Научните изследвания са предпочитаният метод за изследване на неизвестното и възможността за живот след смъртта не е изключение.
Идеята за задгробния живот е тема на дискусии от векове, но едва през последните години учените започват да изследват тази концепция по по-систематичен начин.
Един от най-изтъкнатите изследователи в тази област е д-р Сам Парния, директор на Програмата за изследване на интензивните грижи и реанимацията в академичния медицински център NYU Langone Health в Ню Йорк.
През 2014 г. д-р Парния провежда новаторско проучване, известно като Осъзнаване по време на реанимация (AWARE), което има за цел да проучи възможността съзнанието да продължава след смъртта.
По време на проучването д-р Парния и неговият екип наблюдават пациенти със сърдечен арест в болници по целия свят, търсейки признаци на съзнание по време на периода, когато сърцата на пациентите са спрели да бият.
Резултатите са изненадващи: от изследваните 2060 пациенти, 39 % съобщават за „форма на съзнание“ по време на периода, когато са били в клинична смърт.
Въпреки, че проучването не доказва окончателно, че съзнанието продължава след смъртта, то предполага, че възможността си струва да се проучи допълнително. Д-р Парния смята, че резултатите от изследването показват, че „съзнанието може да не е продукт на мозъка, а по-скоро основен аспект на самата Вселена“.
Четете още: Франсоа Лалие и неговото изследване на преживявания близо до смъртта
Други изследователи също изследват концепцията за живота след смъртта. Д-р Ебен Александър, неврохирург, който лично е имал преживяване близо до смъртта, написва книга наречена „Доказателство за Рая“, в която описва своето „пътуване в отвъдното“.
В книгата си д-р Александър твърди, че неговият опит доказва, че съзнанието може да съществува извън физическото тяло.
По подобен начин д-р Роберт Ланза, изследовател на стволови клетки и теоретичен физик, предлага уникална гледна точка по темата в книгата си „Биоцентризъм“.
Според д-р Ланза „съзнанието не е продукт на мозъка, а по-скоро основен аспект на самата Вселена“. Той твърди, че „нашето разбиране за света около нас е ограничено от нашето възприятие за време и пространство“, и че „съзнанието може да съществува отвъд тези ограничения“.
Тези теории и опит все още са обект на дебат и скептицизъм. Много учени твърдят, че доказателствата за живот след смъртта са неубедителни, и че са необходими повече изследвания, за да се проучи темата.
Но все пак идеята за живот след смъртта е завладяла въображението на много хора по света и продължава да бъде тема на дискусии и дебати.
Дали съзнанието може да продължи след смъртта или не, остава загадка, но изследвания, проведени от учени като д-р Парния, д-р Александър и д-р Ланза, предлагат удивителен поглед върху възможността нашето съществуване да надхвърли „физическото царство“.
В крайна сметка дебатът за живота след смъртта вероятно няма да бъде разрешен скоро. Но докато продължаваме да изследваме тази тема е ясно, че търсенето на отговори ще продължи, и че човешкото очарование от неизвестното ще продължи да стимулира научните изследвания за поколения напред.
