Случаят с агресивния полтъргайст от Саут Шийлдс


В началото на 2000-та година, в тихия английски крайбрежен град Саут Шийлдс, живеят младата двойка Марк и Мариан (истинските им имена никога не са публикувани), заедно със сина им Робърт.

До декември 2005 г. за тях всичко е спокойно, но изведнъж ги връхлита истински кошмар. Отначало всичко е доста „безобидно“ – вратите на стаите започват да се отварят и затварят сами. След известно време започва да се чува чукане по стените, а мебели и други предмети се местят сами.

Един ден съпрузите виждат, че два стола са поставени един върху друг на масата, а големият скрин по някакъв начин се е преместил от спалнята в стаята на тригодишния Робърт. Марк и Мариан започват редовно да чуват странни звуци, подобни на плъзгане на мебели по пода, а когато влизат в стаята на сина си, която в онзи момент е празна, виждат, че всички мебели са преместени.

Тематична снимка

Тези звуци и движения на мебелите много плашат съпрузите. Всеки път, когато ги чуят горе, те се свиват и не се качват в спалнята и детската стая, докато всичко не утихне. По-късно температурата в стаите започва да се променя и към глухите удари по стените се присъединяват бързи и остри звуци, сякаш някой удря с юмруци по стената.

Всички тези плашещи явления приличат на дейността на класически полтъргайст. Скоро негов обект стават играчките на малкия Робърт, които буквално оживят и започват да живеят свой собствен живот.

Първият път това се случва късно вечерта, когато Марк и Мариан се приготвят за лягане и са в спалнята си. Изведнъж Мариан усеща, че нещо я удря по главата, падайки от тавана. Навеждайки се към пода, тя вижда падналото плюшено куче на Робърт.

Това е много странно, защото самият Робърт дълго време спи в собствената си стая и няма навика да носи играчките си в стаята на родителите си. Освен това не става ясно как играчката се е озовала на тавана, от който е паднала.

Марк и Мариан стоят няколко минути и се чудят какво се е случило с плюшеното куче, когато отгоре и от стените върху тях се излива „дъжд“ от играчките на сина им. Играчките се появяват сякаш от нищото и се хвърлят върху хората със сила.

Понякога те спират и сякаш замръзват, увисвайки във въздуха, след което политат отново по същата траектория, което изглежда напълно сюрреалистично. Двойката се опитва да се защити от летящите играчки с одеяло, но нещо изтръгва одеялото от ръцете им и го хвърля настрани.

Изведнъж Марк изпищява силно от болка и Мариан вижда 13 червени драскотини по голия му гръб. Веднага след това играчките спират да летят към тях. Всичко приключва така внезапно, както и започнало. Драскотините на Марк по гърба изчезват до сутринта.

Двойката се надява, че след такава яростна атака невидимият Демон най-накрая ще се успокои, но всичко тепърва започва. Играчките на сина им продължават да ги плашат, появявайки се на различни места в къщата. Плюшен кон е намерен да виси на юздите си от вентилатор на тавана в хола, а играчка-заек веднъж е открит на стълбите с нож за хартия в лапите.

През нощта чуват играчки на колела да се движат сами из къщата и играчки, захранвани с батерии, като пожарна кола, да се включват и изключват сами. Малко след това мивката на банята се напълва с яркочервена вода, която прилича на кръв, а няколко минути по-късно изчезва сама.

Нещата стават още по-зловещи, когато на магнитната дъска в стаята на малкия Робърт започват да се появяват заплашителни съобщения: „Ти си мъртъв“, „Върви си“, „Умри“, „Почивай в мир“, „Отиди при майка си“ и т. н. До тези надписи, съставени от магнитни букви, понякога се появяват напълно неразбираеми символи.

