Прокълнатият фар Тевенек, на който пазачите полудяват един след друг

Прокълнатият фар Тевенек, на който пазачите полудяват един след друг …


В западния край на регион Бретан във Франция се намира проливът Раз-дьо-Сен, осеян с верига от безплодни скалисти островчета и плитчини, безмилостно атакувани от масивни вълни с височина до 20 метра.

В миналото мястото е представлявало заплаха за корабите, поради това на един от островите, наречен Тевенек, е издигнат фара Fare de Theveneck.

Той все още е там, извисяващ се над опасните вълни. Прилича на локация от филм на ужасите, което е съвсем логично, защото този изолиран малък фар има доста тъмна история. Известен е като едно от най-обитаваните от духове прокълнати места във Франция.

Заради острите скали и бурните вълни близо до Тевенек плуването покрай него изглежда равносилно на самоубийство. Скалите на Тевенек са толкова безмилостни и смъртоносни, че моряците казват, че Анку – бретонското олицетворение на смъртта, живее на острова, и че той „привлича душите на моряците към себе си през водата“.

Легендата разказва, че човек може да чуе ужасните писъци на Анку над бумтящите вълни и ветрове. Като цяло, това е място, което се избягва, доколкото е възможно, а моряците наричат тази област с думата „Ад“.

И това не са просто суеверия. Безброй кораби и хора срещат смъртта си там, особено по време на Наполеоновите войни, когато през 1796 г. френският кораб “Séduisant” се разбива в скалите край Тевенек, а стотици моряци умират във „водния гроб“.

Фарът Тевенек е издигнат там през 1870-те години. Той е проектиран по такъв начин, че да се обслужва само от един човек, който живее на острова една година, преди да бъде сменен от друг пазач.

Това не е лесна работа, тъй като да съществуваш на парче скала, заобиколен от смъртоносната шир на студеното море и безкрайните силни ветрове, сам със собствените си мисли, е невероятно предизвикателство. За пазачите месеците на острова изглеждат като години.

Първият пазач на фара е човек на име Анри Гезенек. Той веднага започва да наблюдава на острова странни явления. Твърди, че вижда сенчести фигури, дебнещи по скалите, а безплътни призрачни гласове непрекъснато му повтарят да напусне острова.

Тогава подозрителни инциденти започват да се случват с Анри, сякаш някой непознат отчаяно иска да го прогони или е решил да го убие. Мъжът започва да полудява, не може да спи и да работи нормално. Той издържа само няколко месеца на острова. Умът му е толкова объркан, че тези, които му носят храна, забелязват промяната в него.

Анри е уволнен, като се посочва, че “се държи като луд от психиатрична болница, разказвайки несвързано за призраците, които го нападат и измъчват“.

Момче на име Мину е изпратено да замести Анри и … след няколко седмици то също полудява.

Четете още: Прокълнати реки, които носят смърт и се появяват аномални явления

Двамата пазачи на фара губят ума си толкова бързо един след друг, че всичко изглежда много подозрително и странно. Властите обаче смятат, че причината е самотата и решават на острова да живеят по двама души.

Но и това не помага … През първата година един от двамата нови пазачи на фара Тевенек загива при странен инцидент, а вторият умира скоро след това. Причината за смъртта му така и не е изяснена.

Един от следващите пазачи, които са изпратени, е намерен мъртъв в леглото си. Новата двойка пазачи, които пристигат на острова са баща и син. След известно време бащата започва да полудява и прерязва гърлото си с бръснач.

След тази странна поредица от смъртни случаи започва да се говори, че фарът е прокълнат, обитаван от зли духове и призраци. Призован е свещеник, който да прогони злото. Но посещението на свещеника, който поставя дървени разпятия около фара, забивайки ги в скалите, също не помага.

Тогава властите решават да изпратят пазачи със съпругите им. Първоначално изглежда, че решението е добро, защото първите няколко двойки нямат сериозни психични проблеми, освен депресия от местните условия.

Но тогава в семейството, което е на острова, се случва трагедия – мъжът внезапно пада и се намушква с нож. А през 1907 г. съпругата на друг пазач ражда по време на буря и вятърът поврежда стената на къщата им, която се срутва върху леглото, убивайки жената и бебето.

Всичко това води до легендите за прокълнатия остров, а френският писател Жан-Кристоф Фишу го нарича „едно от най-странните места в историята на фаровете“.

През 1910 г. фарът започва да работи в автоматичен режим и пазачи вече не са необходими.

През следващите десетилетия фарът Тевенек остава необитаем и напълно отбягван от суеверните местни жители, но моряците от преминаващите кораби наблюдават на острова странни светлини и други неразбираеми явления.

Доскоро, дори изследователи на паранормални явления избягват да ходят на Тевенек. През 2015 г. Марк Пойнтюд, президент на Националното дружество за наследство на фаровете, пристига там и решава да остане два месеца, като част от кампания за защита и възстановяване на историческите фарове на Франция.

Марк не се плаши от приказките за призраци и проклятия, от проблемите с комуникацията и закъсненията на храната, поради лошото време, и пристига на острова с хеликоптер. Живее там безпроблемно два месеца в оскъдни условия.

Когато по-късно го питат дали е преживял нещо паранормално, Пойнтюд заявява, че не е видял нищо, и че вероятно пазачите на фара са били много религиозни и суеверни хора, поради което са виждали и чували несъществуващи неща …

Но, дали е така …?