Разказ на наш читател: Мъж се среща със странен малък хуманоид

Мъж от Хасково се среща със странен малък хуманоид …

Здравейте, приятели! Все повече хора намират увереност в себе си да ни пишат и да споделят с нас невероятните си истории. Поздравяваме всички, които започнаха да се осмеляват да говорят за паранормалното в нашия живот! (Zona666.com)

Представяме ви разказ на наш читател, изпратен на имейла ни (your_stories@abv.bg) преди два дни. Авторът желае да бъде назован с инициалите си П. М.

“Аз съм П. М., от Хасково. Това се случи преди две години, в къщата на моята приятелка. Тя живее срещу двулентов път, от другата страна на който има паркинг. Споменавам това, защото по-късно ще пиша за светлините – те се виждаха на същия паркинг.

Отпред, къщата има големи прозорци и малка веранда без парапет, на която има люлка за двама човека. На прозорците висят тънки завеси, през които се виждат силуетите на хора, но без подробни детайли. В предния двор растат доста високи храсти, последвани от тротоар и още 5 малки дървета, с височината на човек.

Именно на това място видях … нещо, каквото и да беше то.

Беше 3.30 ч. през нощта, когато излязох от къщата, за да запаля цигара. Не можех да заспя онази нощ. Седях на люлката на верандата и изведнъж чух тихо шумолене.

Отначало си помислих, че е някакво малко животно и го игнорирах, но след това започна да звучи така, като, че ли някой ходи наоколо на два крака и силно загребва листата. Определено беше необичаен звук.

Четете още: Разказ на наш читател: В нашата къща се случват необичайни неща!

Станах предпазлив и тихо започнах да проклинам на глас. Станах от люлката, все още държейки цигарата в устата си, и погледнах в посока на звука – вдясно, към мястото, където растат малките дървета. Това място беше осветено от светлините от паркинга, от другата страна на пътя, но се виждаха само силуети.

И тогава видях това създание, хуманоид, което беше високо около 120 см. Веднага почувствах неустоимо усещане на страх и втрисане.

То ме погледна, а погледът му не беше никак мил. Аз замръзнах на място, сякаш в транс. Стоях и го гледах. Това продължи, може би, около три минути.

Най-добрият начин да го опиша е, да си представите човек, който дълго е гладувал, нисък, но не и джудже. Той ми напомни за болезнено слабо дете, но може да се сравни и с Ам-гъл от „Властелинът на пръстените“.

Не беше облечен и не забелязах дори къса коса на главата му. Осветлението идваше отзад и затова лицето му не се виждаше добре, но главата му беше оформена като на човек. Кожата изглеждаше бледа, но не бяла, а по-скоро тъмно сива.

Цигарата в устата ми най-после ми запари и ме отвлече от това същество. За секунда отместих поглед, за да я изхвърля. И когато отново вдигнах поглед, това същество вече го нямаше.

Успях да чуя шумолене и отново започнах тихо да проклинам на глас. Побързах да вляза в къщата и внимателно затворих вратата след себе си. Седнах на дивана в хола и погледнах през прозореца, който гледаше към верандата.

В един момент забелязах как малкият силует, с форми на хуманоид, бързо преминава в светлината от уличните светлини, но, както съобщих по-горе, заради завесите можеше да забележа само силуета. Обаче разбрах, че е много близо до прозореца и най-вероятно е точно на мястото, където стоях аз на верандата.

Сигурен съм, че това не беше нормален човек. Това беше “нещо друго”, но не и човешко същество. Повече не съм го виждал, но още, когато чуя някой да ходи в листата, се обръщам към звука объркан …”