Полицаи споделят своите паранормални преживявания

Полицаи споделят своите паранормални преживявания …


Полицейските служители се сблъскват с какви ли не странни случаи, затова не е изненадващо, че някои от най-зловещите паранормални срещи са разказани от полицаи.

По-долу Ви представяме няколко разказа на полицаи, сблъскали се със свръхестественото.

Правосъдие от гроба

„Това се случи през втората ми година на работа в щата Орегон. Докато бяхме в колата с партньора ми, дойде обаждане за мъж, който държал пистолет до главата на жена, и ние веднага потеглихме за мястото.

Когато стигнахме, видяхме една жена, която плачеше и повтаряше отново и отново: „Той ме застреля, той ме застреля.“. Ние й казахме: „Той не ви е застрелял!“, но тя продължаваше да го повтаря. Попитахме я дали има семейство или някой, при който може да отиде и да остане, а тя отговори „Не.“.

Не ни позволи да я заведем никъде, така че след известно време я попитахме дали ще се оправи сама. Тя отговори: „Да.“, и тъй като никой не беше виждал въпросния мъж, ние напуснахме мястото.

В края на нашата смяна разказахме на останалите диспечери и служители за странното обаждане. Един от тях, когато чу името на жената, пребледня. Оказа се, че жената е починала от ръцете на съпруга си, който я е прострелял в главата шест години преди срещата ни и той никога не е бил заловен. Решихме да продължим напред и да мълчим за това, което разбрахме.

Две години след инцидента обучавах ченге новобранец, когато се обади същата жена. Трябваше да отида до посочената къща и да разбера какво всъщност се случва. Когато стигнахме, радиостанциите ни започнаха странно да пукат. Приближихме се до жената, а тя посочи вътрешността на къщата и каза: „Той е там.“.

Извадихме оръжията си и тръгнахме натам, където посочи тя. Намерихме мъж …, същият мъж, който преди години е убил съпругата си. Той получи 20 години затвор за нейното убийство. Никога повече не получихме обаждане от тази жена.

Тази история все още ме преследва и се питам дали намерихме случайно престъпника? Или тя ни насочи към своя убиец? Предполагам, че най-накрая е трябвало да почива в мир.“

Предупреждението

„Един ден спрях човек за превишена скорост. Докато отивах към колата му, изпитах зловещо чувство. Реших да извикам колега и се обърнах към моята кола. Изведнъж от нищото почувствах бриз и чух вратата от страната на пътника на патрулката да се затръшва.

Когато вдигнах поглед, видях жена офицер, около моята възраст, седнала на седалката. Не бях повикал все още колега и не видях наоколо други полицейски коли. Нямаше начин да е слязла от другото превозно средство, тъй като току-що го бях оставил. Моят K-9 партньор беше полудял и силно ръмжеше към жената офицер.

Аз й казах: „Здравей. Мога ли да ви помогна?“, а тя ми отговори: “Той има пистолет.” Обърнах се за частица секунда, за да се уверя, че спряната кола е все още там, и когато погледнах отново към патрулката, тя беше изчезнала.

Отидох към колата и арестувах мъжа, претърсих седалката и там беше пистолетът, за който тя ме беше предупредила. После разбрах, че са го търсили за убийството на млада полицайка, убита от него преди 20 години. Беше осъден на доживотен затвор за престъплението си.

По-късно същата вечер си играех с кучето, когато жената офицер ми се появи отново. Аз й казах: „Благодаря! Спасихте ми живота.“. Тя отговори: „Аз само си вършех работата. Той щеше да те убие със същия пистолет, с който уби мен. Донесохте ми мир.”

След това тя изчезна. Не съм виждал полицайката отново, но други офицери разказват, че когато са били на смяна, мистериозен човек ги е предупреждавал за опасност.“

Обаждане за включена аларма

„С партньора ми отговорихме на обаждане за аларма, която се включила в офис сграда. Това беше стара сграда с лекарски кабинети и аптека.

Сигналът за движение, който задействал алармата, бил в офис на горния етаж. След пристигането си, влязохме и се срещнахме с нощния пазач, който ни даде ключодържател с резервни ключове за кабинетите, за да обезопасим помещенията.

