Назино, Островът на канибалите: ужасяващия експеримент на Сталин


В планът на Сталин за Съветския съюз остров Назино е трябвало да се превърне в „процъфтяваща общност“, но след седмици глад, жителите на острова прибягнали до ужасяващи актове на канибализъм, за да оцелеят.

През лятото на 1933 г. хиляди граждани на Москва са арестувани от полицията и изпратени да живеят на малък блатист остров в река Об, Сибир. Те стават неохотни „заселници“ в новия план за социално инженерство на Сталин за преместване на милиони, смятани за нежелани, в отдалечени райони на Сибир и Съветски Казахстан, където трябвало да обработват земята и да развиват самодостатъчни общности.

Те несъмнено щели да умрат, но властта се надявала, че първо ще построят няколко града.

През месец май, първите 3000 души пристигнат с шлеп на остров Назино, наричан още остров Назински. Това е трудово-изправителен лагер, маскиран като „специално селище“. Те нямат инструменти, храна или подслон, а условията бързо се влошават от снега, сланата, дъжда и смразяващите ветрове. Но продължават да пристигат още и още хора.

Стражите патрулират с лодки в ледените води и застрелват всеки, който се опитва да избяга. На четири-пет дни раздават за ядене ръжено брашно – около 300 грама на човек. Жителите отнасят брашното до реката, смесват го с вода и го изпиват. Някои изяждат брашно сухо, а когато случайно го вдишат се задушават.

През юли, местият комунистически лидер Василий Величко чува за ужаса на острова и решава да проучи.

В доклад, който правителството класифицира като „строго секретен“ и го архивира, той пише:

„Хората започнаха да умират. Те изгоряха до смърт живи, докато спяха близо до огньовете. Умряха от изтощение и студ.“

Но най-тревожното е това, до което прибягват много от жителите на острова, когато започва гладът.

Една жена от острова, която е преместена в друг лагер, е доведена да пренощува в дома на Феофила Билина в близкото село Назино.

В интервю от 1989 г. Билина казва:

„Жената беше отведена в задната стая, за да прекара нощта и видях, че прасците й са били отрязани. Попитах и ​​тя каза: „Те ми направиха това на Острова на смъртта. Отрязаха ги и ги сготвиха.“ Цялото месо от прасците й беше изрязано. Краката й замръзваха заради това и тя ги уви с парцали.“

Четете още: Окултните знания и експерименти на Йосиф Сталин

Когато попитали един затворник от острова дали е ял човешко месо, той казва на разпитващите:

„Това не е вярно. Ядох само дробчета и сърца.”

Мъжът описва правенето на шишове от върбови клони, плъзгане на парчета човешки органи върху тях и печенето им на лагерния огън.

Добавя:

„Избрах онези, които не бяха съвсем живи, но все още не съвсем мъртви. Беше очевидно, че са на път да си тръгнат, че след ден-два ще се откажат. Така им беше по-лесно. Действах бързо, без да страдат още два-три дни.”

Очевидец разказва:

„Хората умираха навсякъде. Те се убиваха един друг. На острова имаше пазач на име Костя, млад човек. Той се влюби в едно момиче, което беше изпратено там и я ухажвал. Той я защити. Един ден той трябваше да отсъства за известно време и каза на един от своите другари: „Погрижи се за нея!“, но с всичките хора там другарят не можеше да направи много.

Те хванаха момичето, завързаха го за топола, отрязаха гърдите й, мускулите й, всичко, което можеха да ядат, всичко, всичко … Бяха гладни, трябваше да ядат. Когато Костя се върна, тя беше още жива. Той се опита да я спаси, но беше загубила твърде много кръв.“

Василий Величко се връща отново на остров Назино през август и го намира безлюден. Евакуиран е само 13 седмици след пристигането на първите колонисти.

Той пише:

“Тревата на острова беше висока. Местните жители, които отиваха там да събират горски плодове, се върнаха, след като откриха трупове и заслони, пълни със скелети.“

От 6700 затворници заведени там, 4000 изчезват …

Всеки юни на остров Назино се провежда церемония в чест на загиналите

Експериментът се е объркал ужасно и събитията на Канибалския остров са покрити. Едва през 1988 г., когато съветското правителство приема нова политика на откритост и прозрачност, трагедията на „Аферата Назино“ най-накрая излиза наяве.


Интелектуална собственост на Zona666