Петте етапа, през които преминават умиращите


Какво се случва, когато умреш? Пълен отговор на този въпрос могат да дадат само онези, които действително са загинали.

Но засега трябва да разчитаме на свидетелствата на загиналите, но “завърнали се” обратно.

Много лекари се сблъскват с явлението, когато човек, който е бил в състояние на клинична смърт, говори за странни видения, звуци или дори миризми, които е видял, чул или усетил в онези моменти, когато вече е бил смятан за труп.

Експертите наричат ​​това „Преживяване близо до смъртта“. Уви, повечето лекари смятат всичко това за „просто характеристики на умиращия мозък“.

Но, има лекари, които вярват, че има нещо по-мистериозно от “агония на невроните“. Сред тях е д-р Катрин Маникс, която е специализирана в палиативни грижи – грижи за неизлечимо болни и умиращи.

Маникс казва:

„Според моя скромен опит смъртта не е толкова страшна, колкото бихте очаквали. Смъртта, както и раждането, са процеси. С годините хората просто се уморяват все повече и повече, спят повече и остават будни по-малко.“

Наскоро тя издаде „Мисли за края на живота“ – книга, в която пише за това, което се случва с умиращи хора, като се стреми да разруши табуто върху тази тема, установено в съвременното общество.

Четете още: Хора, имали ПБС: „Смъртта не е това, от което трябва да се страхуваме!“

Според Маникс, повечето хора, които имат Преживяване близо до смъртта, преминават през пет основни „стадия“ на смъртта. Тя лично интервюира стотици пациенти, които са имали Преживяване близо до смъртта, но също и присъства при смъртта на близо 2000 души.

Първият етап е, когато човек претърпява внезапна промяна на състоянието. В един миг изчезва цялата му болка, изчезват всичките му тревоги, страхове, целият шум, който го притеснява. Той има само мир, спокойствие и благодат. Някои съобщават за чувство на радост.

Вторият етап е така нареченото “Преживяване извън тялото“, когато хората се чувстват сякаш се издигат и виждат тялото си долу, лежащо на легло или носилка.

Третият етап е усещане за комфорт и блаженство, и се изпитва от около 90 % от хората, но за около 10 % от пациентите този етап, напротив, носи силен дискомфорт – чуват ужасни звуци, чувстват се гнусни и вонящи, виждат ужасни същества.

В четвърти етап пациентите често описват, че виждат „светлина в пълен мрак“ и се чувстват „топло, светло и удобно“.

И накрая, петият етап, който достига само около 10 % от тези, които са преживели клинична смърт. Вероятно те са тези, които са били “хвърлени” най-далеч в тунела между живота и смъртта. Тези пациенти виждат нещо подобно на Рая – слънчеви поляни с цветя, чуват красива музика и се чувстват окъпани в безусловна Любов.

Така или иначе, от нас зависи да не сме в онези десет процента, които приключват във вонята и ужасните същества …


Подобни статии