Вратата, която води към стълбите, беше заключена, а на ключодържателя нямаше ключ за нея, затова се качихме с асансьора на втория етаж.

След като излязохме от асансьора, се натъкнахме на дълъг тъмен коридор. Светеше само една лампа в края на коридора.

Обезопасявайки стаите подред по коридора, стигаме до последния офис и той се оказа отключен. Влязохме и видяхме, че е празен.

Щом излязохме от офиса, изведнъж светлината в края на залата започна да премигва, а ние видяхме, че всички врати са отворени … Погледнах партньора си, а той беше пребледнял и ме попита: „Не заключихме ли онези врати, които току-що проверихме?“.

Минахме обратно по коридора и една по една отново заключихме вратите. На излизане, малко преди да завием зад ъгъла, главната врата се затвори, а нашите радиостанции започнаха да пукат статично. Исках да се махна от там веднага …

Четете още: Серийни убийци, чийто духове остават в нашия свят след смъртта

Слязохме с асансьора и потърсихме нощния пазач, но никъде не го намерихме. Свързах се с диспечера, за да го питам, дали пазачът не им е звънил, за да каже къде отива. Диспечерът ми заяви, че е невъзможно да сме били с него, тъй като са успели да се свържат с охранителя на сградата и той бил на път към нас.

Когато пристигна, видяхме, че е жена. Разказах й за мъжа, който ни е пуснал. Тя попита: „Как изглеждаше той?“. Аз й дадох описанието на човека.

Тя ни съобщи, че в момента описвам лекаря, който наел кабинет на втория етаж, но се е самоубил в дома си няколко дни преди това …

Ако получим сигнал от тази сграда …, аз няма да се върна там …“

„Видя ли мама?“

„Един ден ме изпратиха по случай на избягал младеж. Докато разпитвах близките за изчезналия, голямата им дъщеря излезе от една стая. Изведнъж посочи към коридора и изкрещя: „Бабо!“. Баща й побягна към коридора, крещейки: „Мамо?!“.

Мъжът се обърна към мен и ме попита: „Видя ли я? Видя ли майка ми?”. Аз му казах: „Не, не я видях. Защо се изненадваш да я видиш, че върви по коридора?“. Бащата ми отговори: “Тя почина миналата година! Но я виждаме да се разхожда из къщата през цялото време.“.

Излишно е да казвам, че продължих с разпита на верандата.“

„Тя е вътре в къщата!“

„Никога не съм вярвал в паранормалното, но онзи ден това се промени. Отговорих на обаждане от възрастна дама. Тя съобщи, че не спира да вижда младо момиче, което тича през двора й. Възрастната жена се страхуваше от вандали или може би нещо по-лошо.

По пътя започна да вали много силно, трещяха гръмотевици. Когато пристигнах в къщата, жената ми посочи къде е двора и аз отидох там. Опитах се да осветя с фенерчето полянката и попитах: „Има ли някой тук?“. Нямаше никой, чух само силен гръм отзад.

Върнах се в къщата и видях дамата трепереща в ъгъла. Каза ми: „Тя е вътре в къщата.“. Чух тропот и видях младо момиче, на около 13 години, което тичаше от едната страна на къщата до другата. Бързо се приближих към нея и я помолих да спре, но тя изчезна точно пред мен. Помислих, че очите ми ми правят номера, но тогава дамата извиква: „Ето, ето я, точно отвън.“.

Обърнах се към големия прозорец, водещ към задния двор и там я видях отново. Веднага излязох навън, но тя отново беше изчезнала.

След като не успях да я намеря и нямах логично обяснение, казах на дамата, че момичето е избягало и не съм успял да я хвана поради времето. Помолих я да се успокои.

Минаха няколко месеца … По-късно разбрах, че възрастната жена е починала и нови хора са се нанесли в стария й дом. Не след дълго диспечерът подаде сигнал за същата къща.

Новите собственици съобщили за младо момиче, което тичало в задния им двор и се появявало в къщата.

Оставих друг да поеме обаждането …“