Прокълнати ръце на мумии предизвикват ужасяващи инциденти

Прокълнати ръце на мумии предизвикват ужасяващи инциденти …

Мнозина са чували за проклятието на египетските мумии, но малко хора знаят, че определени части от тялото на мумията, например ръцете, могат да носят свое отделно проклятие (Zona666.com).

Темите за прокълнатите археологически артефакти са специални и мистериозни. Сред тях е случаят с проклятието на отсечените ръце на мумиите.

Най-известната жертва на проклятието на мумия е британският лорд Джордж Карнарвън. През ноември 1922 г., лордът заедно с археолога Хауърд Картър (Howard Carter) отваря известната гробница на фараона Тутанкамон.

Шест месеца по-късно, на 5 април 1923 г., Карнарвън умира в Кайро от заболяване. Официалната версия е пневмония, а неофициалната – смъртоносна инфекция.

Според трета версия – това е проклятието, което чака всеки, който се осмели да влезе в гробницата на Тутанкамон. Мистицизмът е добавен към тази история с още една подробност – когато младото куче на Карнарвън, което се намирало на хиляди километри от господаря си, в британския му замък, виело силно и умира в същия час, в който умира и собственика му.

Популярният британски предприемач и филантроп сър Брус Инграм бил добър приятел с Хауърд Картър. Веднъж, техни общи познати подарили на Инграм отсечена ръка от неизвестна египетска мумия.

Ръката била красиво украсена и превърната в преспапие. В епоха, когато колекционерите държали човешки черепи у дома като екзотични сувенири, ръка на мумия на масата сред документите не изненадвала никого.

Инграм бил малко предпазлив, когато разбрал, че в гробницата, където била намерена ръката, имало надпис:

„Той ще прокълне този, който движи тялото ми. В него ще влязат огън, вода и мор.”

Въпреки това, Инграм не изхвърлил ръката, а продължил да я държи в кабинета си и да я използва като преспапие.

Малко след това, голям пожар избухнал в къщата на Инграм. Той трябвало да похарчи много пари, за да я възстанови. Щом къщата била възстановена, се случило много необичайно наводнение за района и къщата отново претърпяла тежки щети.

След наводнението, Инграм си спомнил думите „огън, вода и мор ще дойдат при него“. Той решил да не чака „чумата“ и унищожил прокълнатата ръка. В следващите години, в къщата на Инграм не се случили никакви инциденти и той живял без инциденти до 1963 г., надживявайки самия Картър с повече от две десетилетия.

Много по-малко известна история е разказана от Грег Нюкирк (Greg Newkirk), собственик на Пътуващия музей на паранормалното и окултното „Traveling Museum of the Paranormal & Occult„.

Веднъж, един мъж отишъл при него и му разказал, че някога баба му пътувала до платото Наска в Перу, като туристка. По някаква причина решила да вземе една изсушена ръка на перуанска мумия, която тя лично откъснала. Тази ръка донесла много неприятности на членовете на семейството, а в къщата им започнали да се случват различни паранормални неща.

Четете още: Историята на Карол Комптън – шотландската бавачка – вещица

Той разказал:

„Баба ми отиде в Перу с леля ми. Тя взела ръката на мумията, когато били заведени на екскурзия до гробището Чаучила. По-късно същата вечер, вече в хотела, баба ми показала леля своя „сувенир“. Тя се ужасила при вида на останките от ръката, покрита с тъмна изсушена кожа.

Мумии на гробището Чаучила в Перу

По-късно, леля убедила баба ми да се върне на гробището и да сложи ръката на мястото й. Моята баба го направила, но злото било вече дошло. Веднага след пристигането си от Перу, баба ми се зарази от гъбички по ноктите. Ноктите й станаха жълти, а после тъмнокафяви. Това се случи само на нея. Никой друг от тяхната туристическа група нямаше проблеми.

В къщата започна да се усеща нещо зло, в нея се засели тъмна същност. Можех да усетя физически как въздухът се променя в стаите за един миг и постоянно чувствах страх. Кучетата ни буквално полудяха.“

Тази страховита същност тероризира семейството през следващите 30 години. През това време, членовете на семейството страдали от нападенията на невидимото създание. То местело и криело предмети, развъртало кранове и газови клапани, чукало по стените, бутало и удряло хората.

Самият разказвач бил нападан. Някаква сила редовно го избутвала от леглото или дори се опитвала да го души. Кучетата в стаята му често виели от страх. Единствено баба му виждала това създание. Според нея, тази същност приличала на полу човек, полу коза.

Тази ужасяваща паранормална активност спряла, когато баба му починала. Къщата веднага станала спокойна, животните се успокоили, а усещанията за страх и безпокойство изчезнали.

Следващата история е разказана от очевидец на криптозоолога Брент Суонсър. Очевидецът разказал, че веднъж получил много необичаен подарък от свой приятел – малка изсушена ръка на мумия. Това бил много странен сувенир. Ръката била украсена и превърната в пепелник – малка купа била поставена в дланта на ръката.

Приятелят му намерил този сувенир онлайн, на търг в eBay. Купил го по-скоро за забавление, отколкото да плаши някой. Обявата гласяла, че ръката е от истинска мумия, но не било известно дали това е ръката на човек или хуманоидна маймуна.

Щом този сувенир се появил в къщата на разказвача, започнали да се случват странни неща. Само ден след появата на ръката, мъжът намерил любимия си папагал да лежи мъртъв в дъното на клетката. Папагалът не бил болен и причината за смъртта му остава неизвестна.

Когато мъжът започнал да загася цигари в пепелника, намирал филтрите изхвърлени от него. Не можел да се намери никакво логично обяснение.

Тогава, той започнал все по-често да забелязва тъмен, неясен силует. Силуетът се появявал във всеки тъмен ъгъл и особено често го забелязвал с периферното си зрение. Силуетът винаги се появявал близо до ръката. Мъжът не го виждал, когато бил извън къщата.

Очевидецът забелязал, че всеки път, когато види силуета става хладно, а температурата в стаята рязко спада. Това вече било трудно да се обясни просто с игра на въображението.

Веднъж, когато сложил стъклена чаша до ръката, неизвестна сила рязко я изхвърлила на пода и чашата се счупила. Друг път, картина паднала от стената без видима причина и стъклото й се разбило.

В следващите дни, разказвачът започнал да усеща силно статично напрежение близо до ръката. Веднъж се опитал да запали цигара, а пламъкът избухнал близо до устните му и го изгорил сериозно. След тази случка, мъжът започнал да се опитва да се отърве от ръката-пепелник. Преместил я от масата в шкафа, но след няколко дни я намерил отново на масата. Преместил ръката в друга стая, а на следващата сутрин тя се била върнала на същата маса (!).

Всичко свършило, когато разказвачът най-накрая хвърлил ужасяващия „сувенир“ от скала в реката. Но, дори и тогава той очаквал, че ще се прибере вкъщи и тя отново ще бъде на масата. За щастие, ръката повече не се появила.