Разказ на наш читател: Историята на лекар от Бърза помощ

Работих като лекар в Бърза помощ в продължение на много години. Това, което ви разказвам се случи, когато вече имах набран опит и трудов стаж. Оттогава, мислите за това никога не ме напускат. Беше истинско.

Този дъждовен ден карах от работа по крайградската магистрала. Пътят беше мокър и движението бе забавено. Шофирахме с около 50 километра в час. Карах след два автомобила (Zona666.com).

Изведнъж, почти се сблъскахме. Пред мен стана катастрофа. Една малка спортна кола пресече осовата линия, влезе в насрещното движение и се блъсна в джип – SUV. Този джип караше малко пред нашите три коли.

Веднага спрях. Почувствах, че има сериозни проблеми и веднага се обадих на 112. Излязох от колата, за да видя какво се е случило и дали има ранени. От джипа идваха стонове, но това означаваше, че хората са живи. Тогава отидох встрани от крайпътната канавка, където беше изхвърлен спортният автомобил.

В колата имаше две млади момчета. Силата на удара беше избутал двигателя на колата до предните седалки, където седяха младежите. Момчето на пътническата седалка беше с колан. Виждаше се счупената му ръка, което сякаш показваше жест „Какво, по дяволите, се случи?“.

Заради удара от двигателя, всичко, което беше на предните седалки, беше изместено назад и задната част на колата беше разбита. Главата на шофьора видимо беше много наранена и цялата в кръв. Очевидно беше мъртъв, но реших да измеря пулса му. Усетих пулс в ръката му и чух неравномерното му дишане.

Тялото му беше силно притиснато и заклещено в купето. Щеше да отнеме много време на спасителите да го измъкнат.

Виждайки, че умира, извиках силно, че не мога да му помогна, и че съжалявам, че го оставям, но други се нуждаят от помощта ми. Всъщност, в сърцето си усещах, че той няма да оцелее.

Отидох да помагам на тези, които имаха шанс да оцелеят и направих всичко за семейството в джипа. Пожарникарите и линейките най-накрая пристигнаха и взеха със себе си жертвите. Цялото семейство имаше наранявания, но всички оцеляха. Майка беше в най-лошо състояние. Имаше сериозна травма на главата и загуби едното си око.

Четете още: Разказ на наш читател: В нашата къща се случват необичайни неща!

През останалата част от деня, в главата ми „седяха“ образите на тези две момчета в спортния автомобил. Късно през нощта, когато се приготвях да си лягам, изведнъж чух някакъв шум в коридора. Шумът ставаше все по-силен и той се приближаваше към стаята ми. Приличаше на нещо тежко, което се влачеше с цялата си сила и след това спираше за отдих.

Замръзнах, когато дръжката на вратата ми започна да се върти. След това тя се отвори и аз видях счупена ръка в пролуката. Зад вратата стоеше момчето от пътническата седалка и изглеждаше точно, както го видях в колата. Казвам това съвсем сериозно.

То ме погледна и започна да говори. Не мога да си спомня точния текст, но същността му беше:

„Хей! Моят приятел искаше да знаеш, че той те разбира. Искаше да знаеш, че е добре.“

След това, постоя на вратата още няколко секунди, след което се оттегли в мрака. За известно време чувах как се отдалечава по коридора, със същите силни звуци.

Тази нощ спах с включени всички светлини в къщата, които имах. И през следващите две седмици също.

По-късно научих повече за тези мъртви момчета. Бяха ученици от гимназията и се прибираха от турнир по борба. Тяхната кола просто се е плъзнала по мокрия път, както беше описано от разследването.

Виждайки техните снимки, никога нямаше да разпозная човека, който дойде при мен в нощта. На снимката той беше усмихнат и здрав. Все още пазя всички изрезки от вестниците за този инцидент.

По време на моята 29-годишна практика съм виждал много глупости, но нищо не ме е плашело толкова, колкото този случай.

Изпращайте Вашите истории на нашия имейл: your_stories@abv.bg