Обитавани острови: истории за жестокост, насилие и измъчени души, които не са намерили покой
Всеки знае за съществуването на къщи обитавани от духове, но по света има и цели острови с призраци, където свръхестественото е навсякъде.
Обикновено това са острови, на които са били разположени т. нар. Центрове за изолация за престъпници, болни хора от чума или проказа, слабоумни, сираци, потиснати малцинства и други социални елементи, които властите не са искали да виждат в своето общество и затова са ги пращали възможно най-далече.
Тези хора са третирани там по най-ужасни начини, поради което умирали в страдание и дори след смъртта си остават пленници на мястото.
По-долу Ви представяме някои от тези зловещи острови.
Остров Какаду, Австралия
Остров Какаду, разположен близо до пристанището на Сидни, сега е необитаем. Виждат се само отдавна изоставени, мрачни руини от сгради, но преди 170 години там е имало Поправителен дом, където са изпращани предимно рецидивисти.
Затворниците не са стояли в килиите си, а са работели в строителството на корабостроителници. С тях са се отнасяли като с най-злобните маниаци – хората постоянно са били измъчвани, бити, гладували, а за най-малкото провинение ги затваряли в малки килии, които приличали повече на бетонни ковчези.
На строителната площадка нямало никакви мерки за безопасност и затворниците умирали като мухи. Освен това, много затворници изчезнали безследно от 1839 г. до 1869 г. Съдбата им все още не е изяснена.
В края на XIX век Поправителният дом на острова е затворен за престъпници и са настанени аборигенски момичета на възраст от 8 до 18 години. Там те са третирани малко по-сурово от затворниците …
В резултат остров Какаду днес е известен с факта, че там често се случват паранормални явления – сенчести фигури се скитат сред руините, невидими ръце блъскат работниците и туристите в гърба, или ги удрят силно. Електронните устройства се развалят или изключват, а батериите се изтощават почти моментално.
Има съобщения за безплътни гласове, стъпки, ужасни стенания, агонизиращи писъци, силна миризма на цигари от неизвестен източник и др.
Някои посетители са виждали група аборигенски момичета, облечени в старомодни рокли, а когато са се опитвали да се доближат до тях, момичетата бягат зад дърветата и изчезват.
Остров Койба, Панама
Панамският тропически остров Койба е най-големият необитаем остров в Латинска Америка. Сега там се намира Националният парк Койба, създаден, за да запази богатото биоразнообразие на местните гори и морския живот.
Трудно е да си представим, че някога това е било ужасяващо място. Но местните не напразно го наричат „Дяволския остров“. През 1919 г. там е открит затвор за най-опасните престъпници в Панама, а през следващите десетилетия са заточвани всякакви опозиционери.
В един момент на острова е имало тридесет временни лагера, от които било много трудно да се избяга – околните води гъмжат от акули, а джунглата е пълна с крокодили и отровни змии. Дори дърветата са опасни, тъй като отделят отровни сокове, които изгарят кожата като киселина.
Четете още: Призрачната история на Острова на мъртвите
Затворниците са хранени веднъж на ден, държани са в мръсни, тесни килии, принуждавани са да работят изтощително, често измъчвани, бити и т. н., заради което много от тях полудяват, отслабват и умират. Изпращането в Койба през онези години на практика означава смъртно наказание.
По-късно, на мястото на лагерите са открити няколко масови гроба с останки на затворници, но според слуховете повечето от мъртвите са хвърляни за храна на акулите. Официално се смята, че около 3 хиляди затворници са живели там, но точният брой на смъртните случаи е неизвестен.
През 2004 г. е затворен последният затвор на острова и оттогава джунглата бързо е превзела руините на сградите. Понякога там отиват туристи, които разказват, че са видели призрачни фигури в руините, чули са безплътни писъци, стонове и звуци от удари, а вратите на килиите са се отваряли и затваряли сами.
Има история за турист, който видял група призрачни полудели затворници, които се опитвали да избягат някъде. Съобщава се за наблюдение на призрак на пазач, който се разхождал и чукал с палка по ръждясалите решетки на вратите на килиите.
Остров Норт Брадър, Ню Йорк
Остров Норт Брадър се намира почти в центъра на Ню Йорк, между Бронкс и остров Райкърс. Ясно се вижда от всички брегове, но отдавна е изоставен и необитаем, сякаш съществува в друга реалност, невидима за обикновения човек.
Неговата тъмна история започва през 1885 г., когато на Норт Брадър е построена болницата Ривърсайд, където хора, които са заподозрени, че имат едра шарка, са отвеждани насила. На острова тези „заподозрени“, дори и да не боледуват от едра шарка, бързо се заразяват с нея.
Никой от болничния персонал не живее на острова. Те идват на работа с ферибот всеки ден и се връщат обратно всяка вечер. По-късно болница Ривърсайд се разширява с отделения за пациенти с туберкулоза, коремен тиф, скарлатина и венерически болести.
Когато мястото в отделенията започва да не достига, до болницата се опъват палатки и за няколко години се появяват колиби, къщи и павилиони. Липсвала хигиена и много болни умират щом пристигат на това ужасно място.
Все още не се знае колко души са загинали там. В онези години, те не могат да се свържат с близките си, тъй като телефонът се ползва само от главния лекар, а други средства за комуникация няма. А когато умират, смъртта им често просто не се съобщава.
Жителите на Ню Йорк се страхуват от онова място и не го посещават, даже бездомните, защото според слуховете дори въздухът е наситен с всякакви вируси и вредни микроби.
Най-известният пациент на болницата Ривърсайд е ирландската имигрантка Мери Малън, по-известна като тифозната Мери. Тя е докарана там през 1907 г. Самата тя никога не е боледувала от коремен тиф, но е била негов носител и всеки, който е бил в контакт с нея, е боледувал.
Остров Норт Брадър се свързва и с най-тежкото морско бедствие в историята на Ню Йорк. На 15 юни 1904 г. параходът General Slocum, натоварен с немски имигранти, минава покрай острова. Внезапно корабът се запалва и 1021 от 1342 пътници умират в пожара или се давят, докато се опитват да избягат.
Болница Ривърсайд е затворена след Втората световна война. Градските власти се опитват да построят на острова комплекс от евтини къщи, а след това и Център за рехабилитация на наркомани. Но през 1963 г. островът е окончателно изоставен.
В наши дни любителите на екстремния отдих и всякакви Ловци на духове редовно плават до Норт Брадър, защото според слуховете островът гъмжи от паранормални явления. Там бродят призраци във всички сгради, електрическите уреди постоянно се развалят, чуват се странни звуци, нечии гласове, смях, стонове, писъци и т. н.
Има теория, според която всяко живо същество оставя определена следа в заобикалящото ни енергийно поле и колкото по-голямо е съществото и по-развит мозъкът му, толкова по-забележима е тази следа. И когато такива същества страдат и умират в агония, те оставят трайни следи в енергийното поле.
Ако много хора умират в агония на едно и също място в продължение на десетилетия, тогава енергийното поле е напълно увредено, отварят се пукнатини към други светове и измерения, откъдето проникват всякакви неземни същества.
Твърди се, че затова на места, където често се виждат призраци, често се наблюдават и аномалии в пространството и времето, летящи сфери и др.
Lucky е съвременен митолог и разказвач. Той превръща древни легенди, неразгадани мистерии и любопитни исторически факти в увлекателни статии. Със силен фокус върху историческата достоверност и потайните аспекти на човешката култура, той изследва теми от мистични цивилизации и изчезнали империи до тайните на съвременното изкуство и наука. Всяка негова статия е пътешествие, което ви кара да погледнете отвъд очевидното.
