Селекция на ужасни истории от британския фолклор (част 1)

Представяме ви наша селекция на ужасни истории от британския фолклор.

Всяка култура има истории, които се предават от поколение на поколение, като имат няколко цели – от поучителни до предупреждения и заплахи.

Британската култура е една от най-известните в света и много хора са чували за легендите за крал Артур или британските народни приказките. Въпреки това, британците имат цял ​​каталог от много по-тъмни и плашещи истории, които най-често се разказват като нощни истории на ужасите (Zona666.com).

Червена шапка

Границата между Англия и Шотландия в продължение на много векове била опасно място. Там биели, атакували, ограбвали и нападали фермерите. С течение на времето, се появяват легенди за най-известните местни бандити, а след това и за свръхестествени същества, които използвали човешките борби за лични цели.

Едно от тези създания е така наречената Червена шапка, гоблин или зъл гном. Приличал на старец с железни ботуши. Имал дълга, разрошена коса, червени очи, тънки пръсти с остри нокти и големи зъби. Той винаги носел червена шапка на главата си.

Червената шапка излизал само през нощта. Привличали го труповете на прясно убити или ранени хора. Той пиел кръвта им и боядисвал шапката си с нея. Ако нямало трупове или ранени, тогава той можел да атакува пътниците, за да ги нарани.

Къти Дайр (Cutty Dyer)

Това е така нареченият воден дух, който е канибал. Живеел в река Йео (Yeo) или Ашбърн (Ashburn). Станал известен в град Ашбъртън, графство Девън (Devon). В този град, той спял под кралския мост. Когато деца или местни пияници се спуснали под моста към водата, той ги нападал, издърпвал ги под водата и ги удавял. Когато умрели, той пиел от кръвта им.

Легендата за Къти Дайр е проследена през 1879 г., когато е публикувана в печата, но дори тогава, местните стари хора са я знаели от детството си.

Често, с това създание плашили децата, за да не слизат до водата. Но, има свидетелства за двама мъже, които една нощ лично видели червенооко хуманоидно чудовище. То стояло във водата и се усмихвало, а в устата му имало големи и остри зъби.

За щастие на жителите на Ашбъртън, когато инсталирали електрически лампи в града, които осветявали и тъмния мост, това същество избягало оттам.

Четете още: Мотман: човекът пеперуда

Барабанът на Дрейк

Сър Франсис Дрейк е известен като знаменит британски мореплавател и победител над испанската армада през 1588 година. Но има една легенда, според която, той подписва Договор със самия дявол, за да му помогне да разбие испанците. Разказва се, че това се потвърждава от думите му, които той промърморил, умиращ в треска и делириум.

Друга страшна история се разказва за барабан, който принадлежал на Дрейк, и който преди това бил съхраняван в абатството на Бъкланд. Този барабан започвал да бие сам по време на големите войни. Твърди се, че е чуван по време на Наполеоновите войни, както и по време на Първата и Втората световна война. Напоследък, по някаква причина оригиналният барабан бил скрит в тайно хранилище, а вместо него е извадено копие.

Скритата булка

Тази легенда е записана за първи път през 1822 г., но според съставителя на колекцията – Самюел Роджърс, тя е била известна на хората много преди това. Нещо повече, много древни имения на благородници претендирали за ролята на самата къща, където се е случило всичко.

Според тази легенда, в средата на 19-ти век, са били композирани стихове, които се превърнали в песен и по това време станали истински хит.

Историята разказва за щастливи и весели младоженци, които заедно с гостите си празнували своята сватба цял ден и цяла нощ. И когато всички били уморени от песни и танци, решили да играят на криеница. Младоженецът бил избран за търсещ, а булката се затичала да потърси място, където да се скрие.

След няколко минути младоженецът започнал да търси булката придружен от веселите викове на гостите. Но, не могъл да я открие никъде, въпреки че огледал всички стаи. Търсел булката с дни, след това седмици, но тя била изчезнала без следа. Дали не била избягала?

От скръб младоженецът никога повече не се оженил. Веднъж намерил един дребен дъбов сандък в гардероба и когато го отворил, видял с ужас скелет в сватбена рокля.

Оказало се, че капакът на сандъка, ако се затвори, не може да се отвари отвътре. И нещастното момиче бавно умряло от задушаване, докато всички го търсели наоколо.

Фенерите на Джак

Фенерите на Джак се наричат ​​странни блестящи светлини в блатата, които се появяват в здрач. В цяла Англия са известни ужасни легенди за тези светлини, но най-вече във влажните и блатисти области, което е логично.

Според легендата, тези светлини се опитват да привлекат самотни пътници в тресавището, но понякога могат да доведат до скрито съкровище. Същността на тези светлини отива в дълбините на келтските митове, според които те са нищо друго, освен дребни духове. Тези светлини могат да се видят, например, в анимационния филм „Храбро сърце„.

Има обаче легенда, според която един обикновен човек на име Джак, който бил много гневна личност, се превърнал в светлина. Когато умрял, Дяволът сложил в ръката му голям червен въглен. Оттогава Джак се опитва да привлече хора в блатото с този въглен. А когато умрат, Дяволът ще вземе душите им и така, той ще получи прошка.

Към част 2 – ТУК