Разказ на наш читател: Ужасяващият нов дом на майка ми

Разказ на наш читател: Ужасяващият нов дом на майка ми …

Здравейте! Искам да споделя с Вас какво се случи с мен и с моята майка. Желая да остана анонимна, но ще се представя с прякора си – Съни от град С. (Zona666.com).

Баща ми почина преди две години и аз останах да живея при майка ми още няколко месеца след това. Когато тя се успокои, се преместих в жилището, което ми бяха купили родителите ми.

Майка ми реши да продаде апартамента си и да купи по-малък, близо до моето жилище. Наистина искаше да живее близо до мен.

Трябва да подчертая, че тя никога не е страдала от депресия, няма психични разстройства, винаги е била голям оптимист и като цяло е много безгрижна личност.

Майка ми бързо си намери нов апартамент и то доста евтин, което много я радваше. Единственият проблем беше, че предишните собственици бяха оставили всички мебели, много от своите неща, дори продукти в хладилника. Сякаш са бързали да се изнесат. Трябваше да потърсим фирма, която да изнесе мебелите и покъщнината им.

Освен тези трудности, всичко беше нормално и майка ми беше много доволна.

Няколко дни след преместването й, отидох при нея, за да й помогна да подреди. Бях влизала в апартамента няколко пъти и всичко беше наред, но този път, щом влязох ме заля ужасно чувство на паника.

Понякога ми се случва да усещам без видима причина разни неща … Така че реших, че това е просто пресилена емоция и тя ще премине скоро. Но, през цялото време, докато бях там, се чувствах по същия начин. Щом напуснах апартамента, всичко изведнъж изчезна и се почувствах много по-добре.

Няколко дни по-късно, отново посетих майка ми. Веднага щом влязох в нейния апартамент, усетих силно безпокойство. Помислих си, че може би спомена от предишната паника ми влияе. Но, не, сега това не беше само безпокойство, а истинско крещящо желание да се махна оттам възможно най-бързо. Чувствах, че с това място нещо не е наред.

Убедих майка ми да излезем на разходка, и когато бяхме вече на улицата, веднага се почувствах по-добре. В същото време, майка ми изглеждаше оптимистично настроена, както обикновено, но и малко уморена.

Мина още една седмица и този път тя дойде да ме посети. Бях скъсала с приятеля си и майка ми реши, че нейната компания ще ми се отрази ободряващо. Едва я познах … Тя не изглеждаше както обикновено, беше уморена, тъжна и депресирана. Попитах я какво се е случило и тя ми отговори, че това е просто стрес от промяната. Но усетих, че има нещо друго …

Попита ме дали искам да поживея малко с нея в апартамента й, за да не бъда сама. Аз се съгласих. Когато пристигнахме в дома й, майка ми веднага си легна, а аз останах да гледам телевизия в хола. Отново усетих дискомфорт и тревожност, но този път бяха още по-силни.

Четете още: Разказ на наш читател: В нашата къща се случват необичайни неща!

В един момент почувствах, такова безкрайно отчаяние и депресия, че изведнъж дори пожелах да се самоубия.

Тази мисъл беше абсолютно необичайна за мен. Никога през живота си не съм мислила за подобни неща, дори когато съм имала сериозни проблеми. Да, бях разстроена от раздялата с любим човек, но това не беше нещо толкова лошо, че да мисля за самоубийство. Просто беше още един труден момент в живота ми.

Малко по-късно, легнах на дивана в хола и заспах. Същата нощ сънувах най-лошите кошмари, през целия си живот. Имаше деца, които бяха изкормени, мъж, който първо плачеше, а след това дойде при мен и започна да реже собствената си шия, имаше възрастна жена, която се разхождаше, взимаше различни предмети и … ги слагаше в разбития си череп. Какви глупости!?

Събудих се и ми се гадеше, бях изпотена и цялото ми тяло трепереше. На сутринта казах на майка си, че повече не мога да остана там. Веднага щом излязох от апартамента й и отидох до колата си, цялата тревожност и мислите за самоубийство по чудо изчезнаха. Но, тогава започнах да се страхувам за майка ми. Помислих си: може ли това да е параноя? Може ли да губя ума си?

Няколко дни по-късно, започнах да се успокоявам от раздялата с приятеля ми и животът ми отново се върна към нормалното ежедневие. Не казах на майка ми за това как се чувствам в апартамента й и за кошмарите. Не исках да я плаша.

С майка ми се чувахме всеки ден по телефона, но седмица по-късно я чух да плаче. Каза ми, че с нея нещо не е наред, че е в страшна депресия и има нужда от помощ. Започнала да мисли за самоубийство, а не знае защо има такива мисли. Просто чувствала, че трябва да се самоубие. Всяка вечер имала ужасни кошмари, в които хората се самоубиват.

Ужасих се от нейните думи и я помолих да дойде при мен.

Вече от месец, тя живее при мен и с всеки ден се чувства по-добре. Отново стана нормалната и весела жена, каквато я познавам. Разказах й за моите усещания в апартамента й и за кошмара. Майка ми едновременно се изплаши и изуми …

Тя реши да напусне окончателно апартамента. Последното ми посещение в този ужасяващ дом беше, когато й помогнах да опакова нещата си в кутии. Направихме го възможно най-бързо. Когато изгасихме осветлението и за последен път излязохме от там, вратата на апартамента сама се затвори зад нас с такава сила, че се чу оглушително тряскане. Уплашихме се и тръгнахме без да се обръщаме.

Смятах се за скептик и не вярвах в призраци, проклятия и други подобни неща. Но, сега, като че ли вярвам в тях … Мисля, че някога психично болен човек е живял в този апартамент и след смъртта му, неговата енергия е останала между неговите стени.

В момента, все още не сме обявили апартамента за продажба. С майка ми решихме да поканим медиум и се надявам той да помогне. Едва тогава ще мислим за продажбата му.