смъртта му, съпругата на Худини провежда сеанси на Хелоуин десет последователни години. Той така и не се появява …

Четете още: Проклятие от гроба: случаят на Джони Франк Гарет

Божият шлем

Изобретателят Стенли Корен и неврологът Майкъл Персингър се обединяват, за да създадат Божия шлем. Устройството се състои от няколко бобини, прикрепени към шлем за моторни шейни.

Според Персингър, намотките генерират флуктуиращи магнитни полета, които водят до „мистични преживявания и променени състояния“. Полетата, генерирани от Божия шлем, не са толкова силни, колкото тези, използвани при транскраниална магнитна стимулация. Те са толкова силни, колкото тези, генерирани от обикновен сешоар.

Хората, които са участвали в експеримента на Персингър, съобщават, че са усетили присъствия, като ангели или починали роднини, а един участник дори твърди, че е видял Бог.

Неговите думи са всичко, от което се нуждае пресата, за да нарече устройството на Персингър – Божият шлем. Самият невролог твърди, че четирима от петима души, които са сложили шлема, са усетили някакво присъствие или съзнателно същество.

През 2004 г., екип от шведски изследователи се опитва да повтори експеримента при контролирани условия, но нямат успех. Те стигат до заключението, че резултатите от експеримента на Персингър са изкривени от собствената податливост на участниците. Не откриват връзка между слабите магнитни полета генерирани от шлема и променените състояния на възприятие.

Без да се колебаят, Персингър и неговият екип разработват друго устройство, наречено Октопод. Това е предполагаем подобрител на настроението и генератор на променени състояния.

Екип от изследователи го тества и установява, че няма ефект от Октопод, независимо дали е включен или изключен. Въпреки това те заключават, че „допълнителни изследвания … са оправдани“.

Прераждане-Регресия

Противоречивият документален филм „Reincarnation/Past-Life Regression“ е направен през 1983 г. от австралийския психолог Питър Рамстер и е фокусиран върху регресията до минал живот чрез хипноза.

Експериментите му разкриват някои интересни подробности. Една от пациентките му – Синтия Хендерсън, си припомня минал живот, който е водила по време на Френската революция. Под хипноза тя говори свободно френски и си спомня места, които вече не съществуват.

Местата, които си спомня, са включени в стари карти и документи, до които тя няма достъп преди експеримента.

Друга пациентка – Гуен Макдоналд, е твърда скептичка преди регресията си. Тя си спомня живота си в Съмърсет между 1765 г. – 1782 г. Много факти за живота й в Съмърсет, които би било невъзможно да се прочетат в книга, са потвърдени от свидетели, когато тя е отведена там.

Когато я отвеждат със завързани очи в района в Съмърсет, тя отлично се ориентира, въпреки, че никога не е била извън Австралия. Тя знае местоположението на водопад и мястото, където са били стъпалата. Местните жители потвърждават, че стъпалата са били премахнати преди около 40 години.

Гуен посочва кръстовище, където твърди, че е имало пет къщи. Проверките доказват, че това е било така, и че както тя заявява една от къщите се е наричала „Ябълковата къща“. Сградите са били съборени преди 30 години.

Знае правилно имената на селата, каквито са били преди 200 години, въпреки, че на съвременните карти те не съществуват или имената им са променени.

Тя описва правилно начина, по който група друиди провеждат своя пролетен ритуал на хълма Гластънбъри, а това е факт, неизвестен за повечето университетски историци.