Психопомпите – свръхестествени създания, които придружават душите по пътя им към отвъдното
В много древни митологии се споменават съществата психопомпи (от гръцки “ескорт на душите“), които помагат на душата на починалия да достигне до света на мъртвите.
От тях най-популярен и известен е древногръцкият Харон – лодкарят, който превозва душите на мъртвите през река Стикс в подземния свят. Хермес, който води душата при него също се смята за психопомп.
По някаква причина някои хората вярват, че „душата на починалия ще се сблъска с големи трудности, ако не й се помогне да направи правилния преход от света на живите към света на мъртвите, и че ако душата заседне между два свята, ще бъде много, много зле“.
Един от най-древните, ако не и най-древният вид психопомпи са шаманите. Смята се, че първоначално основната им дейност е била да придружават душите в “долния” свят. По-късно започват да извършват и лечение.
Много местни народи на Сибир вярват, че „ако шаманът не може да отведе душата на починалия в света на мъртвите, тогава душата ще вземе със себе си душите на все още живи роднини“.
Работата на шамана не е лесна. „Свежата“ душа е желание на зли духове, но самата душа също може да се изгуби по пътя или дори да избяга, ако вярва, че все още има „недовършена работа“ в света на живите.
В древноегипетската митология психопомпът е Богът на мъртвите Анубис, а понякога се интерпретира с Богът на небето и Слънцето Хор или дори Нейт, Богинята на лова и войната. В Месопотамия е демонът Намтар, в Древен Рим – Меркурий, в германо-скандинавската митология – Валкириите, които пренасят душите на мъртвите воини във Валхала.
Психопомпи има в християнството, където душата е придружена от Ангели, най-често Архангел Михаил, и в исляма, където Ангелът на смъртта е Азраел.
В древна Индия, в района на щата Карнатака, преди повече от две хиляди години възниква традицията да се поставят така наречените “камъни на героите” върху гробовете на героите-войни.
Повечето от тях изобразяват три изящно издълбани сцени: долната – воин в битка, където той извършва своя подвиг, средната – свръхестествени същества пренасят душата на героя на небето при Бог Индра (този свят се нарича Индралока или Шивалока), и горната, където душата се радва на почести в Рая.
Подобна традиция е съществувала в Индия до XVIII век. Някои „героични камъни“ са много големи и съдържат много повече сцени за воина, неговата душа и царството на Боговете.
Любопитно е, че понякога на тези камъни е изобразено, че психопомпи носят душата на героя като го поддържат с ръце, а понякога душата се издига на Вимана – летящата машина на Боговете.
Много уфолози са сигурни, че в древните индийски легенди Виманите са еквивалент на извънземни кораби. Може би извънземните са взели тежко ранените воини при себе си на Вимани, за да ги излекуват или да направят нещо друго с телата им?
Четете още: Учени: „Преживяванията близо до смъртта не са халюцинации, те са реални!“
Полубожествените същества Апсара и Гандхарва също действат като психопомпи върху героичните камъни. Гандхарвите са изобразявани като мъже, които умело свирят на музикални инструменти и пеят, а Апсарите са техните съпруги, които са много красиви и танцуват грациозно. Много често са изобразявани по двойки, летящи в небето.
В епоса Махабхарата Гандхарвите са изобразени като надарени с езотерична мъдрост, поради което често са канени да бъдат учители на човешките принцове. В същото време външният им вид понякога се описва като получовек – полуживотно: могат да имат рога, космати тела или маймунски опашки.
Апсарите са описани в Махабхарата като „способни да променят формата си, да стават невидими, да влияят на безплодни жени, да им помагат да забременеят и притежаващи силна магия“.
Някои изследователи смятат, че индийските Апсари и Гандхарви са поразително сходни по описание и поведение с европейските елфи и феи. Те са много привлекателни, свързани с природата, умеят магия, обичат да създават илюзии, имат животински знаци (заострените уши на елфите).
Средновековните легенди са пълни с истории за това как феите учат хората да приготвят лечебни отвари, как обичат да пеят и танцуват, как предсказват бъдещи събития и т.н.
Психопомпите на различните народи имат много общи неща, отколкото разлики. Всичко това показва, че или тази информация е разпространена от един източник, или всички тези народи независимо са се сблъскали с едно и също явление – проводниците на душите на мъртвите.
Вероятно онези, които са успели да ги видят, след като са били „отвъд“, преживели клинична смърт, и са се върнали към живота, биха могли да разкажат повече за тях.
В хиляди истории за феномена „преживявания близо до смъртта“, много хора разказват, че когато са „летели през тунел“са почувствали нечие присъствие до себе си, или са се озовали в много бяло, или тъмно, празно пространство.
Някои са виждали същества, които са сметнали за Ангели. Например в книгата „По-близо до светлината“, публикувана през 1990 г. и написана от изследователите Мелвин Морс и Пол Пери, се посочва, че много деца по време на клинична смърт виждат „красиви руси Ангели или Пазители, които ги придружават към Рая“.
Едно 9-годишно момче вижда група Ангели, които той описва като „нямащи крила, но светещи и много привързани“ към него. Друго момче – Дийн, казва, че е „било издигнато на небето от Ангел, който приличал на висок мъж със златна коса, облечен в дълга бяла рокля, завързана с колан“.
9-годишното момиче Кейти среща „високо и красиво златокосо същество на име Елизабет“, което описва като Ангел-пазител. Елизабет придружава Кейт, докато летят “през тунела” и тогава Кейт вижда покойния си дядо и други умрели хора.
Книгата на Реймънд Муди „Живот след живота“, публикувана през 1975 г., също споменава възрастни, които са виждали Ангели, въпреки, че това е доста рядко. В същото време Муди подозира, че тълкуването на тези същества е силно зависимо от религията на човека.
В много други случаи такива „светещи същества“ са идентифицирани като починали членове на семейството, включително родители или баби и дядовци.
Какъв извод може да се направи от това? Възможно е свръхестествени същества да живеят до нас в друг свят или измерение, което можем да видим само когато душата ни напусне тялото. Например в случаи на клинична смърт или в състояние на транс, по време на транс хората също често виждат странни същества, или променено съзнание.
Или всичко това са само някакви много странни игри на собствения ни мозък, наблюдавани от древни времена?
Какво мислите Вие?
Lucky е съвременен митолог и разказвач. Той превръща древни легенди, неразгадани мистерии и любопитни исторически факти в увлекателни статии. Със силен фокус върху историческата достоверност и потайните аспекти на човешката култура, той изследва теми от мистични цивилизации и изчезнали империи до тайните на съвременното изкуство и наука. Всяка негова статия е пътешествие, което ви кара да погледнете отвъд очевидното.
