Среща с Небесната царица, Пожарът Пещиго и последвалите чудеса


През 1859 г. в американския щат Уисконсин живее 24-годишната Адел Брисет. Тя имигрира в района с родителите си от Белгия.

Семейството живее в отдалечена ферма близо до малкото селище Люксембург – тихо място, където не се случва нищо интересно.

През октомври 1859 г. Адел отива в местната църква и казва на свещеника, че докато се разхождала в гората, видяла непозната жена обляна в бяло сияние, облечена в ослепително бяла рокля, жълт колан и корона във формата на звезда.

Според Адел, в началото между две дървета се появило ярко сияние, което силно изплашило момичето. То паднало на колене и започнало да се моли, а междувременно светлината придобила определена форма и се появила забележително красива жена.

Косата й била кестенява, очите – дълбоки и тъмни, а на лицето й греела мила усмивка. Адел потреперила от страх, а видението постепенно изчезнало.

По някаква причина, свещеникът бил сигурен, че Адел ще види тази жена отново и я помолил следващия път да попита непознатата коя е. Скоро момичето отново вижда красивата жена в гората.

Тя попитала коя е тя, а жената отговорила:

Аз съм Небесната царица, която се моли за обръщането на грешниците и желая ти да направиш същото.“

Когато Адел разказва на свещеника за срещата, той решава, че това е Дева Мария. Адел споделя, че „Небесната царица е наредила откриването на религиозно училище за местните деца“.

По-късно се построява малък параклис на мястото на явяването на „Небесната царица“, а през 1861 г. там е издигнат по-голям параклис с надпис „Богородице на добрата помощ, моли се за нас“. Това място става светилище на Дева Мария, а в по-късните години до него е построено училище.

Училището и храма днес

Скоро, из цялата околност се разпространяват слухове, че в този параклис по чудодеен начин се излекуват сакати и болни, и все повече хора започват да го посещават.

На 8 октомври 1871 г. в дивата природа на североизточен Уисконсин избухва поредица от горски пожари, които движени от вятъра бързо се разпространяват и прерастват в мощна вихрушка, която хищно поглъща всички селища по пътя си.

Само за два дни така нареченият Пожар Пещиго унищожава хиляди квадратни километри градове, огромни гори и убива близо 2500 души, което го превръща в най-смъртоносния горски пожар в човешката история.

В град Пещиго, който е най-големият град в района, и от който пожарът носи името си, свещеникът Питър Пернин, пастор на Сейнт Мери и няколко енории в региона, е в църквата си в деня, когато пожарите започват и вижда огънят да идва към неговата църква.

По-късно той разказва:

Погледнах надясно и наляво, пред себе си и нагоре и не видях нищо заради пламъците … Не видях нищо освен огромни пламъци, покриващи небето, търкалящи се един върху друг с бясна сила.“

Опитвайки се да спаси поне част от църковното имущество, свещеникът натоварва църковната скиния на каруца и я откарва до реката, хвърля скинията във водата, а тя изплува. Два дни по-късно, скинията и всичките й вещи са открити да стоят на дънер надолу по течението на реката, напълно невредими, въпреки факта, че всичко наоколо е овъглено от пламъците. Дори копринените тъкани на тапицерията не са пострадали.

Това събитие се смята за чудо, но в сравнение с това, което се случва след това, може да се нарече „малък и незначителен инцидент“.

Четете още: Евхаристийното чудо в Мексико – хостията пулсира като сърце (видео)

Събитията се развиват в параклиса на Дева Мария на добрата помощ, където Адел Брисет и близките й се опитват да измислят какво да правят срещу пожарите. Огънят около параклиса ги е обградил изцяло и е толкова силен, че е невъзможно да се напусне мястото. Първоначално Адел има шанс да избяга, но решава да остане, за да помогне на местните.

Когато пламъците се приближават, призовавайки силата на Бог, Адел и няколко други вдигат статуята на Дева Мария и я пренасят в процесия около територията на параклиса. Те обикалят около параклиса отново и отново със статуята в ръцете си, чакайки със страх огънят да ги погълне.

Изведнъж се случва нещо необяснимо. Огънят, който е като непроницаема стена и вече достига оградата, сякаш се натъква на невидимо препятствие.

Според очевидци, пламъкът започва да се раздухва в обратна посока и огънят не докосва нито оградата, нито другата територия на параклиса. Няколко часа по-късно бързо се появяват облаци и се изсипва силен дъжд, който потушава пожара.

Когато на следващата сутрин е възможно да се огледа засегнатата зона се оказва, че пожарът е изпепелил почти всичко в района, но параклиса, училището и малкия парцел в гората, където е статуята на Дева Мария не са засегнати.

По-късно свещеник Пернин описва всичко като „Изумрудения остров в море от пепел“. Той не го нарича чудо, а твърди, че Дева Мария бди над това място и ги пази.

В мемоарите си свещеникът пише:

Нямам намерение да давам присъда за появата на Пресвета Богородица и благочестивите поклонения, които са резултат от това. Църковните власти все още не са говорили по този въпрос, те мълчаливо оставят добрата кауза да продължи напред, чакайки, може би, за някои по-ярки и неопровержими доказателства, преди да обявят чудото.

Далеч съм от идеята да изпреварвам църковния съд. Имам само още една дума да добавя. Ако някой от моите читатели има възможност, нека да отиде там и да посети това скромно място за поклонение. То е уникално по своята същност.

Там те ще могат да видят и разпитат Адел Брисет, която без да иска е душата и героинята на мястото. И съм сигурен, че като мен всички, които отиват там с честни намерения, ще се върнат поучени и щастливи по душа, ако не и убедени в реалността на явяването на Богородица.“

Тези събития в Уисконсин се считат за противоречиви в продължение на десетилетия от Католическата църква, но на 8 декември 2010 г. те официално са признати. Това е единственият такъв признат “феномен за Дева Мария” в САЩ.

Адел Брисет в напреднала възраст

Епископ Дейвид Рикен от епархията на Грийн Бей казва:

Заявявам с морална сигурност и в съответствие с нормите на Църквата, че събитията от октомври 1859 г. наистина демонстрират същността на свръхестествената природа и с настоящото одобрявам тези явления като достойни за вяра от вярващите християни.

Адел Брисет умира през 1896 г., но параклисът и училището на Дева Мария все още съществуват в Ню Франкен, Уисконсин. През 2016 г. американските епископи обявяват Дева Мария на добрата помощ за национално светилище.

Този параклис все още е популярно място за поклонение на много вярващи, особено на 15 август – католически празник, известен като празника на Успението на Пресвета Богородица.

Що се отнася до скинията, спасена от отец Пернин, тя се съхранява в Музея на огъня в Пещиго и е друго популярно място за поклонници.

Какво се е случило там и има ли някакво чудо, или всичко е просто съвпадение, примесено с градска легенда? Каквото и да е, районът става много важен религиозен обект и неговото наследство продължава да живее …