Тогава тригодишният Робърт едва е започнал да разпознава букви и все още не може да пише, така че е невъзможно да се предположи, че той прави всичко това. Освен това Мариан скоро започва да получава подобни заплашителни съобщения на телефона си. Всички те сякаш изникват от нищото, тъй като е невъзможно да се определи изходящият телефонен номер.

След това същото нещо започва да пристига на нейния имейл адрес и изходящият адрес също е неизвестен. Едно от тези съобщения гласи: „Вземи го, кучко“, друго: „Умри веднага“, и още: „Приготви се да умреш днес, ще дойда за теб“, „Ще те хвана, когато спиш, ще дойда при теб, когато спиш, кучко“.

Четете още: Полтъргайст тероризира обитатели на къща в Хъмпти Ду, Австралия

Всичко това само по себе си е напълно зловещо, но заплахите не са изпълнени, никой не отива при Мариан и малко по малко тя дори започва да свиква с тези съобщения. Но тогава агресията на полтъргайста се прехвърля към Робърт.

Един ден двойката намира малкия Робърт да лежи на пода, плътно увит в одеялото си, а малката пластмасова масичка е внимателно поставена над него. За известно време момчето е в състояние на транс, не реагира на нищо и очите му гледат в празнотата.

Друг път Робърт внезапно изчезва някъде. Марк и Мариан претърсват цялата къща, преди да намерят детето в заключен килер, отново плътно увито в одеяло.

Всички тези инциденти принуждават двойката да потърси помощта на експерти по паранормални явления. Марк и Мариан се свързват с Майк Холоуел и Дарън Ритсън. В началото те са убедени, че двойката преувеличава, и че ситуацията не е толкова страшна.

Майк и Дарън често се сблъскват с подобни неща, които при проверка се оказват или трик на въображението на жителите на къщата, или битови причини. Но изследователите много бързо разбират, че всичко наистина е точно както го описват Марк и Мариан.

Холоуел и Ритсън живеят в къщата на двойката няколко дни и чуват със собствените си уши необясними шумове, виждат детски играчки да се движат сами, стар бебефон се включва и изключва и т.н.

Изследователите записват летящи във въздуха предмети, плъзгащо се от леглото одеяло, люлеещи се абажури и „пирамиди“ от различни предмети, подредени един върху друг в деликатен баланс.

Майк Холоуел и Дарън Ритсън

Тогава те виждат висока тъмна фигура, която първо се появява на балкона и след това се опитва да пропълзи в стаята. Мариан също вижда този тъмен призрак и изкрещява от страх при вида му. След това обектът влиза в къщата и минава покрай хората.

Холоуел го описва в дневника си:

Тръгна бавно от банята през стълбището към спалнята. Когато влезе в стаята на Робърт, спря и ме погледна. Нямаше очи, нос или уста на лицето, беше празно и страшно. Беше високо два метра и напълно черно, излъчващо чисто зло.

За съжаление, въпреки инсталираната камера в стаята на Робърт, призракът не е заснет на нея, тъй като изследователите са забравили да я включат или тя се е изключила. След това Холоуел многократно се оплаква, че не са успели да получат необходимите доказателства.

В допълнение към призрака, изследователите са атакувани от нещо, което оставя същите червени тънки драскотини по телата им, каквито Марк е получил. Моментът на нанасяне на тези драскотини също не е заснет на видео – всичко се оказва тъмно и нищо не се вижда.

Изследователите са щели да останат в онази къща по-дълго, но един ден всичко приключва толкова внезапно, колкото е започнало. Повече не се е случило нищо необичайно в имота.

По-късно Ритсън и Холоуел издават книга за случая, наречена “Полтъргайстът на Саут Шийлдс: Борбата на едно семейство срещу невидим натрапник” и остават твърдо убедени, че са били изправени пред „нещо много злонамерено и напълно истинско“.

Какво се случва с Марк и Мариан не е известно … Дали са останали в къщата или са се преместили? Истинските им имена и точният адрес на къщата остават неразкрити …


Интелектуална собственост на Zona666